играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The Way of Heaven is to benefit others and not to injure.The Way of the sage is to act but not to compete.
Lao-tsu


Пътят на Небето е да подпомага другите и да не ги наранява. Пътят на мъдреца е да действа, но да не преиграва.
Лао Дзъ

* * *
 
Играта Го във Велико Търново
Публикации - Есета и очерци
Автор: Ваня Падалова   
Събота, 14 Юли 2012г. 09:10ч.

Кафе-чайна

Аз научих за Го през 2007 г. Първо прочетох за играта от една статия, а по-късно започнах да играя с приятели във Велико Търново, където следвах МИО във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Във Велико Търново се запознах с хора, които имаха го-комплекти, искаха да играят и ме научиха. След около две години се заформи малка групичка от приятели, които искаха да се събираме и да играем. Това бяха Димитър, Александър, Валерия, Яница, Радо и аз. Страницата във фейсбук GO Велико Търново, където можете да ни намерите, я направи Димитър Раев в 2011 г. От изминалата година към желаещите да играем Го в Търново се присъедини и Димитър Филадов, който изучава японски език във ВТУ.

Много неща научих от Валерия Генчева, която е играла и в Китай дори. Тя ни е показвала доста неща и понякога ни е организирала сбирките. А Димитър Раев ни организира още от самото начало на групата. Когато се заформи групата, се събирахме в кафе-чайна „Озарение” до стадион „Ивайло”, където е много удобно и уютно за такъв вид игри през студени или дъждовни дни. През топлите летни дни сме се събирали в парк „Марно поле” да играем.

В парка

Не помня коя точно беше статията, която четох за първи път през 2007, но ми направи голямо впечатление, защото го наричаха "японски шах", а по това време аз играех доста шах. Стана ми много интересно, че има още един вид шах. Когато опознах играта бях много впечатлена от това, че няма "фигури" с отделни функции. Помислих си, че за такъв шах са нужни много по-голямо въображение и усет. А в 2010 г., когато срещнах и Константин Байрактаров в Деня на японската култура (Бункасай) във Велико Търново, разбрах че има и много философия в играта и „потока на камъчетата”.

Откакто играя с познати и приятели във Велико Търново, забелязвам, че Го се разпознава все повече от младите хора и има все по-голям интерес към играта. Веднъж, когато играехме в парк „Марно поле”, едно момиченце на около 10 годинки мина покрай нас и възкликна: "А! Вие играете Го?"

Не познавам всички, играещи Го във Велико Търново, но винаги ми е приятно да срещам нови хора, познаващи играта. Ще се радвам да срещна много такива и в София. Баща ми и мои приятели от родния ми град Асеновград също много се заинтересуваха, след като видяха снимки и им разказвах за събиранията ни във Велико Търново. Когато бях малка, баща ми ме научи да играя шах, а сега аз ще го науча да играе Го!

 

Ваня Падалова

 
 
* * *