играта Го
* * *
 
Добре дошли, Гост
Username: Password: Запомни ме
  • Страница:
  • 1
  • 2

ТЕМА: Дракониада

Отг:Дракониада преди 10 години 8 месеца #2183

  • ArcherYi
  • ArcherYi's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Junior Boarder
  • Мнения: 38
  • Карма: 2
Някога централната звезда на небосвода била алфа от съзвездие Дракон.
Сега централната звезда е Полярната звезда.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дракониада преди 9 години 11 месеца #2465

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Administrator
  • Магистър Го
  • Мнения: 670
  • Thank you received: 2
  • Карма: 23


Хей-дзъ и Бай-дзъ са двама безсмъртни, които много отдавна са изобретили играта Го. Преди хиляди години те започнали спор помежду си кой е по-добрият играч от тях двамата. Техният спор станал известен навсякъде в Небесата. Когато те започнали играта, боговете пратили един дракон да наблюдава. На дракона били дадени точни инструкции да не се завръща преди края на партията. За съжаление, правилата на играта не били все още достатъчно съвършени в сравнение с познатите ни днес. Най-голямата разлика била, че тогава все още не е било измислено правилото Ко. Бидейки безсмъртни и безкрайно търпеливи, те повтаряли една и съща позиция хиляди години. На всеки пет хиляди години боговете изпращали следващия дракон да види дали играта е свършила. В момента пет дракона се намират в близост до играчите и наблюдават играта им. Предполага се, че скоро ще настъпи моментът, когато към тях ще се присъедини шестият поред дракон. Тази незавършваща игра е в резултат на липсващото правило Ко, забраняващо повторенията.
Primum edere, deinde filosophari.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дракониада преди 9 години 11 месеца #2467

  • Neli Popova
  • Neli Popova's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Junior Boarder
  • Мнения: 25
  • Thank you received: 1
  • Карма: 1


Играй с дракона!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дракониада преди 9 години 10 месеца #2479

  • Shapkarova
  • Shapkarova's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Senior Boarder
  • Мнения: 77
  • Карма: 7
Да си припомним и един хубав филм - Тигър и Дракон. В началото на 19 век майсторът на бойните изкуства Ли Му Бай има намерение да се оттегли от светския живот и да се отдаде на медитация, след като се е опитвал да отмъсти за смъртта на своя господар. Той дарява своя меч - легендарно 400-годишно оръжие, известно като "Зелената съдба", на своята приятелка-съмишленица в усвояването на тънкостите на боя и негова тайна любовница Ю Шу Лиен. На път към Пекин своенравната дъщеря на влиятелен политик среща красив странник, който завладява въображението й. Същата нощ мистериозен маскиран крадец отмъква "зелената съдба". Ю Шу се впуска в отчаяно преследване на крадеца, при което води няколко изключително зрелищни битки със загадъчния бандит. Ли Му скоро разбира, че маскираният крадец действа в съдружие с някогашния убиец на господаря му, но въпреки това съзира уникален боен талант у крадеца и предлага да го обучава в най-висшите степени на бойните изкуства. Този филм покори световните екрани с необичайната си стилистика, която разбужда въображението на зрителите и провокира собствените им критерии за модерно кино. Но "Тигър и Дракон" съвсем не е умозрителна и неразбираема творба, търсеща преди всичко усложнени внушения. Напротив, филмът на познатия и у нас Анг Лий има твърде опростена повествователна структура. Очевидно, авторите разчитат на друго - и това "друго" превръща творбата им в своеобразна феерия от пластични движения на камерата, виртуозна хореография и поезия. "Тигър и Дракон" би могъл да се интерпретира и като филм в духа и традициите на бойните изкуства. Да, те присъстват в тъканта на творбата, но не съставляват същността й. В същото време филмът разказва една любовна история, без да бъде традиционната сантиментална мелодрама. "Тигър и Дракон" някак естествено и с несъмнено кинематографично майсторство смесва жанрове и стилове, за да изгради собствена поетика. Това превръща работата на Анг Лий в кинематографично събитие, демонстриращо оригиналност на мисленето и необичайна зрелост на реализацията. Малко съвременни филми са толкова убедителни в пресъздаването на митове. Удивителното чувство за ритъм, несъмненото богатство на пластичните решения, тънката ирония, дръзкото привнасяне на елементи от различни жанрове -всичко това е в оснавата на неповторимата амалгама на тази завладяваща въображението творба.

Sexology & Human Nature
Майсторът по айкидо се движи така, че да защити не само себе си, но и противника си, пренасочвайки енергията му, така че той да загуби желание за борба.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дракониада преди 9 години 9 месеца #2595

  • Shapkarova
  • Shapkarova's Avatar
  • ИЗКЛЮЧЕН
  • Senior Boarder
  • Мнения: 77
  • Карма: 7
Всички древни митологии съдържат безброй истории за змейове и дракони. Как е възникнал образът на тези странни същества и защо почти навсякъде ги описват като “цивилизатори на човечеството”?

От времето на Шлиман насам древните легенди и митове привличат вниманието на сериозни учени и изследователи, опитващи се да открият зад сюжетите и персонажите от преданията реални прототипи и събития в човешката история. А сред най-екзотичните герои на легендите от древността безспорно са змейовете и драконите – за мнозина подобно невероятно съчетание на външни данни и невероятни способности изглежда изцяло плод на фантазията. Дали обаче не съществува връзка между тези екзотични същества и действителни събития от най-старата история на човешкия род?

Най-разпространената легенда

Известно е, че древните хора почти повсеместно са почитали змиите като свещени. В Древен Египет, две змии с царски корони символизират единството между северната и южната части на страната. На юг, в полумитичното царство Куш, се кланяли на крилатата змия. В Тибет и Непал свещените тръби на местните будистки монаси са украсени с фигури на змии, в съседна Индия пък върховният бог Вишну нерядко е изобразен върху трон от живи змии. Странни, подобни на змии, същества са били обожествявани в Шумер, Асирия и Вавилон, а “пернатата змия” Кетцалкоатъл се смята за създател на ацтекската империя в Мексико. Почти по същия начин изглежда и най-великият бог на древните маи – Кукулкан.

На пръв поглед, в това няма нищо необикновено – за свещени животни в една или друга стари цивилизации са се смятали и котката, и мечката и дори кравата. Интересно е обаче, че култът към змията в прастарите човешки култури не е свързан с реално съществуващото в природата влечуго, а то по-скоро символизира друго, при това изключително загадъчно същество - Змеят или Драконът, присъстващи буквално във всички по-значителни епоси на Стария свят.

Като започнем от “хилядоглавия змей” Шаша, носещ на гърба си бог Вишну и свършим с Питон, оракулът на Дракона от общоелинското светилище в Делфи, тези същества почти винаги се описват като носители на някакво “висше знание”, което са предали и на хората. Независимо от разликите в описанията на змейовете и драконите, още през ХІХ век известната руска окултистка и специалист по древната източна митология Елена Блаватска отбелязва, че всъщност зад многото имена се крие една същност. В египетските и халдейски митове, както и в легендата за мексиканския полубог Вотан, се твърди, че драконите се появили на Земята от тайнствени проходи, свързващи нашата планета с други подобни светове, намиращи се в небесата. В най-древните китайски книги също се споменава, че драконите идват от “странни места, намиращи се отвъд небесните предели”.

В древноиндийският епос се подчертава, че хилядоглавият змей Шаша предава познанията си по астрономия на първия индийски астроном – легендарният Харга, както и, че Шаша имал способността “да променя времето”. Учител на хората е и героят от легендите на ацтеките Кетцалкоатъл - “пернатата змия”. Според британския учен Роулинсън, в почти всички древни митове, драконите са носители на цялото тогавашно познание и родоначалници на повечето науки. Неслучайно статуите на древногръцкия бог Ескулап винаги го изобразяват държащ чаша, около която се увива свещената змия. “Драконът, макар че е свещено и достойно за почит създание, притежава далеч по-могъща от останалите божествена същност, характерът на която е по-добре да остане тайна за простосмъртните” – твърди римлянинът Еланий в своята “De Natura Animalum”.

Внимателният анализ на откъслечните сведения, съдържащи се в древните митове, показва и още нещо, много интересно. Оказва се, че драконите са същества, предшестващи в хода на еволюцията не само появата на хората, но и на човекоподобните богове. Нещо повече, в момента на появата на последните, драконите вече са достигнали високо ниво на знания и мъдрост, част от която предават и на боговете с човешки облик. Последователност и приемственост, доста наподобяваща онази между следващите една след друга цивилизации.

Не по-малко интересно е, че в по-късните митове, в които човекопободните богове вече играят най-важната роля, драконите постепенно се сдобиват с все по-ясно изразени отрицателни черти и нерядко влизат в пряк сблъсък със своите наследници в божествения свят. Така най-големият подвиг на древноиндийския митичен герой Индра е тъкмо победата му над чудовищния змей Вритрой, всички славянски божества активно участват в битката на върховният бог Перун със Змея, Йехова се справя с митичния Лефиатан, а (вече в християнската религия) Свети Георги побеждава Дракона. В крайна сметка, нещата стигат дотам, че в повечето съвременни религии, злото, т.е. Дяволът, нерядко придобива много от външните признаци на Змея-Дракон.

Какво се крие зад старите митове?

В митологичния образ на Дракона поразява не само отсъствието на реален жив прототип, но и значителната прилика на това митично същество с отдавна измрелите динозаври. На първо място, става въпрос за чисто външното сходство, на второ за това, че в най-древните култури Драконът се свързна със змиите и крокодилите, т.е. с влечугите. А нали и динозаврите са древни влечуги. Сходство се наблюдава и по чисто еволюционните параметри, доколкото според древните космогонии, човекоподоните богове (предшестващи обикновените хора) се появяват след драконите. Но и човек се появява много след динозаврите. В прастарите легенди част от драконите се появяват от дълбините на океана, пак също като динозаврите. Може ли обаче образът на Дракона по такъв пряк и тривиален начин да е свързан с този на динозаврите?

Според повечето хипотези, легендата за змейовете и драконите възниква благодарение на намерените от първобитните хора кости на измрели динозаври. Тези легенди обаче са разпространени из цялата планета, а върху повърхността на земята кости на древните влечуги могат да се открият само в пустините на Централна Азия. Освен това драконите от различните митове много си приличат, което звучи странно на фона на огромното разнообразие от остатъци от най-различни видове

Съществували някога огромни влечуги

Да не говорим, че не изглежда възможно древните хора да са били в състояние да възстановят облика на гигантските животни по техните кости, както го правят днес палеонтолозите! И, накрая, откъде идва всеобщото убеждение, че драконите са били символ на мъдрост и носители на знания, след като в животинския свят има предостатъчно други претенденти за тази роля?

Да се върнем към динозаврите. Съвременната наука все по-малко е склонна да ги смята за абсолютно примитивни същества, напротив - напоследък се твърди, че някои видове динозаври са създавали семейства, стада или ята, което само по себе си е мощен фактор за развитие на съзнанието, доколкото изисква усъвършенстване на средствата за общуване и приспособяване към колективните форми на поведение. Т.е. определени предпоставки за “пробив” към по-висши форми на съзнание у динозаврите са съществували. А за еволюцията формата (влечуги, земноводни или млекопитаещи) не е чак толкова важна – в природата доминира само общата тенденция за развитие на живия организъм към усложняване на съзнанието.

Динозаврите обаче, изчезват почти внезапно преди 65 милиона години (още една причина човекът никога да не се е срещал с тези твари и, съответно, да не може да ги боготвори макар и под формата на дракони). Най-разпространената днес хипотеза е, че това става поради рязката промяна в климатичните условия, предизвикана от падането на гигантски метеорит в района на днешно Мексико. Огромната част от динозаврите измрели още тогава, другите ги последвали по-късно, тъй като, в резултат от променените условия, от яйцата им започнали да се излюпват малки само от един и същи пол.

Според неколцина работещи независимо американски и руски учени обаче, напълно възможно е на една друга планета, избягнала подобна катастрофа, до висша форма на съзнание да са достигнали тъкмо онези, които по външния си вид са били по-близо до влечугите и земноводните, отколкото до хуманоидите. И, ако продължим логическата верига, тези същества на някаква фаза от развитието си, биха могли да полетят в открития космос, стигайки и до нашата Земя. Хипотезата действително е фантастична, но поне не страда от логически противоречия. Тя косвено се потвърждава от факта, че най-древните митове ясно посочват

Небесния произход на Драконите

Макар внимателният анализ да показва, че появата им на Земята е била по-скоро принудителна. И християнските “откровения” и китайските легенди разказват за жестоки схватки в небето между “силите на доброто” и Драконите, в резултат от които последните били заставени да “кацнат” на нашата планета. В някои от митовете дори се загатва, че Драконите се разбунтували срещу реда в “небесната империя”, били разгромени в последвалите схватки с нейните управници и, търсейки убежище, се отзовали на Земята.

В един древноиндийски текст пък посочва и мястото на космическата битка. Там се твърди, че сблъсъкът между боговете, начело с Вишну и асурите и демоните (т.е. драконите) се е състоял някъде “в северната част на Млечния океан”. Навремето Елена Блаватска предположила, че става въпрос за Атлантическия океан. Някои съвременни учени обаче смятат, че под това име спокойно би могла да фигурира нашата Галактика, видимата част от която още от най-дълбока древност се нарича Млечен път.

В митовете не е трудно да се проследи и еволюцията в отношенията между низвергнатите дракони и с хората. В самото начало (и в най-древните легенди) Драконите еднозначно били възприемани като “цивилизатори, учители” и, съответно, богове на човечеството. В по-късните митове обаче се появяват нови божлюцията в отношенията между низвергнатите дракони и с хората. В самото начало (и в най-древните легенди) Драконите еднозначно били възприемани като “цивилизатори, учители” и, съответно, богове на човечеството. В по-късните митове обаче се появяват нови божлюцията в отношенисрещу “силите на Злото”.

Възможно е войната да е завършила с катастрофа, изстрила следите от създадената с помощта на Драконите древна човешка цивилизация. Макар че е вероятно и, с течение на времето, Драконите, които и без това са били малобройни, да са деградирали сериозно, ставайки уязвими за своите ученици, които в крайна сметка са ги унищожили напълно. Споменът за контакта постепенно се изтрил от съзнанието на хората, макар че в подсъзнанието им той вероятно все още съществува. Иначе защо в повечето фантастични филми и романи извънземните притежават толкова черти на легендарните Дракони?

Стоян ПЕТРОВ
Sexology & Human Nature
Майсторът по айкидо се движи така, че да защити не само себе си, но и противника си, пренасочвайки енергията му, така че той да загуби желание за борба.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
  • Страница:
  • 1
  • 2
Time to create page: 0.199 seconds
 
* * *