Често политическите коментатори и анализатори вмъкват в своите разсъждения сравнения и модели, които описват процесите чрез шахмат и Го.

Това има своите основания, защото и шах и Го са всеобхватни игри, за които не са чужди категориите: тактика и стратегия, център и периферия, цяло и част, време и пространство и прочие.

Нека разгледаме конкретни примери...

"Бъдещият световен ред" от Карл Ясперс:

"Би представлявало огромен интерес да се проникне във всичко това - как се води тази игра на политическите сили, как се видоизменя в зависимост от шахматните ходове на отделните държави при сложни преплитания на възможностите за завоюване на властта и как заедно с това се запазват определени основни свойства. Защото духовните и политическите идеи за устройство на света намират реализацията си единствено на път, който води през завоюване на властта в тази игра."

Играта може да се разглежда в различни мащаби, държавната политика като шахмат се разглежда от Адам Смит по следния начин:

"На голямата шахматна дъска на човешкото общество всяка отделна фигура си има свое собствено правило за движение, различно от това, което законодателството може да се опита да й наложи. Ако тези две групи правила съвпадат и действат в една посока, то играта в човешкото общество протича гладко и хармонично и има шансове да бъде приятна и успешна. Ако са противоположни или просто в различни посоки, тогава играта ще върви трудно и обществото винаги ще е в най-висока степен на безредие."

Мислителите в съвременното общество, често използват израза: "Мисли глобално, действай локално." Първото има отношение към стратегията, второто към тактиката - а това са две категории, есенциални за стратегическите игри, най-вече за шахмат и Го.

Междупрочем философът Мартин Хайдигер предупреждава:
"Който мисли мащабно, греши мащабно."

Интересна илюстрация по зададената тема: глобалната политика като гиганска мега-партия Го между два геополитически противника...

Геополитическите предизвикателства в съвременния свят

юни 2007, от Игнасио Рамоне
Лекция на Игнасио Рамоне, изнесена на 10 май 2007 г. в СУ „Св. Климент Охридски”

Ако искаме да разберем предизвикателствата пред съвременния свят, не е възможно да използваме само една система за анализ. Защото проблемите в днешния сложен свят са изключително разнообразни. Ще предложа три схеми на анализ. Само чрез анализиране на проблемите в светлината на тези три различни схеми ще можем да очертаем най-добре тяхната сложност. Всъщност ще си позволя едно сравнение: днес светът прилича на място, където върху три шахматни дъски се разиграват едновременно три различни партии.

цялата лекция:

Гари Каспаров, „Животът като партия шах”, 2007 г.:

„Макар че да играят по цялата шахматна дъска могат всички знаменити майстори, само някои от тях допълват това умение с енергия и динамика. Но всеки майстор на позиционната игра е в състояние да сканира цялата дъска в търсене на слабите места на противника, за да ги използва в дългосрочна перспектива.

В реалния свят мисленето „по цялата дъска” означава умението да видиш отделните елементи в тяхната взаимовръзка, както и да разбереш как те могат да се променят с времето. Един от признаците на зрялост и майсторство е способността да изтърпиш кратковременната загуба в името на дългосрочната изгода. В съвременната политическа конюнктура често се забравя за това. Само ден преди гласуването на десетсекундни рекламни клипове и на резултати от социологическите изследвания се придава повече значение, отколкото на постигането на сериозни цели, изискващи не само повече време, но и повече жертви.”

Русия изигра партия шах на Кавказ и поведението й е съвсем логично, заяви за „Российская газета“ известният френски политолог и историк Еманюел Тод.

Той определи решението на руския президент Дмитрий Медведев да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия като единственото възможно и напълно логично.

“Виждам някакъв абсурд в позицията на Запада - съвсем наскоро западните страни, нарушавайки международните споразумения признаха идентичните права на Косово, а сега се възмущават от това, че други народи при други не по-малко сложни обстоятелства се опитват да реализират своето право да живеят така, както искат”, коментира Тод.

Според него събитията в Кавказ ясно са показали, че идва край на американския монопол, а Русия реално се завръща в качеството на мощен противовес в международните дела.

“В момента на Запад много раздухват призрака на Русия като някаква кръвожадна мечка, възнамеряваща да възстанови съветската империя. А тя е добър играч на шах, който се е сблъскал с играч на покер, какъвто е САЩ", обрисува художествено сблъсъка французина.

Източник: днес.бг

Обединяване на китайския шах (сянци) и Го (вейци).Това е вариант на сянци - Кикуо Сянци (Qiquo Xiangqi), при който на дъска за Го 19х19 играят седмина шахматисти с общо 120 фигури. Този шахматен вариант е изобретен от неоконфуцианеца Съма Гуан (1019-1086) и с него той онагледява епохата "Враждуващи царства"(403-221 B.C.), когато 7 царства са се борели за хегемония. Това е геополитиката в Поднебесната.



Царствата са Цин, Ян, Джао, Вей, Ци, Хан и Чу, а в средата е царството Джоу (Zhou), което нямало в онази епоха реална власт.

По изключение, един пример с покер.

Роже Фалиго, Реми Кофер, "Червеният дракон Кан Шън", изд "Труд", София, 2000, с.181

"Странна игра на покер с непрекъснато блъфиране! Няколко карти са свалени на зелената покривка, но всеки от противниците си пази най-силните в ръкавите си. Щом капитолацията на Микадо става факт, започва фанатично надпреварване. Комунисти или Гуоминдана - кой ще разоръжи по-бързо японските войници, за да им прибере снаражението и да се настани в бившите им окупационни зони..."

Роже Фалиго, Реми Кофер, "Червеният дракон Кан Шън", изд "Труд", София, 2000, с.267

"Андропов е идвал в Пекин за предварителни преговори с китайците. Още два пъти ще се озове по-късно в столицата на КНР - през 1963 и през 1965 г.
Кан Шън срещу Андропов, бащата на Тъу срещу бъдещия ръководител на КГБ - това е прекрасна тема за шпионски трилър. Обаче е самата истина през есента на 1960 г. Срещу играча на шах застава играча на Го."

Това последното може да влезе и в рубриката "Споменавания на Го"! Иначе е по темата и на тази клонка.

Проблемът Изток-Запад, Го и шахмат, се разглежда от д-р Дейвид Лей - Learning from the Stones: A Weiqi Approach to the Art of War and Diplomacy. Сега се сещам и за д-р Хенри Кисинджър - в Newsweek magazine (11/08/2004)той сравнява дипломатическите стратегии на Китай и САЩ чрез интелектуалните им игри - западният шах и китайската игра вейчи (Го):

В шаха има само два резултата: равен и мат. Целта на играта е, така да се каже, тотална победа или загуба. Битката се води главно в центъра на таблото. Докато целта на Го е удивително по-вариативна; играта се играе върху цялото табло, като целта е да се увеличат собствените възможности за избори да се намалят тези на противника. Целта на Го е не толкова победата, колкото разгръщането и владеенето на стратегическата инициатива.

И още един модус на противопоставянето, този път шашки и шахмат, Русия и САЩ:

Преди десетина години беше публикувана книгата на американския политолог Збигнев Бжежински „Голямата шахматна дъска” (изд. ”Обсидиан”, С., 1997 г.). Тази книга е интересна с ясно формулираните гледища за геополитиката и най-вече защото разкрива постановките на официалната американска геополитическа доктрина. Неотдавна, като реплика на “Голямата шахматна дъска”, излезе книгата на Григор Павлович Трофимчук “Русские шашки”.

За повече инфо, прочетете статията на проф. д.ик.н. Ангел ДИМОВ "Нови насоки и методи на руската геополитика", "Нова Зора" - брой 35 - 30 септември 2008 г.

В тазгодишното коледно послание папа Бенедикт ХVІ отправи приветствие на 64 езика. Не знам как е било предишни години (на колко езика са се правели посланията), но сега приветствие на 64 езика е като вид Ватикански геополитически шах.

Да си припомним, че преди време като са обяснявали на Йосиф Висарионович Сталин, колко е влиятелен папата, Сталин запитал, "А колко дивизии има папата?"

Действително - колко дивизии има папата?

Алвин и Хайди Тофлър, „Революционното богатство”. Изд. Обсидиан, София, 2007, с.445
Alvin Toffler and Heidi Toffler, Revolutionary Wealth

"По време на неотдавнашната си визита в Южна Америка президентът Хе Дзинтао обиколи континента, обещавайки значителни инвестиции в целия регион от Бразилия до Куба – като само в Аржентина те трябва да надхвърлят 20 милиарда долара.

Макар по време на посещението му на основно внимание да се радва икономиката, някои наблюдатели забелязаха и неговите географски последици. Подобно на майстор в играта „Го”, Китай упорито се опитва да се утвърди в регион, отдавна смятан за задния двор на Америка – търсейки по този начинконтрабаланс на силното американско присъствие в Тайван, задния двор на Китай.
...................................................................................................................
Китай следва смела военноморска програма, която според японския адмирал Хидеаки Канеда през 2005 включва изграждането на „поредица от военни и дипломатически бази – т.нар. „перлена огърлица” – по големите морски пътища от Южнокитайско море до богатия на петрол Близък изток.”

Алвин Тофлър нарича китайската стратегия на развитие – „стратегия на паралелните стъпки” и казва, че тя е фокусирана на трите дълбинни фактора – време, пространство и знание.

Алвин и Хайди Тофлър, „Революционното богатство”. Изд. Обсидиан, София, 2007, с.510
Alvin Toffler and Heidi Toffler, Revolutionary Wealth, 2006.


„Причината за това е, че нациите и държавите вече не са единствените силни фигури в новата метаигра, състояща се от множество различни подигри, които са свързани интерактивно и се играят едновременно. Неошах на едно равнище. Неопокер и неотабла на други. Играчите ще се състезават по сложни правила, които се променят след всеки ход или по време на всеки ход.

Корпорациите от отдавна играят мултинационален шах и са спечелили огромно влияние на международното равнище. Днес, доколкото стават все по-глобални, галемите корпорации и финансови институции местят фигури на собствена игрална дъска и са все по-малко отговорни пред нациите, където са възникнали.”

Арлекинът е яхнал планетата:

Chinese Chess Going Global
Китайския шах - сянци, става глобален:

"Ще се промени ли политиката на Вашингтон", автор Стивън Хърст, Асошиейтед прес: Вестник "Нова Зора", 10 март 2009, брой 9, с.8

"Администрацията на САЩ изпрати много мощен сигнал и той беше чут", каза руския вицепремиер Сергей Иванов, след като разговаря с Джо Байдън. В хода на срещата през уикенда председателят на иранския парламент Али Лариджани заяви, че това е "златна възможност за Съединените щати", с което подсказа, че ако Вашингтон наистина се стреми към помирение, Техеран би отвърнал подобаващо. Той нееднократно заяви, че САЩ трябва да предприе4мат подход като "партия шах, а не като към боксов мач".
В света на дипломацията, където залозите са големи, тези забележки разкриват дълбок интерес - и може би готовност за промяна на курса."

http://www.koreatimes.co.kr/www/news/opinon/2009/03/198_39696.html
На руски: Кремлевские шахматы - игра в ракеты ("The Korea Times", Южная Корея)
Джон Метцлер (John J. Metzler), 19 февраля 2009

Kremlin Chess — Missile Game By John J. Metzler

UNITED NATIONS ― When Iran fired a long-range Safir-2 missile placing a satellite in orbit, the plan was aimed both at prestige and at provocation.

Prestige to highlight that while celebrating the 30th anniversary of the Islamic Revolution, Iran can put a satellite, called Hope, into orbit.

And a provocation to prove that its 1,500-mile range Messenger of Hope rocket can equally, someday, carry a nuclear warhead which Teheran is busily developing. For now, this is just a test ― and a very clear warning.

Given Iran's looming nuclear capacity and its future ability to deliver warheads to Israel and as far as Europe, the Bush administration drew up plans for a strategic missile interceptor program to thwart Teheran's ambitions.

The interceptor missiles would be based in Poland and the radar in the Czech Republic ― both NATO members.

While the U.S. administration and State Department made it crystal clear this defensive shield was aimed at Iran's proliferation and political intentions ― to blast Israel and any other enemies off the map ― the Russians saw the move as a direct military threat and encroachment to their geographic sphere and strategic interests.

Form Moscow's viewpoint, the American bases and military capacity would be on Russia's doorstep and based in former Soviet ``comrade'' countries. But while Washington has spent extraordinary time, effort and treasure to ensure the future deployment, the Kremlin has engaged in inverse efforts to block the operation.

The day after Barack Obama was elected as president of the United States, Russia's President Dmitry Medvedev announced that he would be stationing cruise missiles in the Kallingrad enclave (former East Prussia) just alongside Poland and Lithuania.

Moscow announced the deployment was to ``neutralize, if necessary, the anti-missile system.'' And may I say, remind Poland and the Baltics that the bear still sees itself as boss.

Now as a gesture of friendship to the new American administration, Russia has seemingly dropped plans to deploy its cruise missiles which would directly threaten Western Europe.

Prime Minister Vladimir Putin, the real power among the gilded onion domed spires of the Kremlin, hopes that, in return, the Obama team will sideline or scrap U.S. plans to place defensive interceptor rockets in Poland to ward off an Iranian missile threat. So the game begins ― in geopolitics, Russians play chess and Americans checkers.

Recently Putin stated that, ``In Obama's inner circle they are saying there is no need to rush and it needs to be further analyzed.'' And from Team Obama comes word that ``we'll support missile defense if it is proven to work.''

There is the key phrase, and the political escape clause for Washington. Why ruffle the Russians if the system may not even work? Given that there is a large dose of skepticism toward the very concept of missile defense in the Obama administration, it appears that the deployment may just be allowed to be sidetracked or fall by the wayside as a political gesture to Moscow.

Equally Vice President Joe Biden, speaking at a Munich Security Conference, gestured to Moscow that Washington viewed this as the ``time to press the reset button" in the important political relationship with Russia.

Thirty years ago, when the Ayatollahs were celebrating the creation of the Islamic Republic of Iran, few observers would have imagined that beyond the regional destabilization coming from a radical regime, that Iran someday would be on the verge of delivering long-range rockets as far as Israel and Europe?

Ironically at this very time in early 1979, the United States was attempting to build political support to place cruise missiles in Germany to offset the already-deployed Soviet-SS-20 multiple warhead rockets that Moscow had looming over Western Europe.

During this period, a huge European ``peace movement,'' much of it directed by Moscow's hidden hand, went into the streets in West European capitals to protest the plans of the Carter administration.

America's political commitment and credibility was openly being questioned by the West Europeans and Germany's Chancellor Helmut Schmidt made no secret of his disdain for Jimmy Carter's ineptitude.

When Ronald Reagan became president, the Pershing missiles were finally deployed despite the backdrop of ferocious leftist opposition.

Today the current American defensive missile deployment plan in Poland is not aimed at Russia. While one can totally understand the Kremlin's fears about the proximity to its borders, the Russians know full well that the Atomic Ayatollahs have no particular love for them either, and thus should quietly allow the American plans.

Clearly, Medvedev would like his recent chess move of dropping the Kallingrad missile plan as a deal for Barack Obama to shelve or scrap what will be described by Washington as a ``scientifically unproven, but expensive'' interceptor system in Poland. Quid pro quo.

Sounds like a deal, some would say a great diplomatic opportunity, but for both the United States and even Russia, the move may allow Islamic Iran the last laugh.

John J. Metzler is a United Nations correspondent covering diplomatic and defense issues. He is author of ``Divided Dynamism ― The Diplomacy of Separated Nations; Germany, Korea, China" (University Press, 2001). He can be reached at Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

www.iht.com/articles/2009/01/29/europe/29putin.php
[url=http://www.iht.com/articles/2009/01/29/europe/29putin.php
]Russia's energy business is Putin's personal project[/url]:

"In a contest often compared to chess, this Russian countermove, like all good chess moves, was both offensive and defensive."




www.inosmi.ru/translation/247077.html
Энергетический бизнес России - личный проект Путина ("The International Herald Tribune", США):

"Как и все хорошие шахматные ходы - а это противостояние часто уподобляют шахматам - российский ответный ход был одновременно оборонительным и наступательным."