играта Го
* * *
 
Добре дошли, Гост
Username: Password: Запомни ме
  • Страница:
  • 1

ТЕМА: Слепият играч

Слепият играч преди 15 години 10 месеца #20

  • Shapkarova
  • Shapkarova's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Senior Boarder
  • Мнения: 77
  • Карма: 7
Посвещава се на Йони Лазаров

Койобоши седеше на пейката в парка и чакаше, вслушваше се в кратките реплики на останалите играчи, които провеждаха вечерните си партии Го. Никой не обръщаше внимание на самотния, сляп човек. До него седеше празната дъска за Го, рядко някой се отбиваше на тази пейка. Койобоши бе приел самотата си и се беше примирил с внезапното си ослепяване. Направи и невъзможното и с усилие на волята успя да забрави предишния си живот. Живот на преуспял писател и професионален Го играч. Злополуката му отне всичко. Това се случи преди повече от 7 години. От тогава Койобоши размишляваше много, болката и отчаянието сякаш си бяха отишли, но това, което не се промени бяха непрекъснатите монолози, които провеждаше със себе си. Един по един старите му приятели и партньори си бяха тръгнали от живота му. Това, което остана беше любимата му игра, пейката в парка и таванската стаичка, в която пренесе любимите си философски книги. Вече не можеше да прочете нито един ред, но се грижеше за книгите си, редовно избърсваше праха от лавиците, понякога разгръщаше страниците или прокарваше ръка по кориците. Тъжен и самотен бе живота на Слепия играч. Така го нарекоха любителите в парка. В началото се забавляваха с дарбата му да играе, дори някои изказваха предположения, че не е сляп, а само се преструва. През седемте години на слепота, Койобоши беше развил умението да играе без да използва очите си. В началото беше много трудно, това, което му пречеше най-много се оказа не друго, а самочувствието и самоувереността на професионалистта. Пребори се с тези отрицателни качества, за които дори не беше подозирал, че съществуват. След като прие най-голямото си поражение и достигна до смирението, той успя да изиграе и първата си партия, партия без зрение. Игра сам почти цяла нощ, всеки ход му костваше огромни усилия на волята, на концентрацията, опипваше дъската, понякога разбъркаваше цялата подредба с неловките си пръсти. Ооо тези вкочанени ръце, на които жените се възхищаваха, та той дори свиреше на пиано и цигулка, преди да стане жалък инвалид. Част от ноща премина в неспирни ридания и отчаяние. Всичко това бе вече в миналото, както свиренето и любимите му философски книги.
Койобоши седеше на пейката и чакаше, никой не присядаше до неговата дъска, освен едно момиче. Останалите играчи колкото и впечатлени да бяха от играта му, започваха да се изнервят от бавната и мудна игра. От опипването на дъската преди да постави своя камък, от празния му поглед, който не издаваше никакви чувства и емоции. Толкова е жалък, чуваше той шушуканията им.
Веднъж през пролетта, преди около 5 месеца на пейката до него седна жена, той усети парфюма и, с аромат на вишни и сандалово дърво.
- Здравейте, казвам се Майонаки, може ли да поиграя с вас?
- Разбира се, заповядайте, за мен ще бъде удоволствие, казвам се Койобоши. Надявам се да изтърпите неловката и неумела игра на един сляп човек? Усмивката му беше толкова чаровна и по момчешки закачлива. Майонаки също се засмя.
- Донесох термос с чай. Обичате ли чай от розмарин?
- Благодаря, това е любимия ми чай. Никога не беше пил чай от розмарин, надяваше се малката му лъжа да не бъде разкрита.
- Може да ме наричате Майоки, така се обръщат към мен приятелите ми.

Приятели?! Тя искаше да бъдат приятели, сърцето на Койобоши трепна. Приятел, след толкова време на самота и тъга. Възможно ли беше? Дори не смееше да се надява....
- А мен приятелите ме наричаха Койоби, но това беше отдавна...
- Добре Койоби, тя отново се смееше, хайде да видим тази ваша „неловка и недодялана игра”
- Ще ви помоля да ми казвате вашите ходове, това ще улесни играта и ще я изчисти от тромавостта.
Койобоши отпи от чая, за негова изненада имаше доста приятен и ободряващ вкус...

*****
Редактирано от Юлияна Шапкарова на 25.04.2010 във връзка с трагичната загуба на моя добър и близък приятел - Йони.

Сбогом!
Sexology & Human Nature
Майсторът по айкидо се движи така, че да защити не само себе си, но и противника си, пренасочвайки енергията му, така че той да загуби желание за борба.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
Time to create page: 0.092 seconds
 
* * *