играта Го
* * *
 
Добре дошли, Гост
Username: Password: Запомни ме
  • Страница:
  • 1

ТЕМА: Вейкиландска поезия

Вейкиландска поезия преди 12 години 6 месеца #33

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Administrator
  • Магистър Го
  • Мнения: 670
  • Thank you received: 2
  • Карма: 23
Неочаквано попаднах на място, където се споменава Вейкиландия... От поетичната игра на асоциации в сайта club.neogen.bg, започната от юзър milimileva, направих следния стихотворен микс:

Странници в странна страна...
Видях ги - към безкрая летяха.

Где ли кацнаха, ни се и видяха!
На ръба на ограда във Вейкиландия...

Там на спокойствие си седнаха те
и дълго-предълго приказваха!

..той дълго-дълго
се взирал в лицето й,
като го поглъщал
с погледа си..

Влюбен ще да е бил...

:kiss:

Първоизточник - СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО /АСОЦИАЦИИ/
Primum edere, deinde filosophari.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 6 месеца #37

  • webadmin
  • webadmin's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Moderator
  • Командващ парада
  • Мнения: 15
  • Карма: 0
Има израз "хвърчащ в облаците", който показва иронично отношение към мечтателите или идеалистите, или пък се използва, когато трябва да се каже някому, че не мисли реалистично. За стихчетата горе тези "летящи странници" ги асоциирам и с израза "отнесени от вихъра"... :)

Специално за "хвърчащите в облаците" има едно доста интересно стихотворение на Валери Петров...

Хвърчащите хора

Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора.
И добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен "Фиат".
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?


Страхотно е! Просто едно издигане над цялата суета и полетът на въображението ни освобождава от оковите на материята...
:dry:
В раницата на всеки войник трябва да има маршалски жезъл!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 4 месеца #392

  • cosinus
  • cosinus's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Expert Boarder
  • Мнения: 92
  • Карма: 3
Да сравним "вогонската поезия" с "вейкиландската поезия", да преценим приликите и отликите!?

:woohoo:

Ето тук малко вогонска поезия от Петко Веселинов Босаков (chernobyl):

О, нова междузвездна магистрала
ще бъде построена цяла
и корабите там по нея
ще се движат!

Те ще пренасят хубави неща
и през деня, и през нощта
и пътници също в тях
ще се возят!

И трябва само някаква планета
невзрачна, мъничка и клета
за да разчистим път,
да се гръмне!

:silly:
Ненадеждни са... уверенията, които даваш на лошия го-играч за ловките му ходове. Ван Дюн-Ю (1020–1092?)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 4 месеца #393

  • vesela
  • vesela's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 1
  • Карма: 1
ПЕСЕНТА НА ШУТА

(стара градска песен)

Разправят, в стари времена
живял е крал със хубава кралица.
Придворний шут деня, нощя
със свойте песни ги развличал.

И за беда влюбил се той,
но не във простичка девица.
3абравил шута ранга свой,
обикнал своята кралица.

Веднъж кралицата казала:
„Изпей ми, шуте, серенада,
щом трогнеш ти сърцето ми,
целувка ще ти дам в награда"

И звучна песен се разля,
тя гали нежно кат' милувка,
а през нощта тоз шут разбра,
как сладка беше таз целувка.

Глупецът шут обезумял,
сал свежи рози той бленува.
Уви, не знае той, че тя
таз нощ със друг ще се целува.

Ревнив слуга във късна нощ,
следил ги и на краля съобщава,
а бедний шут, сломен, без мощ,
на втора нощ се той надява.

Ядосан кралят, цял смутен,
спохожда той кралицата неверна.
От гняв обзет, със меча свой
при нея влиза с мисъл черна.

И аз кат' тебе се влюбих
от таз прекрасна серенада.
Вземи ти, шуте, таз глава,
аз теб я давам за награда.

Звъни, звънчето ми звъни,
звънете, пейте тъжни струни.
Вземи ти, шуте, таз глава,
аз теб я давам за награда.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 4 месеца #395

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Administrator
  • Магистър Го
  • Мнения: 670
  • Thank you received: 2
  • Карма: 23
А ето и едно чудесно разсъждение за същината на поезията от Хорхе Луис Борхес:

В поезията ритъмът и излъчването на една
дума могат да тежат повече от смисъла ...
Поезията е хибридно изкуство - придържа се
към абстрактна система от символи - езикът
преследва музикални цели. Корените на езика
са ирационални, те имат магичен характер.
Поезията се стреми да запази тази древна магия.
В нея няма установени закони, но тя действа
колебливо и дръзко, сякаш се движи в мрак.
Тя е загадъчен шахмат с дъска и фигури,
които се променят като насън и над него
ще се преклоня след като умра.

:)
Primum edere, deinde filosophari.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 4 месеца #406

  • Alex Man_D
  • Alex Man_D's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Senior Boarder
  • Мнения: 65
  • Thank you received: 1
  • Карма: 3
Да подредиш пъзела - все едно - да направиш добър ход
- не е все едно и също.

Загубих три реда
Виждам, надалеко
ти се връщат. - Намиране

Загубих си веригите
няма какво да нося
Какво нещастие. - С празни ръце

Казах им.
Те почнаха да ме оплакват.
Колко мило. - Приятели

Не ме разбират!
Мисля.
Не ги разбирам! - Разбиране

След веригите, загубих и думите.
Мълча.
Викат. Много говориш! - Тишина

Намерих себе си.
Като вързан съм.
обикалям в кръг. - Пътуване
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 4 месеца #407

  • Alex Man_D
  • Alex Man_D's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Senior Boarder
  • Мнения: 65
  • Thank you received: 1
  • Карма: 3
Коя е играта?

Върху празна дъска се редят думите,
а смисълът и безсмислието е в нас.
Написаните думи оковаваме с вериги,
на дъската и в мислите си.

Пътуването незапочнало не може да свърши.
Правиш само един ход, а играта вече е свършила.
Кой е играещия? Кой губи и кой печели?

Коя е играта? - Страсти, жестове, тишина ...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 3 месеца #554

  • Lazarov
  • Lazarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Glass-bead Master
  • President of Weiqiland
  • Мнения: 610
  • Карма: 17
Според петилетният план на Вейкиландия, който трябва да се вземе за четири години, вейкиландската поезия трябва да се сравнява и подравнява до най-добрите образци. Затова сега пример от поезията на Срединното царство:

Уън Уъй (Ван Вей) и "Уан Гуанци"

Бамбукови дървета с лъкатуини върхове
чиито тънки сивосини се отглеждадата във водата.
Минавам тихо през пътеките безброй
които и дърварят тука даже не познава.

Върхушки и проливни дъждове през есента,
водата върху камъчета обли си подскача,
с движението на неукротимите вълни
излизат бели риби и отново в нея кацат.


Да кажем камъчетата обли имат нещо общо с пуловете за Го. Дърварят е добре известна фигура в го-литературата, и на друго място добре е изяснен този образ. "Пътеките безброй" са необозримите варианти на Го...
Orbis terrarum est speculum Ludi. Земният свят е огледало на Играта.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 2 месеца #699

  • Ann
  • Ann's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Fresh Boarder
  • A rolling stone gathers no moss.
  • Мнения: 4
  • Карма: 0
Детска игра

В живота има система една
паднеш ли в нея напомня за детска игра
Търсиш, питаш се кой е
верния път, бягащ от тебе
в лабиринт, кръстопът.
Луташ се, чезне верния път
питаш се има ли смисъл
в такъв кръстопът.
Търсиш и бягаш с надежда една,
която напомня само детска игра.
В лабиринта житейски
излиза стена след стена
Изходът чезне, остава само
онази детска игра.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 1 месец #729

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Administrator
  • Магистър Го
  • Мнения: 670
  • Thank you received: 2
  • Карма: 23
Анщайн е казал, че "Бог не играе на зарове", предвид, че не е бил голям застъпник на новото по онова време направление във физиката, а именно квантовата механика. Но намесването на Абсолюта като основополагащ принцип, който изключва според Анщайн случайността, намира отражение в много по-ранен образец на философията във постановките на Хераклит, според когото, "Вечността е дете, което играе на логическа игра с камъчета (петея) и негова е властта над света", т.е., предполагайки наличието на логика и неслучайност в събития и процесите в света, Хераклит е на едно мнение с Анщайн. Самият Анщайн обаче не смее да бъде и толкова краен в преценките си, предвид случайността, все пак той говори за Относителност, защото казва и друго след разговор с психолога Пиаже: "Аз стигнах до извода, че тайната на атомното ядро представлява детска игра в сравнение с тайнството на същинската детска игра".

Луташ се, чезне верния път
питаш се има ли смисъл
в такъв кръстопът.


Със сигурност и за Анщайн, и за Хераклит има смисъл от лутането...

:)
Primum edere, deinde filosophari.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 1 месец #741

  • Ann
  • Ann's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Fresh Boarder
  • A rolling stone gathers no moss.
  • Мнения: 4
  • Карма: 0
Свят

Дъската пред нас е,
изчезва целият свят,
запилян в полумрака.
на небесен пейзаж.
Черно и бяло преплетени
поглеждат към нас
от чернобяла картина.


Камък до камък редят се
в тази космична игра.
Бяло и черно напомнят
за любов и война.
И в живота така е:
няма лесни игри,
във всяка се смесват
любов със сълзи.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 12 години 2 дни #851

  • TenThousand
  • TenThousand's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Gold Boarder
  • Мнения: 191
  • Thank you received: 1
  • Карма: 7
Знае се каква важна фигура е секача н света на Го. Имаме легендата за секача "Ранка" (Ranka, Lanka).

Шегаджията поет, Трендафил Акациев, пък е написал:

Любовта на секача

Когато удрям острата секира
и събарям дъб след дъб и бор след бор,
чат-пат към селото се взирам
и теб любима виждам в кооперативния обор
да чешеш крави и кобили,
с лопата да ринеш тор
Това ми дава нови сили,
да събарям дъб след дъб и бор след бор.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Вейкиландска поезия преди 11 години 5 месеца #1305

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Administrator
  • Магистър Го
  • Мнения: 670
  • Thank you received: 2
  • Карма: 23
Във връзка с проведения Ден на Японската култура във Велико Търново на 6.06.2009 и разглеждайки хубавите снимки от там, съчиних днес това:

Бункасай'2009


Красавица с ветрило,
първи стъпки в Го.
и хора със желание,
а сред тях приятели -
играчи стари и нови
отблизо и далеч.
А Духът витае и шепти:
мистична е Играта,
с малка буква "го"
ти недей пиши...
Виж на Рин ръката -
ръката й отблизо.
Прегърни една идея
и невъзмутим бъди.
С търпение въоръжен,
бъди усмихнат и открит:
- Един свят без Го?
- А защо пък не?
Има и други неща...
Замисли се и твори!

21.06.2009
Свищов
Primum edere, deinde filosophari.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
Time to create page: 0.425 seconds
 
* * *