играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The Way of Heaven is to benefit others and not to injure.The Way of the sage is to act but not to compete.
Lao-tsu


Пътят на Небето е да подпомага другите и да не ги наранява. Пътят на мъдреца е да действа, но да не преиграва.
Лао Дзъ

* * *
 
Впечатления от Международния турнир в Истамбул 2012
Публикации - Събитиен хоризонт
Автор: Иван Иванов   
Понеделник, 29 Октомври 2012г. 11:50ч.

Истанбул Опън

Желанието да отида на Международния турнир в Истанбул (Istanbul International Go Tournament) беше в сърцето ми повече от две години. Все възникваха обстоятелства, които ме възспираха да отида, но за моя голяма радост,  тази година успяхме да се организираме и да отидем на 12-тото издание на турнира, който се проведе на 13-14.10.2012. Нашата група включваше Катя Дурева, Бисер Недков, Алекс Савчовски и азИван Иванов. Имаше и още един желаещ да дойде - Ники Александров (Айвоникс), но от техническа гледна точка нямаше как да пътуваме пет човека с една кола – остава да си пожелаем догодина да тръгнем две коли и да има места за всички желаещи.

След дълга кореспонденция с организаторите успяхме да намерим подходящото за цялата група място – турците ни предложиха доста изгоден вариант в един хостел,  но в него банята и тоалетната бяха общи – в крайна сметка отседнахме в Шереф Хотел – на 5 минути от площада Таксим. До хотела имаше паркинг. Като разбраха, че Бисер предпочита да не им остави ключа за колата, извадиха като от дядовата ръкавичка 5 автомобила, натикаха Опела някъде навътре и го запушиха отвсякъде.

Катя

Тъй като вече минаваш 19 ч., направихме една късна разходка до Босфора.  Катя беше нашият водач и екскурзовод. И съвсем нормално, след дългия път всички бяхме огладнели – варените кестени не стигнаха и решихме да пробваме някой ресторант – всички изглеждаха доста интересно. Избрахме един наслуки  и седнахме. Перфектно обслужване.  Страхотна кухня. Неповторима атмосфера. На добра цена, разбира се.

Оказа се, че хотелът е на доста шумно място – чувахме и чувствахме пулса на нощния живот до 5 ч. сутринта. А когато тръгнахме към мястото на турнира, Аязаа – един от кампусите на Техническия Университет в Истанбул, намерихме пусти улици, гълъби и остатъците от многолюдна веселба.

Указанията как да стигнем бяха предостатъчни и се добрахме до университета без особени трудности. Настъпи леко объркване, когато трябваше да намерим залата вътре в кампуса. Все пак инстинктът ни заведе на правилното място.

Бисер

Регистрация, нови запознанства... Оказа се, че за Катя няма подготвен бадж и затова тя получи един ръчна изработка, с качество по-добро от това на всички останали участници. Емоциите ни заляха, за някои от нас това беше първи турнир,  за други – първа международна проява... Въпреки всичко, външно бяхме запазили спокойствие в очакване на първия кръг.

За всеки имаше достоен противник, затова началото се оказа трудно - 3 загуби и една победа. Последва мобилизация и във втория кръг имахме 2 победи и 2 загуби. В последния за деня 3-ти кръг Алекс, Катя и Бисер спечелиха своите игри... а Иван остана да играе последен  в доста оспорвана игра, в която след взаимно допуснати грешки загуби с 0.5 точки.

Нататък всичко следваше по шаблон  като във всеки кръг увеличаваме броя на победите с едно. Проблемът беше какво ще правим в 5-ия кръг?! След изморителния ден последва заслужена почивка с останалите играчи в Mask Nevezade  - заведение в центъра на Истанбул, намира се на уличка с форма на звезда. Отдадохме почит на местните пивовари като опитахме нефилтрирана бира Ефес.

Алекс

След късното лягане беше добре, че на следващия ден турнирът започваше от 10 ч. Закусихме в хотела, полюбувахме на изгледа и заредени с нови сили започнахме 4-ти кръг. Но какво разочарование – шаблонът се пропука – вместо 4-ри победи, имахме само 2.

Победителят вече беше предрешен – Али Джабарин от Израел - той играеше срещу момчето, което победи Алекс в първия кръг. В крайна сметка, българският отбор постигна 50% успеваемост – от 20 изиграни игри – 10 победи и 10 загуби. Алекс зае 13-то място, Иван – 38-мо, Бисер – 42-ро и Катя – 144-то.

И макар в София вече да беше студено, церемонията по награждаването се проведе на открито: Първо място Али Джабарин , Второ – Деян Кръстич от Сърбия, 3-5 състезатели от Турция. На турнира участваха общо 146 играчи. Може да разгледате официалното класиране.

Усещането след като завърши турнирът е много особено – сякаш си изпълнил специална мисия – хем изморен, хем удовлетворен. Наистина може да си пожелаем по- добри резултати, но и това което показахме беше добре. Вечерта обиколихме града с опитен гид – Деян Кръстич идва за 7-ми път на турнира и познава Истанбул много добре – от местните заведения, до любопитните забележителности.

И колкото и да е хубаво, всяко нещо си има край. На следващия ден успяхме да направим една разходка с корабче на Босфора и да посетим аквапарка на Истанбул. Батериите на фотоапаратите ни свършиха по средата на обиколката и това е добър повод  догодина да отидем пак.

 

Желанието да отида на Международния турнир в Истанбул (Istanbul International Go Tournament) беше в сърцето ми повече от две години. Все възникваха обстоятелства, които ме възспираха да отида, но за моя голяма радост,  тази година успяхме да се организираме и да отидем на 12-тото издание на турнира, който се проведе на 13-14.10.2012. Нашата група включваше Катя Дурева, Бисер Недков, Алекс Савчовски и азИван Иванов. Имаше и още един желаещ да дойде - Ники Александров (Айвоникс), но от техническа гледна точка нямаше как да пътуваме пет човека с една кола – остава да си пожелаем догодина да тръгнем две коли и да има места за всички желаещи.

 

След дълга кореспонденция с организаторите успяхме да намерим подходящото за цялата група място – турците ни предложиха доста изгоден вариант в един хостел,  но в него банята и тоалетната бяха общи – в крайна сметка отседнахме в Шереф Хотел – на 5 минути от площада Таксим. До хотела имаше паркинг. Като разбраха, че Бисер предпочита да не им остави ключа за колата, извадиха като от дядовата ръкавичка 5 автомобила, натикаха Опела някъде навътре и го запушиха отвсякъде.

 

Тъй като вече минаваш 19 ч., направихме една късна разходка до Босфора.  Катя беше нашият водач и екскурзовод. И съвсем нормално, след дългия път всички бяхме огладнели – варените кестени не стигнаха и решихме да пробваме някой ресторант – всички изглеждаха доста интересно. Избрахме един наслуки  и седнахме. Перфектно обслужване.  Страхотна кухня. Неповторима атмосфера. На добра цена, разбира се.

 

Оказа се, че хотелът е на доста шумно място – чувахме и чувствахме пулса на нощния живот до 5 ч. сутринта. А когато тръгнахме към мястото на турнира, Аязаа – един от кампусите на Техническия Университет в Истанбул, намерихме пусти улици, гълъби и остатъците от многолюдна веселба.

 

Указанията как да стигнем бяха предостатъчни и се добрахме до университета без особени трудности. Настъпи леко объркване, когато трябваше да намерим залата вътре в кампуса. Все пак инстинктът ни заведе на правилното място.

 

Регистрация, нови запознанства... Оказа се, че за Катя няма подготвен бадж и затова тя получи един ръчна изработка, с качество по-добро от това на всички останали участници. Емоциите ни заляха, за някои от нас това беше първи турнир,  за други – първа международна проява... Въпреки всичко, външно бяхме запазили спокойствие в очакване на първия кръг.

 

За всеки имаше достоен противник, затова началото се оказа трудно - 3 загуби и една победа. Последва мобилизация и във втория кръг имахме 2 победи и 2 загуби. В последния за деня 3-ти кръг Алекс, Катя и Бисер спечелиха своите игри... а Иван остана да играе последен  в доста оспорвана игра, в която след взаимно допуснати грешки загуби с 0.5 точки.

 

Нататък всичко следваше по шаблон  като във всеки кръг увеличаваме броя на победите с едно. Проблемът беше какво ще правим в 5-ия кръг?! След изморителния ден последва заслужена почивка с останалите играчи в Mask Nevezade  - заведение в центъра на Истанбул, намира се на уличка с форма на звезда. Отдадохме почит на местните пивовари като опитахме нефилтрирана бира Ефес.

 

След късното лягане беше добре, че на следващия ден турнирът започваше от 10 ч. Закусихме в хотела, полюбувахме на изгледа и заредени с нови сили започнахме 4-ти кръг. Но какво разочарование – шаблонът се пропука – вместо 4-ри победи, имахме само 2.

 

Победителят вече беше предрешен – Али Джабарин от Израел - той играеше срещу момчето, което победи Алекс в първия кръг. В крайна сметка, българският отбор постигна 50% успеваемост – от 20 изиграни игри – 10 победи и 10 загуби. Алекс зае 13-то място, Иван – 38-мо, Бисер – 42-ро и Катя – 144-то.

 

И макар в София вече да беше студено, церемонията по награждаването се проведе на открито: Първо място Али Джабарин , Второ – Деян Кръстич от Сърбия, 3-5 състезатели от Турция. На турнира участваха общо 146 играчи. Официалното класиране може да се види [url=http://www.istanbulgo.org/terr/result2012-en.html]тук[/url].

 

Усещането след като завърши турнирът е много особено – сякаш си изпълнил специална мисия – хем изморен, хем удовлетворен. Наистина може да си пожелаем по- добри резултати, но и това което показахме беше добре. Вечерта обиколихме града с опитен гид – Деян Кръстич идва за 7-ми път на турнира и познава Истанбул много добре – от местните заведения, до любопитните забележителности.

 

И колкото и да е хубаво, всяко нещо си има край. На следващия ден успяхме да направим една разходка с корабче на Босфора и да посетим аквапарка на Истанбул. Батериите на фотоапаратите ни свършиха по средата на обиколката и това е добър повод  догодина да отидем пак.

 
 
* * *