Нека направим преглед на известните личности, които са имали възможност да бъдат въвлечени в Го, в по-голяма или по-малка степен. Интересува ни съвременността, тоест главно събитията и личностите след Втората световна война.

Шахматисти
Като се започне от вторият световен шампион Емануил Ласкер и неговия чичо, Едуард Ласкер, много шахматисти проявяват интерес към Го. За тях има много данни.

„Шахматният поет” и четвърти световен шампион, Александър Алехин е много вероятно да е запознат с основните идеи в Го, като се има и предвид, че основен съперник дълги години му е бил Емануил Ласкер. Със сигурност Алехин е запознат с другите варианти на шаха: шоги (японски шах) и сянци (китайски шах) – по време на „азиатската му обиколка”.

Стюърт Милнър-Бари, Конъл Х. О’Донъл Александер, Хари Голомбек – тези изтъкнати шахматисти и математици от Кембридж са били в групата заедно с Алън Тюринг ситуирана в Блечли Парк, която разбива успешно кода „Енигма” , използван от германците по време на Втората световна война.

Предполага се, че Боби Фишер има значителни познания по Го. Докато пребивавал в Япония, често е посещавал го-клубове, и се изказва хипотезата, че е играл със сила 3 дан.

За Анатоли Карпов има слух, че е запознат с Го. Виталий Трост, го-изследовател, в статията си "Най-привлекателната игра на света" пише: Казват, че 12-я световен шах-шампион А. Карпов също владее играта Го. В пресата е отразено негово изказване за безкомпромисността в Го (почти няма ничии, още повече пък “гросмайсторски”): “Изобретателност, риск, добре разчетени жертви..., нито една изчакваща маневра не се позволява на Го играча”.

Треньорът на Гари Каспаров, Александър Никитин, в книгата "С Каспаров ход след ход, година след година" споменава, че е обучавал малкия Гари на Го, защото тази игра е много полезна за шахматиста, понеже развива чувство за пространственост.

Гросмайстор Лев Юдасин достига до интересно прозрения за Го, и написва отделна глава за играта в книгата си „Хилядолетния свят на шахмата”.

Един от най-оригиналните шахматисти на всички времена, Давид Бронщейн, също е тънък познавач на Го и често споменава играта в книгите си.

Писатели и поети
Много писатели вече включват Го в своите творби. И списъкът с писателите, непрекъснато се увеличава... Тези произведения са много талантливо написани и е невъзможно да бъдат лесно преразказани – те трябва да се прочетат.

Нобеловият лауреат по литература (1968) Ясунари Кавабата (1899-1972), винаги се е интересувал от Го и е бил много близък с го-шампионите и ги е наблюдавал от близо. Автор на го-шедьовъра "Мейджин", където се разглежда мача за титлата между двама изтъкнати играчи, един от старото поколение, другия от новото поколение.

Книгата, от която много хора за първи път са се докоснали до Го: Треванян и „Шибуми”. Треванян е псевдоним на американския писател и професор Родни Уитакер (1931-2005). В романа всичките раздели са назовани с го-термини, а главният герой, Николай Хел, е голям познавач на Го.
Робърт Силвърбърг с "Първата Вълна"; Роджър Зелазни с "Господарят Демон"; Роберт ван Хюлик (1910-1967) с повестта "Езерото, което не връщаше удавниците" от поредицата "Китайски загадки", Дейвид Уингроув с "Чун Куо", Джеймс Клавел с „Гай-джин”; Ерик ван Лустбадер “Владетелят” и "Наследникът", Лора Джо Роуланд - “Иредзуми”, Норман Мейлър - “Голите и мъртвите”, китайката Шан-Са – „Момичето, което играеше Го”; Дейвид Уингройв с десеттомника "Чун Куо"; Дан Симънс с мега-сагата Хиперион; Питър Таскър с „Целувката на Буда”. Артур Голдън два пъти споменава за Го в романа „Мемоарите на една гейша”.


Учени и изследователи

Алберт Айнщайн, покрай запознанството си с Емануил Ласкер. Другото предположение, е че Айнщайн се е запознал с Го от японски колега в Принстън. Айнщайн е награден с диплом от Нихон Ки-ин (Японската Го Федерация).

Математикът Мартин Гарднър с поредицата “Математически развлечения” в авторитетното научно списание „Американски учен”.

Руският математик, академик М.М.Постников, който научил играта на стажировка в Германия. След това прави успешни опити да я покаже на руската общественост. Излизат негови статии за Го в сп. „Юность”. След това неговите опити са продължени от математика Юри Филатов, който прави известните публикации за Го в сп. „Наука и жизнь”.

Бащата на кибернетиката, Норберт Винер, също е играл доста Го в неговото пребиваване като математик в Китай. Макар и да признава, че е далеч от експертното разбиране на играта. Винер научава и малко шоги на връщане от Китай, в презокеанския кораб.

Джон Неш е все още живият прототип на главния герой в култовия филм "Красив ум". Математик от Пристънския университет, с голям принос в разработването на "теория на игрите" (където наред с шахмат, шашки, покер се разглежда и Го). Джон Неш в "Красив ум" има две сцени с Го. В първата сцена той губи партия Го и това го изважда от равновесие. Във втората сцена, кък края на филма, Джон отново губи го-партия, но този път приема това с усмивка - той вече е мъдрец. Знаменателно е, че пътят му от "разгневен млад гений" до мъдрец е очертан с две го-партии.

Физикът Пол Дирак, математикът Алън Тюринг – учени от Кембридж. Алън Тюринг е един от хората разбили кода „Енигма”, използван от германиците по време на Втората световна война; Тюринг е един от основателите на теоретичната „компютърна наука”. Той бил толкова страстен фен по играта, че е правил значителни опити да я демонстрира сред приятели и колеги.

Изследователският кръг „Оулипо”, където има отлични познавачи на Го: математикът Клод Шевалие (един от основателите на математическия кръг „Никола Бурбаки”), математикът Роубанд, писателят Жорж Перек в неговата творба „Пъзелът. Начин на употреба”. Роубанд и Перек издават първата оригинална френска книга за Го.

Блестяща фигура в румънското Го е професорът по математика Георге Паун (Gheorghe Paun), член-кореспондент на Румънската Академия на науките. Написъл множество статии и учебник по Го, обучил много студенти математици. В частност, вдъхновил Каталин Тарану, 5р, да изучава Го.

Д-р Филип Андерсон – лауреат на Нобелова награда по физика през 1977. Изучавал Го по време на следването си в Япония през 50-те години, работил също в Кембридж и Оксфорд. Бил удостоен с почетния диплом на Нихон Киин – 3 дан, на турнира в Принстън през 2007.

Големият съвременен математик и космолог, Роджър Пенроуз, съавтор на много статии и книги със Стивън Хокинг, не пропуска да практикува Го и да го показва в редица космологични модели.

Военни стратези

Като отчетем интересната хипотеза, че всички изтъкнати шахматисти, са по същество и военни стратези, нека обърнем внимание на собствено военните стратези.
Има основания, да се счита, че най-старият известен военен теоретик, Сун Дзъ за вейци играч! Просто много от неговите постановки от „Изкуството на войната” са си и го-поговорки.
Имама основания да се счита, че автора на забележителният го-трактат от 11 век, китаеца Жанг Ни, „Го в 13 глави” е бил военен стратег.

Най-големият стратег на Япония от Втората световна война, генерал Исороку Ямамото, е тънък познавач на Го (също шоги, покер). Ямамото е бил шампион по Го и шоги на Имперския флот.

Мао Дзе Дун(1893-1976, Mao Tse-Tung) – военен стратег, политик и държавник, който в своята военна практика на обединение на Китай, използвал илюстрации от Го. Те са описани от изследователят Scott Boorman – “The Procracted Game: A Wei Ch’I Intepretation of Maoist Revolutionary strategy” in 1969.

Маршал Чън И (1901-1972, Marshal Chen Yi), основателят на модерното китайско Го, който поставил задачата да се надмине японското Го за 10 години. Понастоящем, той е патрон на Китайската Го Асоциация, има негов бюст там.

Ли Лисан (Li Lisan, 1899-1967) – китайски военен стратег от времето на гражданската война.

Мениджъри и бизнесмени

Тайванският бизнесмен и спонсор на Го в световен мащаб Инг Чанг И (Ing Chang Yi), без който съвременната картина на разпространението на Го по света би била значително по-бедна. Основател на фондация „Инг”, която има изключителни успехи в разпространението на детското и ученическото Го; както и във вълна на интерес сред компютърните среди към Го.

Миура със забележителната си книга „Го – в азиатската парадигма за бизнес стратегия”. Поставяща си за цел да укаже на световния бизнес пътят за преминаване от противопоставянето в „шахматен стил” към сътрудничеството в „Го стил”. Миура посочва в книгата си, че играта е много популярна в определени среди в корпорацията АйБиЕм.

Бил Гейтс, е бил студенстски шампион по Го. Както е известно, Бил Гейтс се отказва от академична кариера и намира своя талант в компютърната индустрия ("талант" от гръцки означава заровени пари). По-късно Бил Гейтс споменава за Го в книгата си "Пътят напред"; Го е включена в игрите на сайта на Microsoft.

Мениджмънт-теоретикът Марк Макнийли - “Сун Дзъ и изкуството на войната в бизнеса”.
Стен Ши ръководител на корпорацията Acer, обяснявайки успехите в бизнеса си, сред причините посочват и стратегическото мислене и планиране, вдъхновено от Го
Японският бизнесмен Танака, който има 360 души персонал. Танака казва за себе си: „Как почивам аз? Моето хоби е Го, имам 7 профи дан. Аз се състезавам наравно с топ-играчите и силните аматьори. Аз пиша експертни мнения за примиер министъра, министри от кабинета и кмета на Токио; мненията ми се вземат под внимание.”

Политици и дипломати

Първият президент на следвоенна Германия и един от архитектите на възраждането на Германия и Европа, Конрад Аденауер, също е играл активно Го през младежките си години. Като имаме предвид оста Рим - Берлин - Токио, то Го е било много популярно в предвоенна Германия.

Корейският Аденауер е Ли Сънман (Rhee Syngman) (1875–1965), първият президент Република Корея. Той има аристократично потекло, водещо началото си от династии Ли. Биографията му е богата на събития, но тук няма да се спирам на нея. Но ролята му за развитието на Го в (Южна) Корея се свързва с благословията му Корея да участва в първата й международна проява в Го. През 1955 Корейската Го Федерация, оглавявана от Чо Нам-чул, решила да проведе първия международен приятелски турнир. В качеството на съперник е избран отборът на Тайван. За организацията на този турнир и пътуването до Тайван е било необходимо съгласието на президента Ли Сънман. По времето на срещата с президента се наложило да се направи демонстрация - Чо Нам-чул трябвало с друг колега-професионалист да изиграят няколко партии пред Ли Сънман. Президентът следял играта им съсредоточено в продължение на няколко часа. След което Ли Сънман благодарил на професионалистите за доставеното удоволствие да наблюдава техните партии и им разрешил пътуването до Тайван. Накрая отбелязъл: В английските речници думата 'бадук' се обяснява като 'Японската игра Го'. Постарайте се да положите достатъчно усилия за да се промени тази формулировка и да пише - 'Корейската игра бадук'.

Хан Сеун Со (Han Seung-soo) – Премиер на Корея.

Настоящият президент на Южна Корея, Ли Мен Бак:

Хатояма Ичиро (Hatoyama Ichiro, 1883-1959) – премиер на Япония.

Такео Фукуда (1905-1995). Премиер на Япония от 1976 до 1978. Седми дан в Го.

Шинтаро Абе (1924-1991) – забележителен японски политик, един от основателите на Либерално-демократическата партия, външен министър през 1982-86 в правителството на Ясухиро Накасоне. Женен за Йоко Киши, дъщеря на тогавашния министър-председател Нобусоко Киши. Техният втори син Шиндзо Абе става министър-председател на Япония през 2006.

Сегашният японски премиер, Таро Асо, е пра-правнук на Окубо Тошимичи (1832-78), голям държавник от епохата Мейджи и голям познавач на Го, чиито втори син Макино Нобуаки (1861-1949) става първия президент на Нихон Ки-ин. Но няма сведения, че Таро Асо е привърженик на Го.

Хенри Кисинджър, който в своите геополитически изследвания не пропуска Го и неговата уникална визия: „В шаха има само два резултата: равен и мат. Целта на играта е, така да се каже, тотална победа или загуба. Битката се води главно в центъра на таблото. Докато целта на Го е удивително по-вариативна; играта се играе върху цялото табло, като целта е да се увеличат собствените възможности за избори да се намалят тези на противника. Целта на Го е не толкова победата, колкото разгръщането и владеенето на стратегическата инициатива.”

Японските политици и дипломати, Наото Кан и Одзава Микио са известни любители на Го. Двамата заемат ръководни постове в Демократическата партия. Одзава взема уроци от Юода Наримото и Умедзава Юкари.

Актьори, режисьори. Хора от шоу-бизнеса

Изключителният китайски режисьор Джан Имоу, автор на откриващата и закриващата церемония на Лятната Олимпиада в Пекин 2008. В началните минути на откриващата церемония има квадратни барабани, твърде много приличащи на гобан. Във култовия филм на режисьора, „Героя” има запомнящи се сцени с Го в „Го-павилиона”.

Актьорът Ръсел Кроу, изпълнител на ролята на Джони Неш, във филма „Красив ум”.

Майкъл Кълвър. Актьорът се явява един от най-силните британски играчи, той има 1 дан. В ролята на капитан Нид, той е бил капитан на звездния кораб Avenger в битката при Хот, и бил убит след доклад на Дарт Вейдър. Веднъж по време на «flying drama» му се наложило да чете списание, и той избрал екзипляр от "Go Review".

Поп-изпълнителят Род Стюарт. По време на неговите гастроли, го е съпровождал доктора му Джефри Грей, който го е научил на Го.

Други

Даниел Бари, американски астронавт, първият човек играещ Го в космоса, копирайки началните ходове на играта си със своя японски наставник Коичи Ваката. Той има почетен диплом 2 дан от Нихон Киин. Дъската с която е играл, понастоящем се намира в музея на Нихон Киин.

Източници:
1. Британска Го Асоциация - http://www.britgo.org/general/celeb/
2. Собствени проучвания.