играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Общуването на сърцата в "Пустия дом"
Публикации - Есета и очерци
Автор: Силвия Лозева   
Събота, 09 Април 2011г. 14:24ч.

3-iron

Професор Федотов твърди в едно от своите есета, че "ние НЕ живеем в един и същи свят" [1]. Не само, че говорим различни езици и се вълнуваме от различни страсти, емоции и проблеми, но ние реално не пребиваваме в един и същи свят. Не мога да се съглася повече с него по отношение на филма "Пустият дом" (2004) на корейския режисьор Ким Ки-Док [2].

Това е  филм-мозайка за невербалното общуване на двама души, търсещи освобождение от света, от неговата реалност и бруталност, като  прекрачват границите на съществуване, за да се открият отново в мълчанието, по- красноречиво от писъка.

Не случайно името на филма е "Пустият дом". Пустотата заема основна роля в будизма - липсата на всяка мисъл се смята за върховно освобождение на съзнанието. А Лао Дзъ  в  Дао-де Дзин (глава 11) описва значението на пустотата, така красноречиво,  както никой друг не е успявал преди или след него:

Ние оформяме дървесината и камъка  в дом,
Но единствено вътрешната празнота е
Това, което я прави годна за живеене.

Както безсловесното общуване между героите е по-силно от думи, така и в играта Го (на корейски Бадук), още позната като ‘разговор чрез ръцете’, общуването е невербално. То прекрачва граници невъзможни за преодоляване с думи. Единствено погледите, безмълвните  грижи един за друг, плача и целувките е това, което говори проглушително във този филм-шедьовър.

Едва ли ще се намери друг режисьор,  който да прекрачи всички форми на възприятие за да създаде една картина, едно произведение на изкуството само с няколко щриха. А и е трудно да се абстрахираме от спомена, че именно Ким Ки Док е бил художник, преди да се отдаде на киното. Въпреки и противоречив, той все пак създава филма-шедьовър на търсенето на баланса меду дорбо и зло, ин и ян, женското и мъжкото.

3iron

И тук главната тема е за липсата на комуникация между героите и останалия свят. Главната героиня е лишена от възможността да изрази света в който живее, и така попада в един ад на съжителство с човек, с когото не може да има нищо общо. Единствено с помощта на невербалното общуване с непознатия, който случайно влиза в нейната пуста къща, и в нейния свят, те намират една нова вселена, свой свят, където могат да се осъществят. Същата тема присъства особено ярко и във филмите на друг корейски режисьор – Парк Чан Ук.  В I’m a cyborg, but that’s ok! невъзможността  за комуникация  едва не довежда героинята до гладна смърт, а спасението се намира в едновременно  гениално и просто разрешение на един човек, способен да влезе напълно в нейния свят.

Както Джуанзъ поетично се изразява:

Думите са, за да се схване смисълът,
схване ли се смисълът, думите са ненужни.
Как искам да срещна човек, забравил думите,
за да си поговоря с него.

Ето и моята интерпретация за  финалната сцена на която двамата герои заедно стъпват на кантара само за да покаже парадоксалните нула килограма: плюс и минус правят нула, изравняване на женското и мъжкото начало, на ин и ян, търсенето и накрая откриването на хармонията.

Далече от насилието на думите [3].

 

Силвия Лозева
9 Април 2011

 

Бележки:

[1] Федотов Ал., ‘Будисткият космос на Ким Ки-Док’ в Утринна свежест в кадър, Софийски Университет Св. ‘Климент Охридски’ и Национална Академия за Театрално Изкуство, 2005, стр. 84.; Fedotov, A., Buddha Space in Kim KiDouk, in Morning Calm in Frame: The traditional in modern Korean cinema, Sofia University ‘St Kliment Ohridski’ and National Academy of Theatre and Film Arts, 2005, p. 85

[2] Корейското названието на филма е 빈집 [bin jip], което значи едновременно "Пуст дом" и "Трети стик", игра на думи.

[3] Вацева, Е.,Мълчанието в ‘Пустия дом’ на Ким Ки-Док, в Утринна свежест в кадър, Софийски Университет Св. ‘Климент Охридски’ и Национална Академия за Театрално Изкуство, 2005; Vatzeva, E., The silence in ‘Empty House’ by Kim KiDouk, in Morning Calm in Frame: The traditional in modern Korean cinema, Sofia University ‘ St Kliment Ohridski’ and National Academy of Theatre and Film Arts, 2005.

 
 
* * *