играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Faced with what is right, to leave it undone shows a lack of courage.

Confucius

 

Да знаеш какво е правилно и да не го завършиш е липса на кураж.

Конфуций

* * *
 
Човекът, който обичаше Стивън Кинг
Публикации - Есета и очерци
Автор: Константин Байрактаров   
Четвъртък, 05 Юли 2012г. 09:20ч.

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

Имам удоволствието да Ви представя книгата на Бранимир Събев "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Това е сборник, който съдържа 14 разказа, ширещи се на 250 страници. В него, освен очакваните хорър и съспенс, ще откриете и крими (“Арлекин”, един интересен разказ, свързан с играта Го), и психотрилър (“Докъде водят мечтите”), и антиутопия (“Бягството”), и исторически екшън (“Котешкият господар”), и сюрреалистичен лиризъм (“Жените на живота ми”), и магически реализъм (“Видеокасети”), и психологическа проза (“Човекът, който обичаше Стивън Кинг”) и др. Собрникът е микс от хорър, фентъзи, фантастика в различни варианти и различни комбинации.

Предговорът е от Адриан Лазаровски, дизайнер на корицата е Радослав Донев (автор на над 600 корици), художник на илюстрациите е Петър Станимиров (илюстрирал Стивън Кинг, Дийн Кунц, сп. Дъга, компютърни игри и др), за корицата е позирал Христо Блажев - автор на Книголандия  и книжен блогър № 1 в България.

 

ПИШИ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ ДА ЧЕТЕШ!

(Предговор към книгата)

Често когато журналистите ме питат защо съм написал някой страховит разказ или преливащ от смях роман, аз им отговарям: “Пиши това, което искаш да четеш!” И съм напълно искрен. Откакто свят светува, това е най-простичкото и ефективно “писателско правило” (ако изобщо съществува подобно нещо), и няма истински отдаден на литературата творец, който да не се съобразява с него.

Във време, когато родният ни книжен пазар е узурпиран от пълчища бездарни занаятчии, готови на всичко, за да задоволят и най-ниските масови вкусове, Бранимир Събев си е избрал най-трудния път. Той не грачи в пискливия хор на търсачите на евтини сензации, изпоналазили вестникарските будки, нито пък немее в импотентното словоблудство на  свръхамбициозните драскачи, опитващи се да минат за “елитарна” литература. Не, той просто разказва историите, които го вълнуват – понякога те са мрачни и зловещи, друг път са емоционални и трогателни, ала неизменно завладяват ума и сърцето на читателя. Защото са искрени. И майсторски написани.

Онези от вас, които са чели дебютната му книга “Хоро от гарвани”, ще бъдат приятно изненадани от еволюцията, която Бранимир е претърпял като писател. Естествено, той не е загърбил голямата си любов към страшното и диаболичното, ала междувременно е открил и много други литературни светове, в които ни приканва да пристъпим. Новият му белетристичен сборник е изключително богат в жанрово отношение – освен очакваните хорър и съспенс, тук изкушеният читател ще открие и първокачествено крими (“Арлекин”), и жесток психотрилър (“Докъде водят мечтите”), и смразяваща антиутопия (“Бягството”), и исторически екшън (“Котешкият господар”), и сюрреалистичен лиризъм (“Жените на живота ми”), и магически реализъм “Видеокасети”), и неумолима психологическа проза (“Човекът, който обичаше Стивън Кинг”), … Най-голямо впечатление обаче ми направи ефирната лекота, с която младият автор обрисува характерите на своите герои, тънкият му усет за фабулно действие и ювелирното балансиране на границата между реалността и фикцията. Качества, без които литературата престава да бъде литература.

За голяма моя радост две от най-силните произведения в книгата – отличеното с престижната награда на Софийския университет “Човекът, който обичаше Стивън Кинг” и чудовищното сказание “Благословеният, вещицата и дяволът” – дръзват да пристъпят отвъд традиционния за автора периметър на късия разказ. Първият текст е интровертен; акцентът пада върху вътрешния свят на малкия човек и неговите съкровени драми (колизиите се разиграват на фона на реалност, която хем изглежда идентична с нашата, хем и се различава от нея), а вторият разгръща пред нас един садистичен макрокосмос, белязан от кървава вакханалия с вселенски размах. Именно тези две творби са ключови за развитието на младия писател и показват сериозния му потенциал като автор на далеч по-мащабни и дълбоки форми. Нейде в глъбините на романа.

И докато аз горещо се надявам в следващата си книга Бранимир Събев да потопи своя творчески батискаф в сумрачните, но примамливи бездни на литературната “Terra incognita”, вие най-добре оставете този предговор и се гмурнете в пъстроликия океан на най-новите му разкази.


Адриан Лазаровски

 

Бранимир Събев е роден в гр. Свищов през годината, когато България навършва тринадесет века като държава. Завършва магистратура "Финанси" към Стопанска Академия „Д. А. Ценов“ в родния си град, след което завършва и втора магистратура „Журналистика“ в Софийския Университет. Пише от 2001 г. През май 2007-а печели първо място в националния литературен конкурс на Софийски Университет и фондация „Св. Климент Охридски” за криминалния разказ „Арлекин”. Сюжетът на този разказ е свързан с играта Го и за интересуващите се от тази игра би бил интересен. Няколко месеца по-късно взема приза за трето място в раздел белетристика на литературния конкурс на Шуменски Университет „Еп. Константин Преславски” за разказите „Видеокасети”, „Дамско хапче” и „На военна комисия”. Това е и годината, когато неговият разказ „Към Ада” е отличен с поощрителна награда за много добро представяне в бургаския конкурс „Изкуство против дрогата”. През месец май 2010-а грабва за втори път голямата награда в конкурса на Софийския Университет за своя разказ „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, с което става единственият, печелил два пъти престижния приз. Автор на сборника с хорър-разкази „Хоро от гарвани” и на The Dark Corner, един от най-известните читателски блогове в България. Негови творби са отпечатвани в сп. „Terra Fantastica”, сп. „Смесена китка”, в-к „Телескоп”, „Литературен Вестник”, присъстват в сборниците „Литературно Ателие” (2007), „Златен Кан” (2009), „Мечове в леда” (2011), „До Ада и Назад” (2011).

От страницата на Издателство ИБИС може да прочетете онлайн два демо-разказа ("Докъде водят мечтите" и "Необичайно предложение", които са пуснати почти целите, орязан е само края им. Първият е публикуван през далечната 2004-а година в брой на сп. "Тера Фантастика", а вторияг - в известната ви антология "До Ада и Назад". На същия адрес е и титулния разказ, дал заглавието на сборника, който е цял.

 

Книгата я има в цялата разпространителска мрежа. Приятно четене!

 

 
 
* * *