играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Защо ти, о неразумний дзюндзъ, се срамиш да се наречеш вейкиландец...

Паисий

* * *
 
Das Go-Spiel, Играта Го
Публикации - Есета и очерци
Автор: Оскар Коршелт   
Четвъртък, 08 Май 2008г. 13:40ч.

 

Оскар Коршелт (1853-1940) е първият европейски го-играч и автор на първото ръководство за Го "Японо-китайската игра Го,конкурентът на шахмата" ('Das japanisch-chinesische Spiel Go, ein Konkurrent des Schach', 1880). О. Коршелт е бил инженер-химик, работещ в пивоварната промишленост. Отива в Япония в 1875 като преподавател във Военно- медицинската школа в Токио, която на следващата година се обединява с Токийския университет. През 1880 оставя преподаването и продължава да работи за японското правителство по задачи, свързани с анализ на почвите. ПреБиваването си в Япония разнообразява с изучаването на играта Го в школата на Хонинбо Мурасе Шухо (1838-1886). Напуска Япония в 1884 - от тогава му е и второто ръководство "Играта Го" (Das "Go"-Spiel). Тук публикуваме въвеждащата му статия към първото ръководство от 1880 г.

* * *

Все още не можете да намерите систематичен наръчник за играта Го като тези, каквито обичайно се намират за шахмата. Има само сбор от примери с малко или кратки описания, в които се показва, че този или друг ход е добър или лош. Колко целесъобразни могат да бъдат подобни описания, щом от тях начинаещият не може да извлече някаква полза?! Най-краткият и бърз път към същността на играта минава през упоритото й самостоятелно изучаване и възможностите за продължителни упражнение и занимания с изявен учител.

При едно мое дълго боледуване имах необходимото време да преодолея безинтересното начало като продължа да се наслаждавам на удоволствието от играта с най-добрия японски учител. Достатъчно дълбоко съм успял да проникна, за да разбера каква благородна и равностойна на шахмата игра представлява Го. Убеден съм, че е нужно само едно добро подробно описание на Го, за да се приеме играта в Европа. Нашите шахматни кръгове са забелязали, че остроумният и дълбок начин при протичането на партия Го се среща само при шахмата и че без съмнение много скоро за Го ще се говори наравно с шахмата.

И шахмат, и Го са военни игри. Военната стратегия, която се изпълнява в шахмата е идентична с отминали представи, при които царят по време на сражения, както при пораженията си в решителни битки, така и при победите, се е ръководел повече от забележителната си храброст и благородство, отколкото от обединена борба и стратегически решаващи движения. Точно обратното е при Го, тази игра не е карта на сражение, както е при шахмата, а е в пълна степен продукт на модерното изкуство, при което стратегическото движение върху дъската решава победоностният изход на играта

Битките се водят едновременно или последователно една спрямо друга, влизайки в полесражения, позиции се обкръжават и завземат, цялата армия се притиска на задна линия и се арестува, освен ако своевременно не се окаже в непрестъпна за противника позиция. Много рядко се стига до борба с чисти оръжия, точно по образец на модерните битки. Иначе като честа причина за загуба се смята прекалено ранното встъпване в близък бой. Обмислената стратегия гарантира победа.

Много е трудно да се определи коя от двете игри предполага по-голямо удоволствие. Комбинациите в Го имат за жалост известна монотонност, защото няма фигури с разнообразни движения и защото камъните, веднъж поставени върху полето, не могат повече да се местят. Това, разбира се, се компенсира с многобройните възможни комбинации на местата върху дъската, върху което се воюва.

Обобщено може да се приеме, че двама играчи с еднакви способности ще намерят повече удоволствие при Го, отколкото при шахмата. За шахмата е абсолютно сигурно, че измежду двама равностойни противници, ще изгуби този, на когото пръв му вземат фигура, без той да размени подобна със същата стойност. Продължението на играта в този случай се явява в по-голяма степен само една безуспешна борба против една сигурна загуба. Имащият предимство играч трябва единствено да внимава да не допусне грешка, която да му причини загуба. При Го е обратното, една голяма загуба не води непременно към предопределеността на играта. Играчът може да се отправи към друго поле на сражение, където да не се чувства силно влиянието от предишната му загуба и там да поправи грешката си.

Особената красота на Го и която липсва при шахмата се заключава в това, че може да се допускат загуби в хода на играта и чрез подходящ ход, поставяне на ново място върху дъската да се спечели значително предимство и да се победи.

Една игра е по-интересна, когато очакванията за победа и поражение се редуват по-често и увереността в постигнатото преимущество е по-малка, преимущество което определя победата, ако се отстои докрай. Именно това колебание носи очарованието от играта. При шахмата редуването на шансове не е така често, дори напротив, много е рядко не повече от два пъти за разлика от Го.

Точно в края на играта играчите на Го много често с наближаването на последния момент чрез остроумна маневра могат една предварително сигурна загуба да преобърнат в победа. По този начин Го, въпреки че тази игра, както и при шахът, не се основава на случайни ходове и късмет, а само на съобразителността и проницателността, се играе с повече страст, което я прави и по-интересна от него.

 

Източник: Mitteilungen der Deutschen Gesellschaft für Natur und Völkerkunde Ostasiens, 1880/1 Go in Lepzig

 

 
 
* * *