играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

If you look into your own heart, and you find nothing wrong there, what is there to worry about? What is there to fear?
Confucius


Ако погледнеш в сърцето си, и не намериш нищо лошо там, то за какво трябва да се тревожиш? Има ли от какво да те е страх?
Конфуций

* * *
 
Един Пролетен Ден в Истанбул
Публикации - Есета и очерци
Автор: Силвия Лозева   
Вторник, 05 Април 2011г. 22:17ч.

Соколлу Мехмед  Паша (1505-1579 г.) Соколлу Мехмед  Паша (1505-1579 г.) на фона на дъска за Го

Днес се разходих из Истанбул или, както си го знаем по нашенски, Цариград. Беше съвсем спонтанно и напълно неочаквано. Посетих двореца Топкапи, в самия център на стария град.  В музея случайно попаднах пред портрета на Соколлу Мехмед  Паша (1505-1579 г.), който беше изобразен  на фон, който прилича на килим, но при по-внимателно вглеждане  се оказа, че той е разчертан на познатите 19 по 19 линии, с което килимът се преобрази за мен в дъска за Го. Много голямо беше учудването ми. Дали играта Го е била известна и в Отоманската империя? Празнотите в моето познание се запълниха след известно проучване, което показа, че Соколлу Мехмед Паша (или познат като Мехмед Паша Соколович) е един много загадъчен османски държавник със сръбски произход.

Роден в Милешево, днешна Херцеговина, Соколлу Мехмед Паша ( 1505- 1574 г.) е бил еничар и потурчен. След дълго време, прекарано в еничарската армия, постепенно придобива военни титли, докато не става паша (управител) на Румелия през 1551-1555 г. По-късно получава и назначението велик везир (1520-1566 г.) при султан Сюлейман І Великолепни (1520-1566 г.), а при сина му Селим II (1566-1574 г.) той на практика държи в ръцете си управлението на цялата Отоманска Империя.  Султан Мурад III (1574-1595 г.), непроявяващ особен интерес към държавните дела, обаче за разлика от баща си Селим ІІ няма такова доверие към Соколлу, чиито влияние и власт започват да отслабват, въпреки че запазва поста си на Велик везир. Интересна и любопитна история за един османски държавник, който идва от Християнския свят, за да стане първо управник на европейската част на Отоманската Турция (Румелия), а след това – на цялата империя.

Дворецът Топкапи (Топовната порта) в Истанбул Стая в двореца Топкапи

Историческите реалности са били такива, че до настъпването на индустриалната революция (ХVIII-XIX в.) в Европа щафетата на напредъка се е държала от страни като Китай и Османската Империя. А те също така са били свързани помежду си посредством Пътя на коприната. По него в Истанбул достигат китайски стоки като порцелан, коприна, технологии като книгопечатането... По този маршрут се разпространява и културата на чая - напитката, която е станала неотменна част от традициите на много народи. Примамлива е мисълта, че по този Път се е придвижвала и игра като Го, както това е доказано и изследвано за шахмата. Затова, по повод картината, си задавам ред въпроси. Дали именно древната азиатска игра Го – символ на държавността в Средното царство (Китай) - е намерила своето място в един от най-известните портрети на Мехмед Паша? Или просто, мрежата от 19 по 19 линии е някаква случайност и да символизира нещо друго? Или е само „мрежест орнамент”, творческо хрумване на художника?

Игрите представляват важна част от битието на Отоманската империя. И до ден днешен, което и заведение да посети изморения турист в Истанбул, там винаги ще намери дъска за табла да му прави компания заедно с наргилето. Дали това е само начин за социализиране или неотменна черта от турското и османското битие, която е жива и до днес? Едно е сигурно, където и да отиде странникът, истински приятели и сподвижници ще намери в играчите на Го, споделящи същите разбирания за хармония и комуникация. Ако  Мехмед Паша действително е знаел играта Го, то  той със сигурност би оценил нейните достойнства. Все пак Отоманската империя е имала кръстопътно положение и е била символично място за среща на Изтока и Запада, една стратегическа пресечна точка - място за общуване, културен обмен и търговия.

 

вторник, 05 Април 2011 г.
Силвия Лозева

 
 
* * *