... нещо

Какво включва това всичко останало, има ли път който да ни преведе през него? Той постоянен ли е ...

Може ли да има универсална метафизична рецепта за това или трябва да сме нащрек за всеки следващ ход на така приятелски настроеният към нас свят на Вейкиландия, който същевременно коварно ни поднася изненади, препятствия и трудности?

Къде да намерим доброто, радостта, щастието и късмета в загубата на другия или в помощта която много рядко се опитваме да дадем, а често и дори не съумяваме да получим?

Възможно ли е да се ориентираме само гледайки, четейки и мислейки? Във литературата по-скоро можем да открием трудностите, грешките, провалите и разочарованията.
Да открием въпросите който си задават споделящите с нас, а не техните постижения, постигането им - трябва да бъде нашият отговор.

При Херман Хесе - Игра на стъклени перли, Жорж Перек - Животът начин на употреба, Хулио Кортасар - Игра на дама, Грозното пате на Андерсен, Малкият принц на Екзюпери или в криминалета от рода на Арлекин...
Мисля, че в притчите на Чжуан Цзъ, в дзенските коани, във Упанишадите и др ... има много повече мъдрост, но ще си позволя да цитирам и
... посланието на Павел до коринтяните, където казва, че това което е мъдро за хората е глупаво пред Бога.

А всичко останало? Може ли да се научим да не действаме, без да действаме нарочно? Да си стоим на мястото, без да с ме мърдали от него? Как? Къде? Кога?

Във Вейкиландия всичко е възможно и въпреки това не всичко е такова! Всичко зависи от нас, но същевремено всички други ни влияят. Никога не правим ходовете си на време, но винаги има време да ги направим!

2 Alex:

"Какво включва това всичко останало, има ли път който да ни преведе през него? Той постоянен ли е ..."

Ти си тук, а "всичко останало" е там!

Пътят е и постоянен и променлив. От една страна той криволичи, отива надясно и наляво, но в края на пътешествието винаги се връща (затваря) в теб - по този начин е постоянен (консервативните сили във физиката). Всяко пътешествие започва и завършва с теб - но ти няма как да го разбереш, ако не изгубиш 20 години като Одисей!

не мисля като двама Ви, а като всеки един по-отделно !?
не гледам срещу двама Ви а по-отделно не се познаваме ?!
не смея дори да се обадя, когато чувам обиди срещу Вас !?
не е едно и също да си разплакан и разреван, от ярост !?
не е едно и също и да любиш и да мразиш !?
не е изкуство любовта !?
не е желание да си поет !?
не смея дори да си помисля нещо по различно от казуалното !?
не гледам по далеко от носа на обувките, на моите познати !?
не мисля, че те като ходят стъпват върху носа ми !?

------------------------------------------------------

БАЛАНС=САЛДО КЪМ МОМЕНТА ВЪВ ВРЕМЕТО НА СТЪКЛЕНИТЕ ПЕРЛИ !?

Животът има начало - дебют, среда - мителшпил, край - ендшпил.

Същото е при Го, шахмата и други логически игри.

остава открит въпроса дали като свърши живота с ендшпила - има нов живот? Има ли възможност за нов, по-добър живот (реванш)?

Иначе при игрите, като свърши една партия - винаги има възможност за реванш.

Жорж Перек посочва връзките на романа с Го в интервю:

„Животът. Начин на употреба” бих уподобил на партия, която читателят играе с мен. Но изискванията към читателя-партньор са твърде високи: 1) да бъде издръжлив, стабилен и неизтощим, за да устои и на времето, и на напрежението, с което ще постигне като краен резултат цялото, послужило за изходна база; 2) да знае стиловите направления в различните епохи; тайните на кабалата; тънкостите на рисуването с водни бои; езика на жестовете (шудан, бихме добавили); правилата на играта Го;законите на патафизиката; принципите на антропософията ... 3) да може да внесе порядък в хаоса от факти, термини, елементи, цифри, цитати и да го съгласува с логиката, която обуславя най-ефикасния начин на употреба на онова, което назоваваме живот.”

Това е също форма на "употреба" на живота.

Според мен живота може да бъде игра, може и да си играем с живота, може живота да си играе с нас да ни употребява, а може и ние да употребим живота си. Повечето от нас играят, а не живеят, повечето от нас употребяваме и изхвърляме, повечето от нас сме употребени от живота, защото не можем да управляваме живота си. Можем да играем игри с живота си, можем и просто да живеем живота си. Можем да сме и умни и глупави, няма разлика освен в очите на "оценяващите ни". Но кой всъщност ни оценява? Обществото, Абсолюта, Вселената? Или просто кварталното мнение?

Жорж Перек, Животът. Начин на употреба:

"...и най-важното: индианските конски покривала - бил събрал двеста и осемдесет и всички били принадлежали на най-добрите индиански бойци от най-добрите племена: Преследвания от белия човек и Дъжд в небето от племето кроу, Старата черупка Джин от мохоките, огледалато, Язон и Аликут от пробитите носове, вождът уинемука и Урей Стрелата на паютите, Черния бобър и Белия кон от сиовите, Кочис - великия вожд на апахите, Джеронимо и Каетена от племето Чирикахуа, Спящия заек, Лявата ръкъ и Тъпия нож от шаените, Бомба в чакалните от племето саратога, Големия Майк от качените, Луядия пазител на пътя от фъджите, Обърнатата устна от грувеите; както и няколко десетки сиукски наметала, между които на Седящия бик и на неговите две жени - Гледана от нейното племе и Четири пъти, на стареца който се страхува от коня си, на Младият който се страхува от коня си, на Дивия кон, американския кон, Железния кон, Голямата уста, Дългата коса, Римския нос, Самотния рог и Прибра си барабана."