Джан Хън (78 – 139) два пъти заемал поста на главен дворцов историограф, в последните си години бил съветник на района Хъдзян. Той започнал да се занимава с астрономия на трийсет-годишна възраст.

Попадайки в двора, Джан Хън станал свидетел на няколко дворцови преврата и с очите си видял упадъка на Ханската империя. В своите литературни произведения той не жали резки думи за висшия свят и намира живота там за “пуст и неистинен”. В одата “Мисли за съкровеното” той споделя своя стремеж към “отшелнически живот” и странствия в неземните висоти на “великата чистота”. Той населява тези висоти с митологически персонажи, безсмъртни небесни жители и прекрасни феи. 

Към края на живота си Джан изпълнява отдавнашната си мечта и се разделя с парадната суета на двора. Отива като съветник в района Хъдзян и там създава цикъл от стихове “Четирите тъги”, където споделя: “Мислите ми са там, където е планината Тайшан. Искам да отида до нея, но пътя ми преграждат буреносни облаци...Далечен е пътят, горчива е участта на странника.” Така Джан Хън открива света на пейзажната лирика, но тя се съпровожда с протест срещу официалния свят и стремеж да се освободи от него. От одата му “Завръщане в полетата” се вижда, че идеала му е “да живее в хижа скрита в трева, да свири на цитра, да чете древни книги, и свободно да странства с душата отвъд нещата”.

Космологичните възгледи на Джан Хън са изразени в съчиненията му “Хун тян и ту жи” (“Илюстровано описание на армилярната сфера”), “Лин сян” (“Законите на действие на силата”), и са се опирали на идеите на философските трактати “Дао де дзин”, “Хуайнан-дзъ”, “Идзин” и натурфилософската школа ин-ян. Също в поетико-философското си работа “Си сюан фу” (“Мисли за съкровеното”), където се проследява влиянието на друг “дворцов отшелник” Ян Сюн (53 BC-18 AD).

Джан Хън изхождал от геоцентричната концепция, но указвал на сферичността на Земята. Скоростта на придвижване на небесните тела по небосвода свързвал с отдалечеността им от Земята. Изказвал догадка за природата на лунната светлина, като отразена слънчева светлина. Джан Хън е един от първите дал правилно обяснение на лунните затъмнения – Слънцето, Луната и Земята се движат в една равнина, което прави възможно затъмненията през периоди от време.

Пропагандирал за безграничността на Вселената във времето и пространството и множествеността на световете, четиринадесет века преди Джордано Бруно! Указвал на огромната продължителност на процеса на космогенеза. Да припомним, че по същото време “на другия край на планетата” библейска традиция настоява, че Вселената е създадена през 4004 г.пр.н.е., 26 октомври, сряда.
Определяйки различни категории небесни тела, указвал на 2500 “действащи видими звезди” и ги класифицирал ги в 230 съзвездия . Указал също на други 11520 “съкровени и невидими звезди”. Това прави приблизително 20 процента видимост срещу 80 процента невидимост или според съвременната парадигма може да се каже, че Джан Хън намеква за “тъмната материя”, която той фиксира на около 80 процента!

Може да изкажат известни предположения как Джан Хън е стигнал до тези числа. И двете числа са свързани със “Книга на промените” – Идзин. 2500=50^2, 50 са стеблата на хилядолистника, с които чрез манипулации се извършва прогнозирането. Манипулациите се основават на математически уравнения по “модул 4” и са свързани с прочутата “китайска теорема за остатъците”. 11520 е априорно зададено число от “Си ци чжуани”, коментар към “Книга на промените” и символизира “всичките неща в природата” или “10 000-те неща” .

Може да се твърди, че Джан добре е познавал китайските натурфилософски трактати: Идзин или “Книга на промените”, състояща се от 64 хексаграми и “Алтернативната книга на промените” на Ян Сюн – “Тай сюан дзин” (“Върховен и съкровен канон”), състоящ се от 81 тетраграми. Но се е изказвал против практиката за гадаене по тези книги и отричал, че древните “съвершенномъдри” са се занимавали по подобен начин с тях. По този начин, Джан Хън, заедно с други учени, гледал на тези книги само като натурфилософски трактати – с голяма евристична стойност.

Трябва също да се има предвид, че “платоновото число”, указващо годините на прецесията се изразява с тях – 25920 = 81х64х5, където 5 символизира “петте елемента”, (и съответно “петте платонови тела”), 64 са хексаграмите от Идзин, 81 са тетраграмите от Тай сюан дзин.

Връзките с Го (вейци)
Накрая, да кажем няколко думи за връзките на Джан Хън с Го (вейци) и връзката му с други вейци играчи.
Джан е добър приятел с Ма Жун (79-166), който написал прочута поема за Го (вейци), където също има космологични мотиви. Последовател е на Ян Сюн (53 до н.е. – 18 от н.е.), поет, философ, съветник на императора, създател на Тай сюан дзин или “Алтернативната книга на промените”, но също вейци познавач.

Казахме, че Джан Хън е въвел правоъгълната координатна мрежа - но това е всъщност профила на дъската по вейци. Дъската на вейци също от край време е използвана за аритметически сметки - абак. Правоъгълната координатна система в математическия смисъл на думата въвежда в Европа през 17 век Декарт.

"Множествените светове във Вселената", които използват Джордано Бруно и Джан Хън, - това са всъщност зашеметяващият брой на вариантите на вейци. Те са приблизително 360 факториел и са няколко порядка повече от атомите във Вселената. А на дъската на вейци се моделират и пресъздават тези светове.

Използвана литература:
1. Никола Николов, Владимир Харалампиев: Звездобройците на древността. “Наука и изкуство”, 1986.
2. Я.Г.Дорфман: История на физиката, том 1. “Наука и изкуство”, 1980.
3. В.В.Малявин: Гибель древней империи. “Наука”, М., 1983
4. Ю.К.Щуцкий: Китайская классическая Книга перемен. “Наука”, Москва, 1993.
5. Richard Wilhelm: I Ching or Book of Changes. “Penguin”, 1967.
6. Yang Hsiung: Tai Hsuan Ching. State University of New York Press,
7. Ма Жун: “Вейки фу” (“Рапсодия за вейци”)
8. Константин Байрактаров: “Вейци – играта, която са познавали императорите”. Сп. “Телескоп”
9. Матийо Рикар, Трин Сюан Тхуан: Лотосът и квантът, Изд. “Изток – Запад”, София, 2005.
10. А.Н.Уайтхед: Избраные работы по философии.
11. Фритьор Капра: Дао физики. “Орис”, Санкт-Петербург, 2004.
12. А.Уотс: Дао на философията. ИК “ЛИК”, София, 2003