От незапомнени времена жителите на Векйландия спореха и в летописите запазени в Централната кула, където беше архивът се казваше, че отначало дори са се биели. От времето на Борещите се царства, след това през Стогодишната война, непрекъснато вейкиландците доказваха един на друг - кой е по прав. Така се роди слухът, че в спорът се раждала истината.

Група вейкиландци непрекъснато спореха дали има смисъл даден ход, къде му е мястото на камъка, това бяха така наречените софисти - всъщност всеки вейкиландец беше в непрекъснат спор със самия себе си, така никога не стана ясно, ако играе сам със себе си Го - кого бие и кой бие.

Друга група се оформи като последователи на изучаващите форми, смислени и безсмислени - те също брояха и камъните във Вейкиландия, някои дори и песъчинките.

Част от Вейкиландците бяха привърженици на правилата и строго определиха кой са правилните ходове, как трябва да се играе, как трябва да се държим на турнирите и в къщи. За това бяха измислени институциите във Вейкиландия.

Когато някой вейкиландец нарушеше правилата веднага се стигаше до голям спор, имаше големи дискусии и полемики - казваха, че понякога хвърляли и камъни. Биваха назначавани обществени защитници - адвокати и обвинители, имаше и рефер - съдия. Така дискусиите във Вейкиландия дадоха началото на големите научни дискусии - в древността между конфуцианци и даосисти, между реалисти и идеалисти, между физици и лирици.

След дълги колебания около средата в колежа по патафизика - беше решено, че камъните във Вейкиландия трябва да са кръгли защото два остри камъка брашно не мелят и трябваше да се изхранват жителите, за да употребяват живота си.
Също така беше решено и нулата да е кръгла - преди това мислеха, че няма форма, но с указ беше прието и всички вече смятаха така.

В древността казваха, че Сократ учел вейкиландците да спорят хубаво, но институциите не били съгласни с това и Го наказали. Затова Лао дзъ - които дълги години четеше в архива на Вейкиландия, не спореше с никого, а само със себе си - това беше техника за избягване, която казват че за пръв път е измислил Сун У Кун, след срещата си със Буда.

Отговор на Ninja

"Друга група се оформи като последователи на изучаващите форми, смислени и безсмислени - те също брояха и камъните във Вейкиландия, някои дори и песъчинките...

Но опозиционна група учени във Вейкиландия, които се отнасях с недоверие към броенето на песъчинките се захвана със следния експеримент:
Да докажем, че "купчина пясък" не съществува, и за това ще използваме метода на математическата индукция.
Една песъчинка, естествено не е купчина.
Ако К песъчинки не е купчина, то добавяне на една песъчинка няма да направи множеството купчина - (К+1) не се явяват купчина. Тогава при всяко число на песъчинките N, множеството не се явява купчина.
Купчина, следователно не съществуваше..."

Така се доказва също че "Белият кон, не е кон!", тъй като думата "купчина" не е понятието купчина, а още по-малко финоменът купчина.

Освен това който има необходимо и достатъчно време за да преброи камъните във Вейкиландия, за него няма купчини. Значи преди да е завършила играта - можем да вземем - няколко, неопределен брой, купчина камъни, а след това - камъните са точно определени. Не бива да се смесват понятията за потенциална и актуална безкрайност.

Парадоксът за купчината може да се погледне и от друга страна - кога и как гледаме на едно и също количество, по различен начин - като неопределено множество,купчина и като строго детерминиран брой камъни. Всъщност защо гледаме по два различни начина на едно и също нещо?

Учителят Кодзъ се бе зачел в "Шестоднев" и по едно време се сепна от нещо и си каза на ум:
- Май някакъв голям бръмбар се катурна в стаята ми, нещо дращи в ъгъла... Трябва да проверя, може да е стършел или оса. Спря да дращи, спотайва се, но ми се стори, че е мощно, хлебарката толкова силна не е...
Кодзъ разлисти на следващата страница и прочете:
"Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като размишлява с безплътния си ум, най-добре може да се възхити.Собствените очи, прочее, никого не мамят. Макар и понякога те да се лъжат, но са по-верни от (очите) на другите."
И Кодзъ се сети за "нещото-бръмбар", отиде до ъгъла на стаята:
- Я да видя. - В ъгъла видя два пула за Го, върна се при книгата и си каза: - Нищо не видях, може да ми се е причуло...