В първия стих има алюзия с метафоричното название на играта Го като "средство за забравяне на тревогите" (trouble forgetter). Върху тази метафора всъщност се крепи цялата смислова конструкция на творбата. В българския превод това не е отразено достатъчно явно основно по стилистични причини, но констатацията "няма кой да ми досажда" в случая стои най-близо до изказа "нямам досадни за изпълнение служебни задължения", внушаващо "нямам грижи", "нямам тревоги"; и по тази причина, предвид че лирическият герой е "освободен от грижи", ясно се очертава иманата в предвид метафора.

Поетът описва как чудесно е прекарал свободното си време с (роднината си) Фен Гундзян, с когото е провел вероятно няколко партии Го и е обсъждал политически (военни дела) и метафизически (двойствеността в света) въпроси. Медитативността в играта Го се представя с описанието на психосоматичното състояние на играча. Умът е като паяк, който тъче мрежа от мисли (мисловни конструкции), докато тялото е в покой, като пашкула на цикадата. Недвусмислена препратка към стратегема №21 - "Златната цикада се освобождава от пашкула". Тялото в покой, споменато в стиховете, корелира с конфуцианската метафора на Го - "тихо седене" (sit-still), на която отговаря даоският (будисткият) й вариант - "седене в сянката" (дзуо-ин; дза-ин). Метафората за мрежата има отношение към изразяването на взаимосвързаността на нещата в света. В будизма се казва, че светът е мрежа от перли, които се отразяват една друга и които нямат самостоятелно съществуване, защото са обусловени от цялото. На друго място се казва, че светът е мозайка от камъчета. Това представлява светът в онтологичен план, докато в гносеологичен той е мисловна конструкция (също от перли) в ума на съзерцателя.

Разговорът и играта между Хуан Тиндзян и Фен Гундзян преминават от профанното към сакралното. На профанно ниво поетът губи група пулове, която има едно "око", което той установява в много късен момент. Той не е забелязал грешката в построенията си и прави асоциация с едноокия пълководец, който в оригинала е принцът на Сиандун (Xiangdong). (Въпросният принц сигурно е злободневна политическа фигура в онези дни, посочена тук като пример за недалновидност.). Но да се върнем и на стратегемета за цикадата, която означава нарочено отстъпление от позициите, прикрито с временно отвличане на вниманието на противника. Явно в тази партия прилагането на стратегемата е било неуспешно, което същевременно е пречупено през финото чувство за хумор на поета .

Чувството за загуба се преодолява на медитативно ниво и се осъзнава в контекста на будисткото разбиране за страданието, което се обуславя от привързаността към нещата и двойнственото съзнание. Осъзнаването на страданието води към сакралното ниво на светоусещане, а именно - преходността (променливостта) на света, която се основава на диалектичното единство на противоположностите, т.е. редуването на ин и ян в тяхното противопоставяне и взаимодопълване в динамичната картина на света.

Умопостигането на света в онтологико-гносеологичен план позволява освобождаване от суетата, основаваща се на профанни разбирания в категориите на печалба и загуба. По този начин в играта на "губи-време" (антиметафора на Го) се открива "ползата от безполезното", а именно, в издигането над материалните (илюзорни) реалии, защото дори небесните светила са с нетраен характер, макар и да са дълговечни, а нашето възхищение към тях също се базира на привързаността ни към света; това се схваща по пътя на самоусъвършенстването и осъзнаването на природата на ума, който по дзенски е "пуст" като всеобхващащ и "мрежовиден" по даоски като всезадържащ.

Играта на стъклени перли навързва много светове като свързва привидно несвъзаните и несвързваемите неща. Започва се от дъската и конкретното сражение, в което поетът губи, но, затова пък го печели неговия приятел. Покрай чувството за загуба лирическият герой прави асоциация между събитията на дъската и събитията на деня - "еднооката" стратегия на принца на Сиандун. Намирайки свободно време и освободен от тревогите (грижите, задълженията) играчът се посвещава на играта Го - едно късче реалност и остров на блаженство. С предварителната нагласа на безгрижие той преодолява и тревожното събитие на дъската. Разсъждавайки, той продължава да се изкачва в мислите се, докато стига и до ума си, който също твори въображаеми светове и стига до небето, което той профанизира, след което отново се връща на земята сега-и-тук с освободено съзнание.