Alex Man_D написа:Всъщност, анализите които прави Епиметей, а имено той анализира - докато брат му прогнозира, предвижда, нещо близко до ясновидството - анализите са основа на всяка класификация и имено те изискват натрупване на опити, проби и неизбежни грешки. Както в една партия (на Шах и Го) - имаш предварителна подготовка (Прометей), имаш и анализ на партията, след като е завършила (Епиметей). С категориите преди и след, е свързано понятието за причинност, причина и следствие, действие и реакция, резултат, ефект.
И както в живота, така и в партията на Шах и Го винаги остава надеждата.
Нека си припомним хубавата легенда за двамата братя и за Пандора, кутията и подаръка на Зевс. Често Го се свързва с космоса и бива наричана космическа игра на сферите (планетите)или на боговете. Нека тогава тази легенда да бъде поука за всеки играч (и за съпругата му или приятелката
) да внимават, когато отварят купичките (кутийте) за Го. Или по точна метафора да не посягат към тях с лоши и зли мисли и чувства.
****
Подаръкът на Зевс
В началото, когато бил създаден светът, той много се различавал от днешния. Болестите, гладът, студът и немотията били непознати, хората били вечно млади и щастливи. И толкова силни, умни и красиви, че Зевс започнал да се безпокои за своя трон. Повикал сина си Хефест и му казал: - Вземи мед и ми направи една девойка, но толкова красива, че да няма равна на себе си. И Хефест се затворил в работилницата си в дъното на една планина на остров Лемнос. Дълго време той не се показвал навън, работел неуморно, но изработеното не го задоволявало и той го развалял и започвал отново, защото искал творбата му да бъде съвършена. Един ден боговете спрели да чуват ударите му, а накрая и самият Хефест излязъл от планината, почернял и изморен. В ръцете си внимателно държал една медна фигура, увита в златовезана тъкан. Той я изправил гордо пред Зевс и я отвил. Показала се млада девойка, почти дете и като я погледнал, Зевс неволно се усмихнал. Хефест наистина се оказал майстор. Но красотата и не задоволила Зевс. Той повикал всичките богове и им заповядал всеки да дари девойката с по една дарба. Атина и дала разум, Афродита хубост, Хера благородство, Артемида сила и подвижност. И така поред всички богове я дарили с нещо. Когато свършили Зевс я хванал за ръката и й дал най – големия подарък – живота, нарекъл я Пандора. После я изпратил с Хермес на земята. Богът я завел при Прометей, най – силния от всички човеци, техен защитник и покровител. Но той без дори да я погледне, отказал. Тогава Хермес я взел и влязъл в колибата на Епиметей, брата на Прометей. - Зевс, бащата на боговете и на хората – казал той – ти изпраща тази девойка, защото много обича теб и всички хора. Епиметей погледнал Пандора и очите му се заслепили. Той нито за миг не се поколебал да я приеме. В този миг в колибата притъмняло и се чул силен глас, който казал: - Зевс не обича човеците. Той не изпраща дара си за добро и горко на оня, който го приеме! Обърнал се Хермес ядосано. Кой се осмелил да каже такива думи? Очите му срещнали гордия и недостъпен Прометей. Епиметей погледнал пак Пандора. Тя му се сторила тъй невинна, толкова млада и хубава! Тя разбрала колебанието му, усмихнала се и протегнала ръка. Усмивката и била само сладост и любов и Епиметей забравил и брат си и предупреждението му. Хермес въздъхнал облекчено и показал едно голямо дървено сандъче, украсено с резба. - Изпраща ти го Зевс – казал той на Епиметей. – Това е дар за тебе. Но Зевс заповяда да не го отваряте, докато сам не разреши. И като изпълнил това последно поръчение, Хермес отлетял доволен назад към Олимп. Епиметей и Пандора заживели щастливо и сговорно. Понякога Епиметей си спомнял братовите думи и поглеждал с безпокойство жена си, питайки се какво ли ще е злото, което пророкувал Прометей. Един ден, когато Пандора останала сама в къщи, погледът и паднал случайно на дървеното сандъче. - Какво ли ще е това? – помислила си тя и погледнала с любопитство. Коленичила до него и се загледала в чудните му резби. Замислена погали с ръка капака. Да можеше да види какво има вътре… Докоснала ключалката. Тя била отключена. Колко лесно би се отворила… - но защо не трябва да го отваряме? – си помислила тя. – ако можех да хвърля само един поглед… вдигнала капака и внезапно навън изскочило нещо страшно, подобно на черен облак, който я обгърнал цялата. Нещастия, болести, скърби и злини изпълнили стаята, изхвръкнали през прозореца и се пръснали по цялата вселена. Пандора надала вик и пуснала капака. Но било вече късно, подаръка на Зевс изпълнил предназначението си. Цветята започнали да вехнат, хората да стареят и да умират, слънцето се скрило, студен вятър задухал. Обхвана от ужас, Пандора закрила лицето си с ръце. Всичките беди, които се пръснали по земята, внезапно натежали върху и, печал изпълнила сърцето и. Дали поради грешка или от състрадание, Зевс бил затворил в сандъчето заедно с всички злини и Надеждата. И когато светът се изпълнел с нещастия, оставала на хората тя, за да лекува мъките им със своята усмивка и отново да дава сила и на най – отчаяния.
Източник