играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Wise men talk because they have something to say; fools, because they have to say something.
Plato


Умните хора говорят когато имат да кажат нещо; глупаците говорят защото трябва да да кажат нещо.
Платон

* * *
 
България на ICOB’2009 в Корея
Публикации - Събитиен хоризонт
Автор: Стефания Цанкова   
Четвъртък, 03 Декември 2009г. 16:05ч.

ICOB'2009
На 25.10.2009 в гр. Джонджу в Южна Корея се проведе за шести път Международна научноизследователска конференция за играта Го (International Conference on Baduk, ICOB). На корейски играта Го се нарича “бадук” (baduk), което означава “игра с камъчета върху мрежесто табло”. На тази конференция България се представи с оригиналното изследване „Конфуций за играта Го” на Константин Байрактаров, който е философ, икономист и компютърен специалист. Неговата разработка предизвика изключителен интерес на този научен изследователски форум в Корея и е отразена в корейските печатни и електронни медии. Поради неговата невъзможност да присъства на Конференцията, разработката му бе представена от г-н Дал-соо Ким, директор по международните въпроси на Корейската асоциация на любителите на Го. Анотацията на изследването излезе на корейски в най-популярния корейски вестник “Чосун Илбо” от 27.10.2009, бр. 51 (27630), с. 25.

 

Ключовият тезис на младия учен е, че според Конфуций играта Го е метафора на държавното управление. „Да се играе Го и да се използва ума е много по-добре, отколкото само да се яде по цял ден ориз и нищо да не се прави!" Тази фраза се интерпретира крайно погрешно като израз на негативното отношение на Конфуций към Го. Нашият изследовател посочи, че досега не е била разглеждана тази фраза в нейния контекст. Тези думи не се появяват на празно място. Всъщност Конфуций в разочарованието си от недостойното поведение на управниците се оттегля от министерския си пост (в 497 г. пр. н. е.), а като пример за много по-достоен начин за прекарване на свободното време, той им препоръчал да се занимават с играта Го.

Подобно на стратегията върху игровата дъска е изкуството на управлението, което според Конфуций се заключава в “планиране на делата с неуморен ум и реализирането им с неотклонна последователност, както са замислени”. Древният философ по този начин е изразил своето отношение към тогавашните управленци като недалновидни, безотговорни и неспособни да вземат правилни стратегически решения, обсебени изцяло от личния си интерес в ущърб на обществения. Играта Го развива умствените качества и логическото мислене и приляга на менталността на достойния човек. Конфуций признава ценността й не само като хоби, а като полезно средство за самоусъвършенстване.

Конференцията на изследователите на Го се организира от Катедрата за изследвания на Го към Университет Мионгджи (Baduk Studies Department of Myongji University) в Сеул и Корейската асоциация на любителите на Го (Korean Amateur Baduk Association). Международната конференция е най-престижният научен форум, в който взимат участие най-добрите изследователи на играта в света. Проведени са общо шест конференции през следните години: 2001, 2003, 2005, 2006, 2008 и 2009. С изключение на ICOB'2003 в Санкт Петербург (Русия), всички останали издания на Конференцията са в Корея. Първото участие на България е отбелязано в 2008 г. с изследването на Йони Лазаров „Скритата символика на логическите игри”.

С второто участие на страната ни с работата на Константин Байрактаров се утвърждава още по-убедително представата за България като фактор в изследователското Го. Тезисът на свищовлията се явява сензационен като се има предвид, че изследователите от два века насам омаловажават значението на Конфуций в историята на Го, разглежайки го като един скучен и тесногръд персонаж. Нашият изследовател представи в разработката си философа Конфуций в една нова и непозната досега позитивна светлина по отношение на логическите игри. Това участие безспорно е най-значимото представяне на българското Го на световната сцена за тази година.

Константин Байрактаров отбеляза и други два научни успеха тази година – защити магистърски тезис през февруари по философия във Великотърновския университет на тема: „Пресечни точки между реалиите на общуването и логическите игри” и участва през май т.г. с доклад за отношението философа Мендзъ към интелектуалните игри на национална научна конференция „Китай – традиция и съвременност” в Институт Конфуций – София.

 

 
 
* * *