играта Го
* * *
 
Добре дошли, Гост
Username: Password: Запомни ме
  • Страница:
  • 1

ТЕМА: Детски игри

Детски игри преди 11 години 10 месеца #1000

  • Lazarov
  • Lazarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Glass-bead Master
  • President of Weiqiland
  • Мнения: 610
  • Карма: 17
Борислава Георгиева, "Градските развлечения в миналото" изд. Парадигма, София 2006.


Голяма ценност за малчуганите на тогавашните градове представляват стъклените разноцветни топчета (джамини), които в повечето случаи са от лимонадени шишета. Децата се фукат с тях, разменят си ги, после си ги искат обратно, дори се карат за тях.

През 20-30-те години на ХХ век в българското градско общество битуват както игри, носледени от доинстриалния период, така и нови, появили се под влияние на европейски заемки. Една от игрите, либима на децата от разглеждания период, е играта ашици. Както го определя един съвременник "ашикът беше един от символите на нашето детсво". Играта с кокалчета от задното коляно на агне (ашици), които се нареждат на една линия и се целят с друго кокалче, което е специално обработено (коняк) е популярна сред децата на големите и малките градове на страната.

Друга детска игра, любима на момчетата, е джеликът (чилик). Какво представлява тази игра разбираме от описанието на Б.Михайлов: "Застряхме двата края на къса (около 15 см) летва или пръчка оз здраво дърво. Всеки от нас подред удряше с тояжка джелика (чилика) по заострения край и той отскачаше нагоре. Миг след това замахмаше с всички сили с тояжката с надеждата да го улучи във въздуха и да го препрати колкото се може по-делеч. Растоянието се измерваше с крачки..."
Orbis terrarum est speculum Ludi. Земният свят е огледало на Играта.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Детски игри преди 11 години 9 месеца #1029

  • Lazarov
  • Lazarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Glass-bead Master
  • President of Weiqiland
  • Мнения: 610
  • Карма: 17
Борислава Георгиева, "Градските развлечения в миналото" изд. Парадигма, София 2006. с. 138

"Момичетата предпочитат по-спокойните и тихи игри, както и игрите с кукли. По-скоро игри за момичета са игри като "Дама", "у кого е парата", "пръстен", "куца баба" и др., макар че в тях могат да участват и момчета. Забавления за по-отрасналите момичета е събирането на групи на тихи разговори пред къщите, където обикновено някои по-голямо момиче разказва нещо. Подобни забавления не са чужди и на момчетата."
Orbis terrarum est speculum Ludi. Земният свят е огледало на Играта.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Детски игри преди 11 години 9 месеца #1036

  • Lazarov
  • Lazarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Glass-bead Master
  • President of Weiqiland
  • Мнения: 610
  • Карма: 17
Борислава Георгиева, "Градските развлечения в миналото" изд. Парадигма, София 2006. с. 137-138

"Особено разпространени в тази година са междумахленските борби. "Тогава много лесно и почти без повод се стигаше до бой - разказва П.Мирчев. Върхът на пристрастието в махалата се проявяваше в жестоките махленски битки. Понякога те вземаха много драматичен характер...Битката понякога завършваще с посредничеството на по-благоразумните, когато разкървавените носове и цицините бяха разпределени поравно. Тогава се казваше, че страните са "фитка", което на махленски език означаваше "квит". Понякога в тези междумахленски разправии мземаха участие и възрастните. В повечето случаи обаче, конфликтите между момчетата от различните махали се изразяват с замеряния с камъни, заплахи и обещания "да си свестят маслото".
Orbis terrarum est speculum Ludi. Земният свят е огледало на Играта.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Градските развлечения в миналото преди 11 години 9 месеца #1044

  • Lazarov
  • Lazarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Glass-bead Master
  • President of Weiqiland
  • Мнения: 610
  • Карма: 17
Борислава Георгиева, "Градските развлечения в миналото" изд. Парадигма, София 2006. с. 142-143:

"Своето свободно време българските граждани запълват и с други игри. Таблата и шахът са едни от специфичните за обществените заведения игри, познати у нас още от Възраждането. За разлика от игрите с карти, таблата и шахът все пак остават в известна степен като приоритет на някои определени групи от обществото. Те имат своите привърженици предимно сред интелигенцията, буржоазията и учащите се. В реклама на Военния клуб във Враца, отпечатана в местния вестник, е отбелязано, че той предлага за развлечение билярд, табла и шах. Много непретенциозни квартални кафенета също предлагат игрите на табла и шах на своите клиенти."
Orbis terrarum est speculum Ludi. Земният свят е огледало на Играта.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Детски игри преди 11 години 4 месеца #1385

  • TenThousand
  • TenThousand's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Gold Boarder
  • Мнения: 191
  • Thank you received: 1
  • Карма: 7
ДЕТСКИТЕ ИГРИ - ПРОЕКЦИЯ ОТ ДРЕВНИ ПРЕДСТАВИ И РИТУАЛНИ ПРАКТИКИ
Ваня Колева

liternet.bg/publish/vkoleva/igrite.htm

За игра, обичана в с. Холмское (Украйна), информира Валентина Стоянова-Телалим. Момичетата отивали до реката, събирали плоски камъчета и ги хвърляли хоризонтално, ниско над водата - било им интересно, че камъчетата леко закачат водата, после отскачат и продължават движението си. Отброявали колко пъти камъчето ще докосне водата, преди да потъне, като е важно то да отскача колкото се може повече пъти.

Тази игра е позната и във Варна, типична е и за момчета, казва в разговор от 18 юни 2008 г. Георги Димитров Георгиев - Венин (роден през 1956 г. във Варна; на 52 години), поет, публицист и журналист. Той твърди, че от дете баща му го е учил да хвърля плоски камъчета в морето (не в река). И обяснява, че това, камъчетата да са плоски, има своето прагматично обяснение: кръглото камъче не може да отскочи, то потъва поради самата си форма. Само плоското, и то, ако не "среже" вълната с някой от ръбците си, а се "удари" о гребена й с плоската си част (ези или тура), има шанс да отскочи. Георги Венин сравнява играта с изхвърлянето на дискове у древните гърци - казва, че хвърляйки такова камъче, той се изживявал като дискохвъргач. Защото дискът, с кръглата си форма, прилича на Слънцето, допълва той.

А според архаичните представи камъчето съхранява духа на предците и оплождащата им способност; свързва се с вярата, че от камъни се раждат хора. По разпространен в българските митически песни мотив, магическото "бело каменче", намерено в "бели Дунав", на Тунджа - изобщо край реката, познато като "бял камък, бял самороден", при определени грижи, се превръща в живо дете. Но ако се допуснат нарушения или се пристъпят обещания, детето умира (СбНУ 60, Ч. I, 1993: 53, № 4; пак там, с. 157, № 178; с. 204, № 251). "Потъването на камъчето" кодира идеята за речното дъно и пясъка, който в древните представи се пази от чудовище (Змея на дълбините), свързва се с отвъдния свят и хтоничните сили. С тях се "срещат" инициираните и целта е да ги преодолеят.

От своя страна реката носи организираща по отношение на Космоса функция. Важен митологичен символ, включен в сакралната топография, тя е изпитание и преход, поради което преминаването през нея е задължително в сватбената и в погребалната обредност. Реката бележи началото на инициацията, но и успешния й край.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Детски игри преди 10 години 11 месеца #1908

  • ArcherYi
  • ArcherYi's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Junior Boarder
  • Мнения: 38
  • Карма: 2
В Тайван е позната детската игра, наречена "Преминаване през петте застави". Там е разпространено вярването, че щом детето навърши 12 години, трябва да премине през редица проходи, обстрелвани от божество-войн. По пътя им се поставят камъни с надписи, така че ако небесния войн започне да ги атакува, стрелите му да удрят в камъка.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Re:Детски игри преди 10 години 11 месеца #1910

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Administrator
  • Магистър Го
  • Мнения: 670
  • Thank you received: 2
  • Карма: 23
И аз съм хвърлял плоски камъчета в реката. Всеки отскок от водата се нарича "жабка".
Но тук ще ви разкажа една лигенда, която е свързана с хвърлянето на камъчета.

Едно малко момиченце всяка вечер идвало на брега на морето и хвърляло камъчета във водата, но веднъж долетял червен дракон... Момиченцето се изплашило, както и драконът, и тогава той взел едно камъче и го хвърлил във водата. Оттогава те всяка вечер хвърляли камъчета в морето. Но случило се така, че момиченцето с баща си били в открито море и върху тях налетял силен вятър и обърнал лодката. Драконът долитал всяка вечер на брега, но така и не дочаквал появата на момиченцето. Оттогава във Виетнам всички дракони се оцветяват в червен цвят, който символизира предаността.
Primum edere, deinde filosophari.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
Time to create page: 0.141 seconds
 
* * *