играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Принципът на водата e идентичен с принципа на игра на Го. [Протичането на партия Го не е по-различно от начина, по който тече водата.] Който може да прилага принципа на водата в играта си, побеждава. Който не може - губи.

Оуян Сю

* * *
 
Хипотеза за Слонбалона
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 26 Май 2008г. 08:45ч.

Изтъкнатият изследовател на Го, Питър Шотуел, изказа хипотезата си, че Го може да е създадено в дъждовен ден от две момчета, които си седят в пещерата: "Идеята на Атари Го [игра на гонитба, на залавяне] е възможно да е било всъщност началото на Го, може би в дъждовен ден в пещера или храм някъде в Северен Китай преди хиляди години. Подрастващи може да са разчертали на пода сакралната дъска 9х9, сложили са камък на дъската и единият е казал „Първият хванал камъка, може да го задържи!”

 

Обаче, след няколко игри те може би са открили, че дори единичното хващане да е занимателна игра, хващането на един само камък е малко отегчително и бавно. Би било много по-интересно да се види кой може да хване максимум камъни, и между другото странни неща са започнали да се случват...” by Peter Shotwell “Go! More than a game”, p. 4


Продължението, е че в по-късен момент от детските занимания са се заинтересували родителите и с тяхна помощ е финализирано изобретяването на Го.

 


Внушението, че тази игра е създадена от деца за деца. В това има педагогически момент, защото децата се доверяват на деца, като авторитети! Като всяка хипотеза, и тази има право на съществуване. Това, може би е носталгия и констатация, че никога няма да се схване как точно е създадено Го, поради липса на артефакти, по-точни предания и легенди, и съответствуващи теории. Същността на хипотезата, изказана от Шотуел, е че Го е можело да възникне по естествен начин, от постепенното натрупване на наблюдателност и впечатления от детските игри. Ролята на възрастните (родителите) е да обобщават и да придават смисъл и символика на детските занимания .

Дъждът прави така, че Го се оказва indoor game, измислена и практикувана в пещера или храм; а в съвременния свят – в къщи, в зала, в покрито помещение.

Нека надникнем, след Жан Пиаже, в психологията на детските игри с А.А.Милн и „Мечо Пух”, глава 5, в която Прасчо среща Слонобалон.
Поначало митичният Слонбалон може да се оприличи с Го и неговият произход – дали това изследване не е мираж? Но „хващането на Слонбалон” може да се оприличи и с Атари Го (подвариант на Го, игра на хващане и гонитба). Така както първобитните преследвали и ловували мамут.

Един като каже, че е вече виждал слонобалон (респективно Го и неговия произход), другите бързо се съгласяват (за да се се изложат с невежество). Ето интереснен пасаж от „Мечо Пух”:
Един ден, когато тримата – Кристофер Робин, Мечо Пух и Прасчо – си говореха, Кристофър Робин си дояде хапката и нехайно подметна:
- Днес видях Слонбалон, Прасчо.
- Икакво правеше той? – попита Прасчо.
- Ами слонеше – отговори Кристофър Робин. – Мисля, че не ме видя.
- И аз съм виждал Слонбалон – каза Прасчо. – Или поне така мисля. Само дето може би не беше.
- И аз – обади се Пух, докато се чудеше как ще изглежда един Слонобалон.
- Те не се срещат често – небрежно заяви Кристофър Робин.
- Сега не – додаде Прасчо.
- Не по това време на годината – заключи Пух...

Сега в духа на гонитбата и лова Прасчо и Пух замислят да заловят Слонобалон (нищо, че преди са го „виждали”). Така както древните ловци правят планове и действия за залавянето на мамут:


- Ще го хвана – повтори Пух, след като изчака още малко – с капан. И то трябва да е Хитроумен капан...
[…]
Първата идея, която хрумна на Пух, беше да изкопаят Много дълбок Трап, а после Слонобалонът да дойде и да падне в Трапа и...
- Защо? – попита Прасчо.
- Какво защо? – попита Пух.
- Защо да пада вътре?
Пух се почеса с лапа по носа и каза, че Слонбалонът може да е тръгнал на разходка, да си тананика някаква песничка, да зяпа небето и да се чуди дали ще вали, и затова няма да забележи Много дълбокия Трап чак докато до половината не падне в него, а тогава ще е твърде късно.
Прасчо рече, че това бил много хубав Капан, ама ако вече вали?
Пух пак се почеса по носа и каза, че ако вече вали, Слонбалонът ще зяпа небето и ще се чуди дали то няма да се разведри, и затова няма да види Много дълбокия Трап чак докато до половината не падне в него. А тогава ще е много късно.
Прасчо рече, че сега, след като са му разяснили тази точка, това според него е Хитроумен капан.

Но се появяват някои усложнения, които внушават, че хващането на Слонбалон не е тривиална задача:
Пух беше много горд да го чуе и мислеше, че Слонбалоните вече са били готови хванати, но имало само едно нещо, което трябвало да обмислят, и ето какво било то. Къде да изкопаят Много дълбокия Трап?
Прасчо рече, че най-хубаво щяло да бъде някъде, където вече е имало Слонобалон, и да го изкопаят точно преди той да падне вътре, на педя по-нататък.
- но тогава той ще ни види как го копаем – възрази Пух.
- Няма, ако зяпа в небето.
- Ще заподозре нещо – каза Пух – ако само случайно погледне надолу.
Дълго мисли и накрая тъжно добави:
- Не е толкова лесно, колкото си мислех. Предполагам, че точно затова Слонобалоните никой никога не ги хваща.
- Сигурно е заради това – съгласи се Прасчо.

Чисто съвпадение е, че Милн е изобразил хващането на Слон[балон]. Ако си спомним какво означава йероглифа за слон? Това е „образ”, „представа”. Китайският йероглиф сян xiang е образ, а също слон, и се използва в китайския шах сянци ~ xiangqi ~ „игра на слонове” или още по-точно „игра на образи”. Защо идеята за слон става образ в китайския йероглиф? Някога много отдавна в Китай е имало слонове и затова се съди и по това, че от тези слонове са останали само кости и скелети. Така по тези кости се възстановява цялата картина на историческите слонове, те са един вид образ и идея (за слон).
Така, преследването на Слонбалон ни връща към образните преключения на мисълта, но е едно също утопично предприятие. Хипотезата на Шотуел има право на съществуване, както всяка друга хипотеза.

Използвана литература:
1. Peter Shotwell: “Go! More than a game”, Tuttle Publishing, 2003.
2. А.А.Милн: „Мечо Пух”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2006.

 

 
 
* * *