играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

In life, all good things come hard, but wisdom is the hardest to come by.
Lucille Ball


В живота всички добри неща идват трудно, но мъдростта идва най-трудно.
Люсил Бол

* * *
 
Юбилейна конференция 'България-Япония-Светът'
Публикации - Събитиен хоризонт
Автор: Константин Байрактаров   
Понеделник, 07 Юни 2010г. 11:36ч.

 

На 2, 3 и 4 юни 2010 г. се състояха юбилейните чествания на 20-годишнината от основаването на специалност Японистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Посветената на юбилея Международна научна конференци “България - Япония - Светът”, се проведе на 2 и 3 юни 2010 г., в Зала №1 на Ректората. На 4 юни 2010 се проведе и Ден на студентите-японисти, с подготвена от тях празнична програма и сценични представления. Докладите от конференцията, както и студентски проекти ще бъдат включени в юбилеен сборник, който ще се подготви за печат до края на м. юни 2010 г. По-долу следват заглавията и резюметата на представените доклади.


Списък на докладите

1. 20 ГОДИНИ ЯПОНИСТИКА В СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” – ПОСТИГНАТО И ПРЕДСТОЯЩО – доклад за официалното откриване на конференцията
Автор: проф. д.ф.н. Бойка Цигова

2. НАЧАЛОТО - ЗА ПЪРВООСНОВАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЯПОНИСТИКА
Автор: д-р Тодор Дичев

3. НЯКОЛКО СПОМЕНА ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ЯПОНИСТИЧНАТА ТРАДИЦИЯ В РУСИЯ И ПЪРВИТЕ СТУДЕНТИ-ЯПОНИСТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
Автор: доц. Д-р Виктор Рибин

4. JAPANOLOGY AND PERSPECTIVES ON JAPAN AND THE WORLD
Автор: проф. д-р Масако САТО

5. “ЯПОНСКАТА ФОНДАЦИЯ” И НЕЙНАТА РОЛЯ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ.
Автор: д-р Евгений Кандиларов

6. ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕС И ЯПОНИЯ. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ.
Автор: Петър Николаев

7. “ДЖАЙКА”  ЖИВИЯТ МОСТ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ    
Автор: Анита Комитска

8. AS THE ONLY ONE JAPANESE TEACHER IN BULGARIA, AT SOFIA UNIVERSITY
Автор: Марико Накаяма

9. THE ROLE OF ADVERB BASED BRACKET STRUCTURES IN JAPANESE DISCOURSE: A CASE OF THE FOCAL ADVERB TATTA (ONLY)
Автор: Prof. Andrej Bekeš

10.ЯПОНСКИЯТ ЕЗИК И НЕГОВИТЕ ИМПЛИКАЦИИ ЗА ТЕОРИЯТА НА УЧТИВОСТТА
Автор: Антон Андреев

11. ФАКУЛТАТИВНОСТ НА ГРАМАТИЧНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА МНОЖЕСТВЕНОСТ В КИТАЙСКИЯ И ЯПОНСКИЯ ЕЗИК
Автор: ст. ас. Антония Цанкова

12. ЗА РОЛЯТА НА ЯПОНСКИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО ЯПОНСКИ ЕЗИК В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС
Автор: д-р Магдалена Василева

13. СЪВРЕМЕННА ЯПОНИЯ: ИЗЧЕРПАНА  ИКОНОМИЧЕСКА СИЛА ИЛИ ЛИДЕР В ПОСТМОДЕРНИЯ СТИЛ НА ЖИВОТ?
Автор: ст.н.с.ІІ ст., дсн Мая Бедрос Келиян

14. ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА „ЯПОНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ” КАТО СОЦИО-КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН
Автор: доц. д-р Нако Стефанов

15. ЯПОНИЯ В ПЕРИОДА МЕЖДУ “ОТКРИВАНЕТО” И “ЗАТВАРЯНЕТО” (1543-1639)
Автор: гл. ас., д-р Светлана Великова Иванова

16. ЯПОНСКО-АМЕРИКАНСКИЯТ СЪЮЗ: ДОГОВОРЪТ ЗА ВЗАИМНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И СИГУРНОСТ
Автор: н.с. І ст. д-р Воля Аргирова

17. НЯКОИ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЯПОНИЯ И БОХАЙ (VIII-X В.)
Автор: доц. д-р Светла Къртева

18. ВИДО-ВРЕМЕННИ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ И КИТАЙСКИЯ ЕЗИК
Автор: проф. Дфн Снежина Гогова

19. КАТЕГОРИЯТА „ДХАРМА” В КЛАСИЧЕСКИЯ БУДИЗЪМ
Автор: доц. д-р Иван Илиев Камбуров

20. МУЗИКА НА ЯПОНИЯ В БЪЛГАРИЯ (ЗА  КУЛТУРНИЯ ДИАЛОГ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ  ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ)
Автор: н. с. І ст., д-р Иванка Влаева

21. „ПРЕЧИСТЕНОТО МИНАЛО”- ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ОПАЗВАНЕТО НА  АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В АКИТА, ЯПОНИЯ
Автор: доц.д-р Милена Металкова-Маркова

22. PIERCING THE SKIN OF MODERN LITERATURE
Автор: д-р Денница Габракова


23. ВЯРАТА В КОНТЕКСТА НА ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ДУХОВНОСТ
Автор: проф. дфн Бойка Цигова

24. EТНОГРАФИЯ НА ЯПОНИЯ
Автор: гл. ас., д-р Гергана Петкова

25. КУЛИНАРНАТА НОСТАЛГИЯ В “РОДЕН КРАЙ” НА ШИМАДЗАКИ ТОСОН
Автор: Елеонора Иванова

26. KEEPING "THE COVE" AT BAY
Автор: д-р Милен Марчев

27. ЕДИН ХАРАКТЕР ИЗОБРАЗЕН ВЪРХУ ЛИЦЕТО (ЯПОНЕЦЪТ, КОЙТО СЪБЛАЗНИ СВЕТА)
Автор: н.с.І ст., д-р Андроника Мартонова

28. АНИМЕ И МАНГА
Автор: Николина Кирилова (докторант)

29. ИГРАТА ШОГИ – ЯПОНСКАТА ШАХМАТНА ИДЕЯ
Автор: Константин Байрактаров

30. ИГРАТА ГО И ЯПОНСКИТЕ БОЙНИ ИЗКУСТВА
Автор: Йони Лазаров

31. ЗА ЯПОНИЯ И БЪЛГАРИЯ – НЕПРЕДНАМЕРЕНО И БЕЗ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ.
Автор: Биляна Станойлович

32. КИТАЙ И СВЕТЪТ ПРЕЗ ХХІ ВЕК
Автор: н.с Іст., д-р Мариана Малинова

33. ONNA AND ONNAGATA: REPRESENTATION OF   WOMEN AND THE FEMALE BODY IN EARLY KABUKI
Автор: Галя Габровска (докторант)

34. ЖЕНИТЕ В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА АРИШИМА  ТАКЕО.
Автор: Албена Тодорова (докторант)

35. ЖЕНСКИТЕ БОЖЕСТВА В ЯПОНСКАТА МИТОЛОГИЯ
Автор: Марияна Войникова

36. ДУАЛИСТИЧНИЯТ ОБРАЗ НА ЮКИ ОННА
Автор: Руслана Русева (студент, магистър)


Резюмета на докладите


НАЧАЛОТО /ЗА ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЯПОНИСТИКА/

д-р Тодор Дичев

- Посланик на Р. България в Япония (1978 - 1982) -

Известна максима е, че бъдещето може да се прогнозира, ако се знае миналото. В началото на ХХІ век би трябвало Японистиката у нас да е във възход. И тя е! Лидерската роля в нейната 43-годишна история има първата в България специалност Японистика, основана преди 20 години в СУ “Св. Климент Охридски”, чийто юбилей се чества през настоящата 2010 година. В настоящия доклад се споделят спомени и впечатления за началото и първите стъпки на български японисти в академичните среди, въз основа на отделни аспекти на обществен, политически и културен диалог между България и Япония. Посочват се имена и факти, свързани с полагането на основите на изучаването на японски език в първия факултативен курс в СУ “Св. Климент Охридски”, което дава тласък на всички следващи етапи и форми на образование по японски език и култура в България. Всяко от споменатите имена и събития в експозето носи частица от историята на българската японистика. Изразено е мнение относно някои конкретни инициативи за съдействие и подкрепа от страна на японски образователни институции и фондации, както и от страна на известни личности, допринесли за развитието на специалност Японистика в СУ “Св. Климент Охридски” до този момент.  

The Beginning (Pioneers of Japanese Studies in Bulgaria)

There is a saying that you can tell your future, if you know your past. We could have expected that the beginning of the 21st century will bring a boom of Japanese studies in Bulgaria. And there is a boom! The leader of its 47 years’ history is the program of Japanese Studies at Sofia University which is celebrating its 20th anniversary this year. Here, I am going to share my memories and impressions about the first steps Bulgarian pioneers in the field were making in the academic society against the background of the political and cultural dialogue between Bulgaria and Japan at that time.


*

НЯКОЛКО СПОМЕНА ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ЯПОНИСТИЧНАТА ТРАДИЦИЯ В РУСИЯ И ПЪРВИТЕ СТУДЕНТИ-ЯПОНИСТИ ОТ БЪЛГАРИЯ

доц. д-р Виктор Рибин

- Петербургски държавен университет, Русия -

Историята на преподаването на японски език и японистика в Санкт-Петербург, Русия, може да се проследи до началото на 18в., когато Петър Велики нарежда да му доведат корабокруширалия японец на име Денбей в столицата. Царят заповядва той да започне да преподава руски през 1705. Корабокруширали японци продължават да преподават, макар и някои прекъсвания, чак до средата на 18в. Някои от тях оставят ръководства и учебници. Например Гонза не само преподава, но и съставя речник. През 1736 се създава Школа по японски език към Академията на науките.През 1870г. японски започва да се преподава в Университета на Санкт-Петербург като избираем предмет. В края на 19 в. (1898) се създава и катедра по японски език и започва същинското преподаване на японски език и японистика. От това време започва възпитанието на забележителни учени и формирането на японистична школа. Академик Н. Конрад дълго време остава водач на тази школа.След Втората световна война изучаването на японски придобива нова сила. Завършилите след Войната Пинус, Холодович, Колпакчи, Бугаева, Зенина, Горегляд и др. възпитават не само руски специалисти, но и български след началото на 60-те години, като така допринасят и за развитието на японистиката в България.

The history of Japanese language instruction and Japanese studies in St.Petersburg, Russia, traces back to the beginning of the XVIIIth century, when Peter the Great summoned a shipwrecked Japanese sailor named Denbei to the capital. The tsar had him begin a class in Japanese in 1705.The shipwrecked Japanese continued to offer language instruction, with some interruptions, until the middle of the XVIIIth century. Some of them left manuals and text-books. Gonza not only did teach, he also compiled dictionary. In 1736 the School of Japanese language was established at the Academy of Sciences.In 1870, Japanese classes began at St.Petersburg University as an elective subject. A Department of Japanese was finally established in the end of the XIXth century (1898), and instruction in language and Japanology began in earnest. From this time, the university produced outstanding Russian scholars of Japanology, and the foundation of a “school” of Japanology (Nihongakuha) took shape. The leader of the school for many years was N.I. Konrad. After World War II, studies of Japan once again gained strength. Pre- & Post-war graduates (Pinus E.M., Kholodovich A.A., Kolpakchi E.M., Bugaeva D.P., Zenina L.V., Goreglyad V.N. etc.)  brought up a new generation young not only Russian japanologists, but since 60th of XX century till its end also specialists in Japanese studies for Bulgaria, making a valuable contribution to Bulgarian Japanology formation.

*

JAPANOLOGY AND PERSPECTIVES ON JAPAN AND THE WORLD

проф. д-р Масако САТО

- Университет Нихон, Япония -

Looking back on the period of the formation of Japan studies at the end of the 19th Century, it is clear that Japan studies were built on the base of the modern European human science. Prussia had an influence not only on Japanese politics but also on Japanese academics. It was unknown in the long time but the works and activities of Karl Florenz (1865-1939) have strongly influenced this field over the past one hundred years.

Формирането на японистиката в края на ХІХ в. протича под влиянието на европейската хуманитаристика. Прусия оказва влияние както върху политиката на Япония, така и върху науката. Дейността и приносите на Карл Флоренц (1865-1939) в тази насока са фундаментални за развитието на тази наука.


*


“ЯПОНСКАТА ФОНДАЦИЯ” И НЕЙНАТА РОЛЯ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ

д-р Евгений Кандиларов

- СУ “Св. Климент Охридски”,
(хон. преп., к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

В предложеното изследване ще бъде направен исторически анализ от една страна на мястото и ролята на “Японската фондация” във външнополитическата стратегия на Япония и от друга – ще бъде разгледано значението на дейността на фондацията за развитието на отношенията между България и Япония. Целта на автора е да обърне внимание на спецификите на “Японската фондация” като един от основните външнополитически инструменти на Япония с ясни, дългосрочни стратегически отправни точки в неговото използване, играещ ключова роля за мощното културно присъствие на Япония в целия свят. Заедно с това ще бъде потърсено мястото и значението на “Японската фондация” за развитието на българо-японските отношения в периода от създаване на фондацията в началото на 70-те години на ХХ век до съвременния етап от развитието на двустранните отношения в началото на ХХІ век.

Japan Foundation and its place in the relations between Bulgaria and Japan

In the presented paper the author will focus on two main issues. Fist of them is historical analyses of the place and the role of the Japan Foundation in the Japan’s foreign policy and its long term strategy and the second one is the significance of the Japan Foundation activity for the promotion of the relations between Bulgaria and Japan. The study aims to point out the specifics of Japan Foundation as one of the main political tools in the Japan’s foreign policy which using has definitely a long-term strategic prospective and has been playing a crucial role for the strong and dominating cultural presence of Japan as a cultural and socioeconomic model all over the world.  Furthermore the author will try to find out to what extend Japan Foundation could be considered as one of the driving forces for the promotion of the relations between Bulgaria and Japan from the very beginning of the existence of the Foundation (70s of the XX century) up to nowadays at the beginning of the XXI century.

*

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕС И ЯПОНИЯ. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ

Петър Николаев
(ВА по японистика; МА по международни отношения)

- Министерство на външните работи, Дирекция “Азия, Австралия и Океания” -

Отношенията между Европейския съюз и Япония имат богата история. Преминавайки през търговските и икономически търкания на  70-те и 80-те години на 20 век и конкурентното възприемане един на друг, в наши дни  те израстват до стратегическо партньорство на основата на споделени ценности и общи интереси. Базирайки се на Съвместната декларация  от 1991 г. и Плана за действие от 2001 г., двете страни са направили много за изграждане на балансирани отношения на глобално партньорство в развитие.  Има, обаче, и голям потенциал за разширяване на сътрудничеството в области като мир и сигурност, глобални и социални промени, търговия и инвестиции, човешки обмен. С  изтичането на действието на настоящия План през 2011 г. двата партньора са изправени пред предизвикателството да създадат нова рамка на отношенията и да съживят и фокусират сътрудничеството си в различните сфери.
Целта на този доклад е да проследи връзките между ЕС и Япония и  да направи анализ на актуалните моменти в отношенията между двете страни.  Като член на Евросъюза България отскоро има възможност да взима участие в изграждането на отношенията между ЕС и Япония и затова, не на последно място, авторът ще се опита и да потърси мястото на страната ни  в този процес.

*

“ДЖАЙКА”  ЖИВИЯТ МОСТ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ  
 

Анита Комитска
- Етногрсфски институт и музей към БАН -

Изследването е посветено на ролята и мястото на ДЖАЙКА (Японска фондация за международно сътрудничество) в България. Представени са основните дейности на агенцията и нейната значимост в българския обществен живот за периода 1992-2009г.Направен е опит да се потърсят общите ценности и добродетели на българи и японци чрез съвместната работа на японските доброволци и  месното население и да се разкрие близостта в народопсихологията на двата народа.

JICA the live bridge between Bulgaria and Japan

The research is about JICA (Japan international cooperation agency) and its activities in Bulgaria. It presents the basic work of the agency and the importance of this agency for the Bulgarian social life during 1992-2009year.
This is an attempt to discover equal morality and ethics of Bulgarian and Japanese people by joint action of Japanese volunteers and Bulgarian population.

*

“AS THE ONLY ONE JAPANESE TEACHER IN BULGARIA, AT SOFIA UNIVERSITY”


Марико Накаяма

NATFA (National Academy for Theatre and Film Arts)

Аз постъпих като аспирант (докторант) във ВИТИЗ (предшественика на НАТФИЗ) през 1971 и през декември  1974 защитих докторантура. От тогава са минали 35 години и половина. Когато бях третокурсничка във Факултета по хуманитарни науки на университета „Васеда” една среща по време на езиково обучение в Сочи, Русия и контактът ми с българи покрай работата ми като преводач с руски, станаха повод често да посещавам Българското посолство в Токио. Така започнахме да си преподаваме взаимно японски и български със служителите в Посолството и така се запознах с дъщерята на тогавашния търговски представител, г-жа Добринка Добринова, която ми стана приятелка за цял живот. Аз се занимавах с изследвания върху драмите на Чехов в същия факултет на „Васеда”, където тя изучаваше естетика.

*

THE ROLE OF ADVERB BASED BRACKET STRUCTURES IN JAPANESE DISCOURSE:
A CASE OF THE FOCAL ADVERB TATTA (ONLY)


Prof. Andrej BEKEŠ

- University of Ljubljana, Faculty of Arts -

Present study aims at clarifying a possible text pragmatic motivation for systematically occurring adverb based bracket structures in Japanese discourse in the case of focal (toritate) adverb tatta (only). Bracket structures (Bekeš 2008b, 2008b) are configurations of elements functioning as the opening and the closing bracket and are occurring at various levels in both spoken and written language. A-P brackets were examined in the light of context they appear in. Short A-P bracketed segments, not requiring disambiguation for their precise identification, indeed function  as a kind of focal marker. Their use, based on their prominence, is connected with the hearer’s specific local needs and the speaker’s goals in particular discourses. The analysis has shown that the role of A-P brackets differ relative to the type of discourse: Oikawa (1998) data, recorded formal interviews, show more use of A-P brackets  signalling focal parts of speakers’ argumentation, while Ohso (2003) data, informal conversations of familiar people, seem to lean towards more frequent use of A-P brackets in contrastive contexts.

Ролята на адвербиалните „структури-скоби” в японския дискурс: изследване върху фокусното наречие tatta (само)

Това изследване има за цел да изясни евентуалната текстологично-прагматична причина за систематично срещани адвербиални „структури-скоби” в японския дискурс, като разглежда случая на фокусното наречие tatta (only). „Структурите-скоби” (Bekeš 2008b, 2008b) са конфигурации от елементи, които функционират подобно на отваряне и затваряне на скоба и се срещат на различни нива в писмената и устната реч.   Структурите-скоби А-Р се изследват в светлината на контекста, който ги поражда. Кратките структури от този тип, които не се нуждаят от елиминиране на двусмислието за своята прецизна идентификация, в действителност функционират като фокусен маркер. Използването им, свързано със степента на подчертаването, е свързано с нуждите на адресата от фокусиране и целите на адресанта в конкретния дискурс. Анализът показа, че структурите-скоби от този тип зависят от типа на дискурса: данните на Oikawa (1998), които представляват записи на официални интервюта, показват по-честа употреба на структурите, когато се маркира фокуса при аргументация на изказването на адресанта, докато данните на Ohso (2003), които представляват неофициални разговори между хора, които се познават, употребата на конструкциите е относително по-честа.


*

ЯПОНСКИЯТ ЕЗИК И НЕГОВИТЕ ИМПЛИКАЦИИ ЗА ТЕОРИЯТА НА УЧТИВОСТТА

Антон Андреев

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

В това изложение разглеждаме въпроса какво кодира системата за изразяване на социално-личностни отношения в японския език, известна с традиционния термин „кейго” в светлината на Теорията на учтивостта на Brown & Levinson и в контекста на дискусията между няколко японски автори относно релевантността и за описване на въпросната система. Като извод от дискусията се налага идеята, че Теорията на учтивостта на е достатъчна, за да опише конкретната система в японския език, освен ако в нея не бъде отчетена учтивостта, несвързана с конкретен речеви акт и насочена изцяло към референта.

This paper discusses what is being encoded by the Japanese linguistic system, commonly known as “keigo” in respect to Brown&Levinson’s Theory of Politeness and the discussion going on between several Japanese authors. As a conclusion we point that the Theory of Politeness cannot fully account for this linguistic system, unless it accommodates politeness surpassing any single speech at as well as reference-oriented politeness.

*

ФАКУЛТАТИВНОСТ НА ГРАМАТИЧНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА МНОЖЕСТВЕНОСТ В КИТАЙСКИЯ И ЯПОНСКИЯ ЕЗИК

ст. ас. Антония Стоянова Цанкова

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” –

Факултативността на граматичните категории и средствата за тяхното изразяване е явление, характерно за редица изолиращи и аглутинативни езици. Сравнителното изучаване на факултативността както в близкородствени, така и в разносистемни езици е особено важно за определяне механизма и вариантите на функциониране на даденото явление като цяло, както и за дефиниране на факторите, обуславящи неговата специфична проява във всеки конкретен език. В китайския и японския език категорията число не е граматически изразена, но и в двата езика съществуват относително аналогични граматични маркери за множественост, съответно –men в китайския при съществителните, означаващи лица и –tati в японския при одушевените съществителни. По отношение на избора между маркираната и немаркираната форма в двата езика също се проследяват редица сходни аспекти. И в двата езика маркерите задължително се използват при изразяване на множествено число на личните местоимения и се изпускат когато съществителното е количествено определено, а в определени случаи могат да бъдат употребени при съществителни, означаващи предмети, чрез което се постига ефекта на очовечаване. Едновременно с това факултативната употреба на граматичните форми се подчинява на редица специфични условия във всеки отделен език. В китайския нерегулярната употреба на –men е свързана също така с модалността и с взаимодействието между синтактични и ритмични фактори.

Optionality of grammatical markers of plurality in Chinese and Japanese

Optionality of the grammatical categories and their means of expression is a linguistic phenomenon which is typical for a range of analytical and agglutinative languages. Contrastive study of optionality among closely related languages, as well as among languages of different systems is essential for defining the mechanism and variations of functioning of this phenomenon as a whole, and for determining of the factors accounting for its specific appearance in any particular language. In Chinese and Japanese the category of number is not grammatically expressed, but in both languages there are relatively analogous grammatical markers of plurality, respectively –men in Chinese, attached generally to human nouns, and –tati in Japanese, attached generally to animate nouns. Regarding the choice between the marked and the unmarked forms, there are similar aspects that can be traced among both languages. In Chinese and Japanese these markers are obligatory for plural personal pronouns, and are always omitted with nouns quantitively defined, and in certain cases can be attached to general nouns which yields the effect of humanization. At the same time, the optionality of these grammatical forms is subject to a series of specific conditions in the different languages. In Chinese, the irregular use of –men is related also to modality and the interaction between syntactic and rhythmic factors .

 

*

ЗА РОЛЯТА НА ЯПОНСКИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО ЯПОНСКИ ЕЗИК В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС


ст. ас. д-р Магдалена Василева

- ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Катедра класически и източни езици и култури, Японски център –

В настоящия доклад ще се спрем на ролята на японските и българските преподаватели по японски език, пречупена през полезрението на студенти, изучващи японски език във Великотърновския университет.
От направеното кратко анкетно допитване до студенти, изучаващи японски език, става ясно, че в зависимост от мотивацията и продължителността на изучване на езика мненията на  обучаващите се се разделят на две основни групи:1) студенти, които смятат, че специалността трябва да се води съвместно от български и японски преподаватели; и 2) студенти, които са на мнение, че специалността трябва да се води главно от български преподаватели.

The following article examines the role of the Japanese and Bulgarian teachers of Japanese language, seen through the point of view of the students in Japanese at Veliko Tarnovo University, Bulgaria.
The results of an interview, carried out in 2007/2008, show that according to the motivation and the length of the period of study opinions divide into two: 1) There are students, who think the course in Japanese language should be taught both by Bulgarian and Japanese lecturers; 2) And students who consider the course to be a priority mainly of Bulgarian lecturers.

*

СЪВРЕМЕННА ЯПОНИЯ: ИЗЧЕРПАНА ИКОНОМИЧЕСКА СИЛА ИЛИ ЛИДЕР В ПОСТМОДЕРНИЯ СТИЛ НА ЖИВОТ?


ст.н.с.ІІ ст., дсн Мая Бедрос Келиян

- Институт по социология, БАН -

Докладът има за цел да отговори на въпроса дали се е изчерпал пословичният и уникален потенциал на Япония за справяне с икономическите трудности и кризи, с все по-нарастващите социални предизвикателства и дали то е в състояние да запази позицията си на световен лидер. Отговорът изисква най-напред да се посочат особеностите на японското общество, които благоприятстват неговата успешна модернизация през периода Мейджи и след Втората световна война. През 70-те години на ХХ в. Япония се постмодернизира, което предизвиква значими промени в социалната структура, стила на живот, моделите на потребление и на свободно време, в ценностната система и т.н. Тя се превръща в развито постмодерно общество с типичните му характеристики: в него все по-значими са средните слоеве и постматериалистическите ценности.


Contemporary Japan: an Exhausted Economic Power or a Leader in the Postmodern Life Style?


Paper explores the unique and notorious Japanese potential for coping with economic difficulties and crises, as well as with continually increasing social challenges. The author tries to answer to the following question: Could Japan succeed to keep its position of world power in the future? The answer requires revealing the Japanese society peculiarities that facilitated its successful modernizations during the Meiji era and after the WWII. In 1970s the country went through the process of post modernization, which brought about significant changes in its social structure, life style, consumption patterns, leisure, value system, etc. It had been transformed to the developed postmodern society with its typical features: the middle strata have become crucially important socio-professional groups in its social structure and post-materialistic values have prevailed in the moral system.

 

*

ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА „ЯПОНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ” КАТО СОЦИО-КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН

доц. д-р Нако Р.Стефанов

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

Феноменът на „Японското управление” като фактор за осъществяване не само на догонващ, но и изпреварващ тип развитие, е несъмнено обект на значително внимание от страна на световната изследователска общност за един период от време от втората половина на 60-те години до днес.

The “Japanese Management” phenomenon as a factor for achieving overcoming development has been a subject of great interest from international academic circles since the second half of the 60’s until today.

*

ЯПОНИЯ В ПЕРИОДА МЕЖДУ „ОТКРИВАНЕТО” И „ЗАТВАРЯНЕТО” (1543-1639)

гл. ас., д-р Светлана Великова Иванова

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

От първия контакт с европейци до изгонването на чужденците и „затварянето” на страната минава почти един век на кардинални промени във вътрешнополитически и военен план. Двете значими последици от първото събитие – разпространението в Япония на огнестрелното оръжие и разпространението на християнството – стоят в основата на причините за второто събитие. Този един век на безпрецедентни по своята интензивност до този момент контакти със западния свят повлиява на още един процес в японското общество – процеса на формиране на национално самосъзнание у японците.
Japan between the “discovery” and the “closing” (1543 -1639)

From the time of establishing contact with Europeans until the time of “closing” the country after chasing the foreigners out there is almost a whole century of inter political and military radical changes. The two main consequences of the first event – spreading of the firearm and spreading of Christianity – underlie the causes of the second event. This century of unprecedented intensive contacts with the Western world influenced one more process in the Japanese society – the process of formation national self-consciousness in the Japanese people.

*

ЯПОНСКО-АМЕРИКАНСКИЯТ СЪЮЗ: ДОГОВОРЪТ ЗА ВЗАИМНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И СИГУРНОСТ

н.с. І ст. д-р Воля Георгиева Аргирова

- Институт по история, БАН -

На 19 януари 2010 г. бе отбелязана 50-та годишнина от подписването на японско-американския Договор за взаимно сътрудничество и сигурност. Първоначалният Договор за сигурност между Токио и Вашингтон е сключен през 1951 г., но е ревизиран през 1960 г., за да коригира съществуващо неравенство и да премахне клаузата, която позволява на САЩ да се намесва при „широкомащабни вътрешни протести и вълнения в Япония.” Настоящият договор укрепва съюза и изяснява ролята на САЩ за осигуряване на ядрен чадър за защита на техния съюзник и дава възможност войските им да бъдат разположени на територията на Япония. Въпреки факта, че японско-американският договор е сключен по време на Студената война и макар международната среда да има различна конфигурация днес, съюзът продължава да играе незаменима роля за регионалната сигурност. Неговото значение като гарант срещу новите заплахи и предизвикателства за сигурността може само да нараства. Не на последно място поради факта, че той играе ролята на възпираща сила спрямо непредсказуемия режим на Северна Корея – останка от отминалата ера на Студената война.

Подчертавайки, че японско-американският съюз е все така здрав, трябва да се отбележи, че съществуват области на неразбирателство между двете страни. Това включва две основни теми: неохотата на японските правителства, особено на настоящото ляво-центристко правителство, да предостави дори логистична подкрепа на американските военни ангажименти зад граница, както и преразглеждането на вече постигнати договорености по отношение на предислоцирането на американската военно-въздушна база Футенма. Това напрежение в отношенията между Токио и Вашингтон е резултат главно поради  не винаги ясната позиция на Япония по тези въпроси. Едва ли може да има съмнение обаче, че съюзът е взаимноизгоден за двете страни, което е гаранция за неговото бъдеще.

The Japan - U.S. Alliance: The Treaty of Mutual Cooperation and Security

On January 19, 2010 the 50th Anniversary of the Signing of the Japan-U.S. Treaty of Mutual Cooperation and Security was marked. The original security pact was signed by Tokyo and Washington in 1951 but was revised in 1960 to correct an imbalance and erase a clause permitting the U.S. to intervene against large-scale internal riots and disturbances in Japan. The current treaty strengthened the alliance and clarified the U.S. role in providing for its ally's defence under the U.S. nuclear umbrella and enabled its forces to be stationed in Japan. In spite of the fact the Japan-U.S. Treaty was concluded in the Cold War period, and although the global security environment has changed greatly over the past 50 years, the alliance continues to play an indispensable role for the regional stability. Its significance as a safeguard against the new threats and security challenges can only increase, not least because of the fact that it is a deterrent to the unpredictable North Korean regime – a left-over from the bygone Cold War era.


While stressing that the Japan-U.S. alliance is as strong as ever, it should be noted that there are areas of misunderstanding between the two sides. These include two major topics: the reluctance of the Japanese governments, especially the present center-left one, to provide even a logistic support to the American military engagements abroad as well as the review of already reached agreement on the relocation of the Futenma U.S. airbase. The recent tension in the relations between Tokyo and Washington is a result mainly because the Japanеse approach to these issues is not always clearly defined. There is hardly any doubt however that the alliance is mutually beneficial to both countries, which is a guarantee for its future.

*

НЯКОИ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЯПОНИЯ И БОХАЙ (VIII-X В.)

доц. д-р Светла Къртева

- СУ “Св. Климент Охридски”, Ф-т Класически и нови филологии, к-ра “Кореистика” -

Държавата  Бохай (698-926) се счита за приемник на древната корейска държава Когурьо. Тя се слави като страна с интензивни търговски връзки с азиатските държави, като страна на просветата с талантливи учени и хора на изкуството. Високо развитата бохайска култура е известна в Далечния Изток и много ценена в съседните страни, включително и в Япония. В доклада са разгледани някои културни контакти, които възникват и се утвърждават благодарение на установените през 727 г. дипломатически връзки и размяна на посолства между Бохай и Япония.

Some cultural contacts between Japan and Balhae (VIII-X С.)

Balhae (698-926) was founded in Kogyreo’s former territory and was known as a kingdom of highly developed culture. Balhae’s exchange with Japan started with the dispatch of envoys to Japan in 727 and continued until the kingdom’s fall in the early 10th century. In addition to political and economic exchanges, the two countries engaged in cultural exchanges as well. The article examines some cultural contacts between Japan and Balhae in the field of music, poetry written in Chinese etc.  

*

ВИДО-ВРЕМЕННИ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ И КИТАЙСКИЯ ЕЗИК

Проф. дфн Снежина Гогова
- специалност Китаистика, СУ “ Св. Климент Охридски”-

Глаголите в българския книжовен език (смислово и етимологично) са в речникова опозиция за свършен и несвършен вид, като в морфологичен план основен глагол е несвършеният. Речниковата форма на глаголите в китайския език не е оформена видово (говори се за нулев аспект или несвършен вид), а аспектуалността е смислово-синтактична: посочват се от два до дванайсет аспекта, но така се включват и начините на действие (Aktionzart).


В българския език темпоралната система е много богата – предимно се използват седем времена. В морфологичен план в китайския език отсъства темпоралността, но някои руски китаисти разглеждат аспекта като видо-временна категория. Вече се говори за относителни времена (taxis) в китайския език (Melchert), а именно: време за предходност и време за едновременност. В работата се проследява сътношението вид/време в преводен текст от български на китайски и от китайски на български език.

Finite-nonfinite opposition and tense in Bulgarian and Chinese languages

Verbs in standard Bulgarian (both in semantic and etymological terms) constitute finite-nonfinite vocabulary pairs, the nonfinite being the morphologicaly unmarked form. The vocabulary form of Chinese verbs is unmarked as a grammar category (often referred to as “zero aspect” or “nonfinite”) and aspect is expressed by semantic and syntactic terms, distinguishing between 2 and 12 aspect categories, including action-type (Aktionzart).

 

Bulgarian has a very rich tense system with 7 tenses in use. Chinese lacks morphologically marked tense, but some Russian researchers mention aspect as a tense-type category. Modern point is that Chinese has relative tenses (taxis) (Melchert) with a simultaneous and a preliminary category. This paper examines the relation between finite-nonfinite and tense in Chinese-Bulgarian and Bulgarian-Chinese translation.

*

КАТЕГОРИЯТА „ДХАРМА” В КЛАСИЧЕСКИЯ БУДИЗЪМ

доц. д-р Иван Илиев Камбуров

- СУ “Св. Климент Охридски”, Философски ф-т,
к-ра “История на философията” -

В текста се анализира едно от най-сложните и противоречиви понятия в буддизма – «дхарма». Разкриват се различните представи и определения на това понятие. Извежда се концептуален модел за работа с това понятие.

The Category of “Dharma” in the Classical Buddhism


The present study analyses one of the most complex and contraversial concepts in Buddhism – that of “karma”. Various attitudes and definitions are given, as well as a conceptual model to tackle the issue.


*


МУЗИКА НА ЯПОНИЯ В БЪЛГАРИЯ (ЗА КУЛТУРНИЯ ДИАЛОГ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ)

н. с. І ст., д-р Иванка Влаева

- Институт за изкуствознание, БАН -

През последните две десетилетия между България и Япония има активен диалог в областта на културата. Той дава възможност за по-голям досег на българите с японска музика и изпълнителско изкуство. Процесите на глобализация и определени културни политики помагат за разширяване познанието за Япония и създаване на публика, разбираща и следяща японските музикални изяви в България. Цел на това изследване е да открои знакови събития, явления и процеси, които представят музиката на Япония на българска сцена.

Music of Japan in Bulgaria (on the Cultural Dialog through the Last Two Decades)

There is an active dialogue between Bulgaria and Japan in the area of culture during the last two decades. It gives a possibility for better contacts of Bulgarians with Japanese music and performing arts. The processes of globalization and certain cultural politics help to extend the knowledge about Japan as well as to form an audience which understands and watches closely the Japanese musical appearance in Bulgaria. The aim of this research is to accent on some significant events, phenomena and processes, which present music of Japan on Bulgarian stage.

*


„ПРЕЧИСТЕНОТО МИНАЛО”- ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ОПАЗВАНЕТО НА АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В АКИТА, ЯПОНИЯ

доц. д-р Милена Металкова-Маркова

- УАСГ Катедра История и теория на архитектурата -

Докладът цели да изясни еволюцията в концепциите за опазването на архитектурното наследство в Япония като разгледа пет различни примера на запазване на традиционни дървени къщи минка в префектура Акита от  1965г до днес. Различните примери демонстрират промяна в отношението към архитектурното наследство и неговите стойности на национално ниво, което се отразява и пряко върху архитектурните способи при реставрация и консервация. Статията цели да покаже еволюцията в мисленето по отношение на архитектурното наследство в Япония като лакмус, през който могат да се прочетат протичащите промени в японското общество от 70-те години на 20 век до днес.

`The Purified Past` - Vernacular House Preservation in Akita Prefecture, Japan

This paper attempts to elucidate the process of evolution in the concept of architectural heritage preservation in Japan by examining five different examples of conservation of vernacular houses minka in Akita prefecture since 1965 until today.
All examples illustrate differences in the attitude toward architectural heritage and its values at national level, reflecting directly at the use of various architectural methods of restoration and conservation. The paper strives to demonstrate the evolution in the way of thinking about architectural heritage in Japan as a litmus through which we can read certain transformations in Japanese society after 1970s until now.

*

PIERCING THE SKIN OF MODERN LITERATURE

д-р Денница Габракова

- City University of Hong Kong -

Този доклад се занимава с желанието за разрушителна самопромяна чрез комбинация от болка, еротика и изкуство. В този контекст класическия разказ на Джуничиро Танидзаки „Татуировката” (1910, прев. на български от Вера Вутова (1986)) ще бъде структурно анализирана като референциална рамка за новия роман на авторката Хитоми Канехара „Обеци и змии”, носител на наградата „Акутагава” (2007, прев. На български от Мая Милева (2009)). Разказът на Танидзаки се занимава с фетишистката фиксация на един майстор на татуирането върху насочен към момиче, обучаващо се за гейша, въплътена в огромния паяк, който той татуира на гърба и. Татуировката на чудовищното насекомо се превръща в модел за метаморфозата на момичето, базираната на подчинението връзка с майстора, преобръщането на наратива и естетическата перверзия на предмодерната Япония от периода „Едо” като стилистичен похват. При Канехара комбинацията от „перверзна” еротика, физическа болка, деградация и мода се превръща в паяжината, която покрива живота и чувствителността на младите японци след края на ускорения икономически растеж. Японската субкултура на татуировките, със собствената си традиция на връзка с кварталите на удоволствието, жестокостта на престъпния ъндърграунд и противоречивото си отношение към изкуството осигурява общ контекст за творбите на Танидзаки и Канехара, макар и да изпъква контрастът между завидната симетрия на наратива в „Татуировката” и уязвимата непоследователност в „Обеци и змии”. Доколкото това е чувствителността на „предмодерното”  „Едо” , към него се добавя и постмодерния речник, който описва живота на „изгубеното поколение” и „края на литературата” в една субкултура на наслада и консумация, този доклад ще разгледа отношението между предмодерната „Едо” образност на Танидзаки, „базата данни” (Хироки Адзума) или литературния каталог на татуираното тяло, както и свързаната с пола и превръщането в мода на постмодерната литературна продукция.

Piercing the skin of modern literature


This paper will focus on the motives of the desire for subversive self-transformation through the combination of pain/eroticism/art. In this context a representative work by a canonical modern author Tanizaki Junichirō, the short story “Tattoo” (1910, Bulgarian translation Vera Vutova, 1986) will be analyzed structurally as well as a frame of reference for a recent novel by a young Akutagawa Prize female writer, Kanehara Hitomi’s Snakes and Earrings (2007, Bulgarian translation Maja Mileva, “Обици и змии”, 2009). Tanizaki’s story is structured on the fetishized obsession of a very skillful tattooer for a young apprentice geisha mediated by a design of a huge spider tattoo he engraves on her back. The tattoo of the monstrous insect becomes also the pattern for the metamorphosis of the girl, the power relationship with the tattooer, the narrative reversal and the aesthetic perversion of “pre-modern” Edo sensibility as a stylistic feature. Kanehara’s combination of “perverse” eroticism, physical pain, degradation and fashion becomes the web covering the experience and sensibility of the post-bubble economy youth. The Japanese subculture of tattooing with its own history of entanglement with the pleasure districts, the audacity of the criminal underworld and its contradictive relationship to art provides a common undercurrent for Tanizaki’s and Kanehara’s works; however, the contrast between the celebratory symmetry of the “The Tattoo” narrative and the vulnerable inconsistency of Snakes and Earrings also deserves attention. Since it is the “premodern” Edo sensibility that is often added to the postmodern vocabulary referring to the experience of the “lost generation” and to the “end of literature” in the subculture of entertainment and consumerism, this paper will examine the relationship of the “premodern Edo” imagery in Tanizaki, the “database” (Azuma Hiroki) or literary catalogue of the tattooed body, and the (gendered) eroticization and fashioning of contemporary “postmodern” literary production.


*


ВЯРАТА В КОНТЕКСТА НА ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ДУХОВНОСТ

проф. дфн Бойка Цигова

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

В доклада са посочени някои особености на японската вяра в божественото, с оглед на традиционния японски светоглед. Своеобразието на японската вяра се разглеждат във връзка с някои аспекти на митологичното и религиозно съзнание на японците. Отбелязани са нюансите в смисловите различия между обожествяване, вяра и религиозност, чрез някои отговори на въпроса “в какво вярват японците?”. Изводите се базират на някои специфични характеристики на японската народопсихология, които са определени като признаци на японската културна идентичност. Във връзка с различния характер на вярата в Бог, е обсъден също и проблемът за Дзен и религиозността.

Faith in the Context of Traditional Japanese Mental Attitude

The report pointed out certain features of the Japanese belief in the divine, in view of traditional Japanese worldview. Peculiarities of the Japanese faith are considered in relation to certain aspects of mythological and religious consciousness of the Japanese. It is attempt to indicate difference in the semantic nuances between the notions as deification, faith and religiosity by some answers to the question "What do Japanese believe in?”. The findings are based on some specific features of the Japanese national psychology which are defined as signs of Japanese cultural identity. In relation to the different nature of belief in God is discussed also the issue of Zen and religiosity.

*


EТНОГРАФИЯ НА ЯПОНИЯ

Гл. ас., д-р Гергана Петкова

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

Докладът ще представи учебник по етнография за японисти. Накратко ще бъдат скицирани основните осем теми, а именно – увод в японската етнография, религиозни вярвания и празничен календар, изкуство и занаяти, култура на обличане, култура на хранене, традиционна архитектура, японското семейство и съзнанието за общност, поминък и традиционен бит.

Japanese ethnography

The paper will present the project for the compilation of the first text-book on Japanese ethnography for Japanese studies students. The eight themes will be briefly outlined – introduction to Japanese ethnography, religious and folk beliefs, arts and folk crafts, clothes, food culture, traditional architecture, family and community, traditional professions and elements of everyday life.


*


КУЛИНАРНАТА НОСТАЛГИЯ В “РОДЕН КРАЙ” НА ШИМАДЗАКИ ТОСОН

Елеонора Иванова

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

Настоящият доклад има за цел чрез конкретен пример да разгледа храната в съвременната японска литература като код, система от знаци за транслиране на послания, за дефиниране на образите. И храната, и  литературата са неразривно свързани със специфичните култури и общества. Доколко читателите обръщат внимание на появата на храни в произведенията, доколко успяват да разгадаят смисъла, който е вложил авторът, използвайки ги в конкретната ситуация в хода на повествованието, дали са необходими по-задълбочени лингвистични и културологични познания за правилното дешифриране на употребата на храна и какви са проблемите при превода на  специфични реалии са все въпроси на които авторът на доклада, използвайки мултидисциплинарен подход, ще се опита да даде отговор.

Culinary Nostalgia in Furusato by Shimazaki Toson

This study is foreseen as a pilot research and through analysing one specific example – Furusato by Shimazaki Toson,  it aims at exploring  the food in the modern Japanese literature as a code, a system of symbols for conveying messages, for defining the characters. Both food and literature are inextricably bound up with the concrete cultures and societies. Do readers pay attention to the appearance of food in literary works, to what extent they catch the hidden meaning and why the author decides to use that concrete food, do they need profound linguistic and cultural knowledge so as to correctly decode the use of food and what are the difficulties in translating specific realities are all questions to which  the author of this study will try to find answers using a multidisciplinary approach.

*

KEEPING "THE COVE" AT BAY: THE JAPANESE DISCOURSE ON DOLPHIN HUNTING

д-р Милен Ангелов Марчев

- Hitotsubashi University -

Наградата за най-добър документален филм на 2009г., връчена на "The Cove" ("Заливът") от филмовата академия на САЩ, не отмина незабелязано в Япония, предизвиквайки серия от реакции в медийното и интернет пространството, въпреки че малцина в тази страна всъщност бяха гледали продукцията. Тази статия ще се опита да синтезира преобладаващите настроения и аргументи в японския дискурс засягащ лова на делфини и да ги сравни с начина, по който обикновено се разсъждава по темата в англоговорящия свят (по-голямата част от който в момента се обявява против убиването на китоподобни бозайници), както и в "трети страни" като България, където бихме могли да очакваме съответният дебат да бъде съпътстван от по-малко емоции и съображения, произтичащи от национални традиции, икономическа значимост или геополитическо противопоставяне. Японската дискусия около лова на китообразни съдържа доловими и понякога болезнени културни, националистически, емоционални и философски измерения. Очертаването на дискурсното пространство би било стъпка към по-добро разбиране на един определен аспект от съвременната японска култура, както и на някои биоикономически схващания на човека от ранния 21 век.

The 2010 Best Documentary Academy Award won by "The Cove" did not go unnoticed in Japan, producing a string of reactions in the media and in online discussions despite the very small number of people who had actually seen the film. This article will attempt to outline the prevalent sentiments and arguments in the Japanese discourse on dolphin hunting and compare them to modes of thinking about the subject in the Anglo-speaking world, the larger part of which is decidedly against the killing of cetaceans at present, as well as in 'third-party' countries like Bulgaria where the said discourse can reasonably be expected to be less emotion-laden and more divorced from considerations regarding domestic tradition, economic importance or geopolitics. The cetacean debate in Japan has tangible and sometimes painful cultural, nationalistic, emotional and philosophical dimensions. Mapping out the discourse space is a step towards an increased understanding of one aspect of contemporary Japanese culture as well as a number of bioeconomic dispositions held by early 21st century man.


*

ЕДИН ХАРАКТЕР ИЗОБРАЗЕН ВЪРХУ ЛИЦЕТО (ЯПОНЕЦЪТ, КОЙТО СЪБЛАЗНИ СВЕТА)

н.с.І ст., д-р Андроника Мартонова

- Институт за изкуствознание, БАН -

„Един характер изобразен върху лицето” – това е заглавието на материал публикуване през далечната 1925 г. в българското филмово списание „Нашето кино” . Лесно можем да се досетим, че най-вероятно става въпрос за портрет на актьор. В случая обаче, не за роден, български, а за японски актьор. Рожденото му име е Хаякава Кинтаро (早川金太郎), а в историята на световното кино остава завинаги като Сешю Хаякава (早川雪洲 ).  Наричат го „японският съблазнител”, който не просто успява да пробие в Холивуд през първите десетилетия на ХХ век. и да се нареди по известност до Чарли Чаплин, Дъглас Феърбанкс и Уйлям Харт, но и да стане една от най-скъпо платените кинозвезди със световна слава, която достига чак до България.


Хаякава е актьор в 103 филма на водещи режисьори, номиниран е за Оскар и Златен глобус през 1958 за подържаща мъжка роля в „Мостът над река Куай”. Също така е и дзен учител. Миналата година се навършиха 120 години от рождението му, и въпреки че 2010 логично минава под знака на Акира Куросава, не бихме могли да прескочим фундаменталната, знакова дори фигура на Сешю Хаякава в контекста на Световната филмова култура и Изтока.  


Юбилейната конференция посветена на 20-годишнината от основаването на специалност Японистика в СУ “Св. Климент Охридски” е прекрасен повод да реконструираме портрета му посредством архивите на българската кинопреса от началото на ХХ в. и филмографията му. Защото Хаякава е гледан по нашите екрани. Бил е обичан. Имал е български почитателки. Бил е.. култов.

A character drawn on the face Hayakawa Sessue – the Japanese who seduced the World

„A character drawn on the face” – this is the name of an article published in the distant 1925 in The Bulgarian Film magazine “Our cinema” (“Nasheto kino”). It is nor hard to infer that this text is most probably a portrait of an actor. Not one of our, native Bulgarian, but a Japanese actor. His birth name is Hayakawa Kintaro (早川金太郎), but he stays for ever in World Cinema History as Sessue Hayakawa (早川雪洲 ).  Hayakawa, called also “The Japanese seducer”, was the first Asian star in Hollywood silent movies who received a high payment like other American actors - Charlie Chaplin, Douglas Fairbanks and William Hart. His glorious fame reached even Bulgaria.


Sessue Hayakawa acted in 103 movies, many of which directed by leading directors. He was nominated for Oscar award and Golden Globe award in 1958 for Best Supporting role in “The Bridge on the River Kwai”, dir. David Lean. The Japanese actor was also a Zen master.


In 2009 we noted 120 years from Hayakawa`s birth. Even though it is logical in 2010 focus on Akira Kurosawa`s jubilee, in the context of World cinema culture and of East Asia we can’t miss the fundamental and significant figure of Sessue Hayakawa. The International Japan Studies conference in Sofia University gives us a splendid occasion to remember, to honour, and to reconstruct Sessue Hayakawa`s portrait  through Bulgarian cinema press archive from the beginning of the XX c. This Japanese star was well know in Bulgarian movie theatres. Hayakawa was a favourite. He had his Bulgarian female admirers. He was… a true cult personality.

 

*


АНИМЕ И МАНГА

Николина Красимирова Кирилова
(докторант)

- СУ “Св. Климент Охридски”, к-ра “Кореистика” -

Извън Япония аниме се отнася изключително за анимация, създадена в Япония. Манга е японската дума за комикси. Двете произхождат от „Chōjū jinbutsu giga” – свитък с рисунки от ХІІ в., изобразяващ животни, които се държат подобно на хората. Днес Япония се явява световната столица на аниме и манга. Последните се намират в тясна взаимовръзка, най-доброто доказателство за което е бестселърът „Astro Boy” на Osamu Tezuka. „Astro Boy”  е история за робот с душа в жанра shōnen (за момчета и младежи). Жанровете в аниме и манга са много, като основните са shōnen, shōjo (за момичета и девойки), seinen (за възрастни мъже) и josei (за възрастни жени). Общите елементи между тях като големите очи са характеристиките на японския стил. От друга страна, според авторът на доклада главната особеност на аниме и манга е тяхната поетичност и алегоричност. Накрая ще се прожектира най-награждавания късометражен анимационен филм „Mt. Head (Глава-планина)” на Koji Yamamura (с продължителност 10 мин.).


Anime and Manga

Outside Japan the term “anime” refers mainly to Japan-made animation. “Manga”, on the other hand is the Japanese for comic books. The roots of both can be traced as far as “Chōjū jinbutsu giga”, a 12c. painted scroll, depicting animals, behaving like people. Today Japan is a world center of anime and manga. Both are deeply related as we can see from Tezuka Osamu’s bestseller “Astro Boy” – a story of a living robot in the shonen (boys’) genre. Anime and manga have many genres, shonen and shojo being the most important  (for boys and girls), seinen (for adult men) and josej (for adult women). Characters’ big eyes are a common feature and an overall trait.  Further, as we believe, anime and manga are characterized by poetic and allegoric imagery. Finally we will see the best winning Japanese short short animation film “Mt. Head” by Koji Yamamura (10 min.).

*

ИГРАТА ШОГИ – ЯПОНСКАТА ШАХМАТНА ИДЕЯ

Константин Байрактаров
(МА по Философия, МА по Икономическа информатика)

ПГ "Проф. Д-р Асен Златаров", Свищов -

Играта Шоги е традиционен японски вариант на шахматната игра, който впечатлява със своята уникалност и множеството си разновидности. Играта Шоги е интегрална част от японската култура и дори има отношение към стила на водене на феодалните войни, като тази между Такеда Шинген и Уесуги Кеншин при Каванакаджима. Класическото Шоги е с размерност на дъската 9х9 полета и се играе с 40 фигури. Появява след шахматна реформа, проведена от император Го Нара (XVI в.). Същественото нововъведение е, че взетите фигури остават в игра като фигури на противника, което няма аналог в други шахматни варианти по света, а исторически възникналите други разновидности на Шоги свидетелствуват за активното развитие на шахматната идея в Япония.

The game Shogi - Japanese chess idea

The game Shogi is a traditional Japanese chess, which impresses with its uniqueness and many variants. Shogi is an integral part of the Japanese culture and it is even relevant to the style of leading the feudal wars such as the one between Takeda Shingen and Uesugi Kenshin at Kawanakajima. The classical Shogi has board size of 9x9 fields and it is played with 40 shapes. It appears after chess reform of Emperor Go Nara (XVI-th century). Essential innovation is that the taken shapes remain in play as a possession of opponent; he can return them on the board, which has no analogue in others worldwide chess games and famous historical variants of Shogi testify for the active development of the chess idea in Japan.


*

ИГРАТА ГО И ЯПОНСКИТЕ БОЙНИ ИЗКУСТВА

Йони Лазаров
(майстор по шахмат; 1 дан по Го)

Разглеждат се връзките на играта Го с пет бойни изкуства (БИ): карате, сумо, джудо, айкидо и кендо. Целта е да се погледне и обоснове по този начин "Пътя на Го", който се нарича на японски "Кидо”. Връзките на Го с БИ се виждат в тактиката и стратегията, историята, философията и естетиката, методите на обучение, общите личности и школи, общата терминология. Всяко бойно изкуство преминава през колизията - "повече спорт или повече изкуство", така и Го преминава през колизията - наука, изкуство, спорт. В Пътя на Го се търси същият баланс, както в Пътя на БИ.

The game Go and Japanese martial arts

We are examining the connection of the game Go with five martial arts (MA): karate, sumo, judo, aikido and kendo. The goal is to look and explain "The way of Go", which is called "Кido" in Japanese. The connections of Go with MA are seen in the tactics and the strategy, history, philosophy and aesthetics, training methods, common characters and schools, common terminology. Any martial art goes through the collision - "more sports or more art", thus Go gets pass through the collision - science, art, sports. In The way of Go is sought the same balance as in The way of MA.

*

ЗА ЯПОНИЯ И БЪЛГАРИЯ –НЕПРЕДНАМЕРЕНО И БЕЗ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Биляна Радославова Станойлович
(МА по икономика)

- Университет Токай -

Разсъждения под формата на есе за японския обществен модел и промените, които настъпват в него през последните 50-години. Съжденията са базирани на  личния контакт с тази страна, срещи с хора и участие в събития. Фрагментарно са маркирани някои моменти от японо-българските отношения в два последователни периода: периода: на следвоенното развитие на Япония и предизвикателствата пред страната през 21 век. Направен е опит за сравнение в поведенческия модел на японците през периода. Материалът е отправна точка за по-задълбочен анализ на модела в бъдеще.  
For Japan and Bulgaria unintentionally and without prejudice

Deliberations in the form of essay for the Japanese social model and the changes occurred within the last 50 years. They are based on the personal contact with this country, meetings with people and participation in events. A part of Japanese-Bulgarian relations are outlined fragmentarily in two consequent periods: postwar development and challenges in 21st century. It is an attempt for comparison of behavior model during the period as well as initial point to deeper and comprehensive analysis of the model in future.

*

КИТАЙ И СВЕТЪТ ПРЕЗ XXI ВЕК

н. с. I ст., д-р Мариана Малинова

- Институт по история, БАН -

Китай представлява едно доста различно предизвикателство за всяка от досегашните световни сили. Нарастването на китайското влияние, за разлика от възхода на предишните велики сили, с изключение на Япония, не се корени в европейски или западни източници. Акцентът в КНР през последните десетилетия бе поставян изключително върху една от промените: икономически, технологични, социални, културни, екологични и политически. На пръв поглед този процес се явява отново масово „озападняване”, но в някои области все още се забелязва утвърждаване на по-ранни китайски ценности. Китайската “модерност”, показвайки конвергентни сходства, от една страна, е доста различна от западните форми на “модерност”, от друга, което неминуемо води до преосмисляне на господстващата до този момент западноцентристка концепция за “модерността”. Специфичното китайско културно васледство, съчетано с огромните размери на страната, означава, че Китай няма да бъде конвенционалната сила, от която се очаква да се приспособи, а още по-малко да се подчини на установения от Запада световен ред. Разглеждан в този аспект китайският възход неизбежно ще доведе до фундаментални промени в същността на тази глобална система.

China and the World in the 21st Century

China poses a quite different challenge to every previous rising power. China, unlike any previous major power, apart from Japan, does not stem from European or western roots. The emphasis in China over recent decades has been overwhelmingly one of change: economic, technological, social, cultural, environmental and political. Superficially, this process again appears to be wholesale Westernisation, yet in some areas we are certainly seeing a reaffirmation of earlier Chinese values, as the country grows in confidence and as the system tolerates greater private space. Chinese modernity will therefore, while displaying convergent aspects, be quite distinctive from western forms of modernity, thereby requiring the world to rethink the dominant western-centric concept of modernity. And its distinctive cultural legacy, combined with its sheer size, mean that China will not be a conventional power that will essentially adapt and conform to the western-designed international system, but its rise will inevitably, over time, lead to fundamental changes in the nature of that system.

*

ONNA AND ONNAGATA: REPRESENTATION OF WOMEN AND THE FEMALE BODY IN EARLY KABUKI

Галя Тодорова Габровска
(докторант)
- University of London -

This paper provides a concise historical overview of the beginning and early development of the Japanese popular dance-drama, Kabuki theatre, with an emphasis on the important role that women played in it and on the way in which they were later banished from the theatre stage and replaced by male actors. Reviewed are the specifics of the epoch which gave rise to Kabuki (the end of 16th–the beginning of the 17th c), an age marked at the outset by liberating cosmopolitan spirit that was gradually subverted and restricted. In the focus of the discussion is, in the first place, the highly innovative nature of early Kabuki as originating with the female shrine dancer Okuni who combined various Japanese and foreign elements and whose performances emphasised the sens(x)uality of the female body and women’s creative energy and onstage presence. Further are traced the misuses of this female sensual presence onstage and the consequent ban on women appearing in the official performative space for fear of demoralising the society and breaking down its rigid class structure. Finally, the emergence of the female impersonator onnagata and the gradual refinement of ‘his’ art from a rather androgynous superficial imitation of female behaviour to a highly sophisticated representation of ‘ideal’ woman and femininity are discussed.

Жени и интерпретатори на женски роли – за изображенията на жени и женско тяло в ранния Кабуки

Този доклад представлява кратък исторически преглед на началното развитие на японската танцова драма – кабуки – и важната роля, която жените са играли в нея, преди да бъдат отстранени и заменени с мъже. Разглеждат се особеностите на епохата, породила кабуки (кр. на 16, нач. на 17в.), която се характеризира с освобождаване на космополитния дух, който първоначално е бил потискан и ограничаван. В центъра на дискусията е силно иновативната природа на ранния кабуки, произлизаш от храмовата танцьорка Окуни, който комбинира японски и чужди елемнти и подчертава чувствеността и сексуалността и женската творческа енергия на сцената. След това ще разгледаме злоупотребите с чувственото женско приосъствие довело до последвалата забрана жените да се появяват в официалното театрално пространство от страх, че ще деморализират обществото и ще застрашат японската класова структура. И накрая се спираме на появата на интерпретаторите на женски роли „оннагата”  и постепенната стилизация на едно доста хермафродитно и повърхностно представяне на женското поведение и изисканото представяне на „идеалната” жена и женственост.

*

ЖЕНИТЕ В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА АРИШИМА ТАКЕО

Албена Тодорова
(докторант)

- СУ “Св. Климент Охридски”,
к-ра “Езици и култури на Източна Азия” -

Настоящият доклад има за цел да покаже каква роля играят женските образи  за изграждането на специфичния свят в произведенията на Аришима Такео. Аришима Такео е един от първите автори в модерната японска литература, който изгражда произведенията си около образите на силни и независими жени. Това се дължи както на реакция на процеси, протичащи през първата половина на 20 век я Япония, така и на отговор на актуалните тогава въпроси в световната литература. Настоящият доклад е замислен като един опит да се покаже по какъв начин са представени тези две тенденции в произведенията на Аришима Такео...

The purpose of this paper is to show the role women images play in constructing the world of Arishima Takeo’s novel „A certain Woman”. Arishima is one of the first authors to depict women as independent, strong characters, very different from the way a woman is traditionally depicted in Japanese pre-modern litearture. The reason women appear in a very new light in his work might be found in both different modernization  processes in Japanese society from the first half of 20th century and in global litearture problems from that period. This paper is an attempt to cast light on how all those factors are presented in „A certain woman”.

*

ЖЕНСКИТЕ БОЖЕСТВА В ЯПОНСКАТА МИТОЛОГИЯ

Марияна Войникова

- СУ “Св. Климент Охридски”,
Ф-т Класически и нови филологии,
СДК: “Японски език и култура” –

Настоящият доклад представя основните типове женски божества в японската митология. Обърнато е специално внимание на образа на Изанами като богиня-майка и на богинята-слънце Аматерасу, център на пантеона на японските божества. Разгледани са и образи на небесни, земни и „човешки“ божества, функциите им, приликите с образи, появяващи се в други митологични традиции, и възможните изводи за представата на древните японци за ролята на жената в обществото.

Female deities in Japanese mythology

In the current paper presents the main types of female deities in Japanese mythology. Special attention is paid to the figure of Izanami as mother-goddess and the solar goddess Amaterasu, centre of the Japanese pantheon. The figures of celestial, terrestrial and "human" deities are also taken into consideration, as well as their functions, common features with characters from other mythologies, and possible inferences as to the concept the ancient Japanese held of the role of women in society.

*


ДУАЛИСТИЧНИЯТ ОБРАЗ НА ЮКИ ОННА

Руслана Христова Русева
(студент, магистър)

- СУ „Св. Кл. Охридски”, Ф-т Класически и нови филологии, Магистърска програма Източноазиатски култури” -

Юки онна е дух, мистично и нерядко диаболично създание от японския фолклор. Тя комбинира в себе си символите на надеждата и смъртта. До XVIII в. нейният образ е интерпретиран по – скоро като негативен, но в наши дни в анализите на героинята се набляга повече на човечното в характера й. Във фигурата на Юки онна е залегналa вярата на японците за живота след смъртта, тъй като нерядко в легендите тя е описвана като духа на човек, загинал в снега.

Yuki onna is a spirit, mystical and quite often, a diabolic creature in Japanese folklore. She symbolizes both hope and death. Up to the eighteenth century her character is mainly interpreted as negative, while nowadays` analyses are more likely to emphasize her humane traits. In Yuki onna`s figure lies Japanese people’s faith in afterlife because legends often portray her as the soul of a man who perished in the snow.

 

 
 
* * *