играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

All kinds of chess remarks are put into the mouths or pens of everyone from Confucius to Kasparov...
Edward Winter

Всички видове изказвания за шахмата са били произнесени или записани от всички като се почне от Конфуций до Каспаров...
Едуард Уинтър
* * *
 
Какво се случи в Бали?
Публикации - Киносалон
Автор: Силвия Лозева   
Неделя, 17 Април 2011г. 20:50ч.

What Happened in Bali (2004)

Ако има филм, който нагледно да илюстрира със сложните си взаимотношения, ходовете в игра  на Го, то това е "Какво се случи в Бали?" (What Happened in Bali, 2004). Като за начало, аналогията е много ярка по отношение на неяснотата на отношенията между четиримата главни герои, и непрекъснатите промени на чуства и надмощие един над друг. Това е особено силен изразен момент в много игри, но най-много от всички, е характерно за играта Го, в коята територията никога не е ясна до самия край. Една Го поговорка гласи, че територията съществувава само след края на играта.

Друг общ елемент е непрекъснатия обрат на събитията, в който една дума, или един поглед, а понякога и един самолетен билет на правилното място , могат да променят хода на съдбата. По същия начин, в Го, както в никоя друга игра, изходът може да се промени само с правилното и своенвремнното поставяне на един камък на дъската. Независимо от обстоятелствата.

Не мога да не отбележа и ситуациите във филма, когато Чонг Дже Мин търсеше отчаяно съмишленици, които да му помогнат да се измъкне от безизходната ситуация в която беше попаднал. Приличаше на бял камък, заобиколен от черни камъни, и взет за пленник. Единственият му изход беше да намери съподвижници, по същия начин по който белият камък за да се спаси е нужно да се свърже с друг бял камък за да оцелее. Защото групата е по-силна от едното.

И не на последно място, ярката борба за надмощие, в която всеки един от героите прави избор всеки ден как да спечели жената която обича, е съпоставим с позицията при Го, че най-добрият ход на противника е и твой най-добър ход. Веднъж Чонг Дже Мин се обади на Канг Мин Ук (своя противник) да го пита как той би постъпил в тази ситуация. А и двамата като че ли се състезаваха кой ще направи печелившия ход, който често се оказваше идентичен (купуване на телефон или заминаване за Бали).

What Happened in Bali (2004)

Но най-ярка за мене е приликата в невъзможната и безизходна ситуацията в която и четиримата герои бяха поставени, еднакво трудна за всички тях. Често в такава ситуация, нелогичния и своенвременния избор е единствено възможен, както е според поговорката: "В ненормална ситуация ненормалният ход е нормален". Припомням случая в който И Су Джонг направи избора да работи в галерията, или когато на два пъти направи фатален избор. И ето последната Го поговорка, която олицетворява това нейно решение: "Когато трябва да играеш отдясно, първо играй отляво".

Има още много аналогии, с помощта на които се опитах да разбера филма по-добре. Все пак, играта Го не е абстрактна теория, а е създадена в следствие на реални човешки отношения и събития преди повече от 4 хиляди години на Изтока. А и не случайно патриархът на семейството играеше често реално Го във филма със своите синове. Навярно малко хора ще си спомнят този момент. Много по-лесно е да разрешиш проблемите от живота с помощта на черните и белите камъни на дъска от 19 по 19 линии, в които виждаш отразени собствените си мечти, желания и стремления.

Жалко само, че никой от героите не овладя нейното изкуство. Мога само да мечтая какъв край би могъл да има филма тогава....

 
 
* * *