играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Ти си бъди Бодхисатва, а аз ще съм шофьорът на таксито, което ще те откара в къщи.

Гари Снайдър

* * *
 
Правилата на Го чрез митологии 3
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 01 Март 2010г. 20:08ч.

 

Победителят не взема всичко
В края на една партия на Го се пристъпва към броене на резултата, респективно определяне на победителя. Отчита се завладяната територия и пленените камъни. От това се вижда, че всеки от двамата играчи има някакви «активи», които да отчита, тоест никой не е «капо». Става така, например, че единият играч побеждава с 67 точки срещу 34, или се казва: побеждава с разлика 33 точки.

Поради това, че всеки в края на играта на Го може да представи някакви «активи», тази игра се различава от шахмата, шашки или дама – където играта завършва с мат или пълно изтребление на противниковите ресурси.

Да видим социалната практика в Япония, погледната чрез очите на япониста Всеволод Овчинников. В Япония, ако не считаме спортта, рядко имат място състезания, при които победителят получава всичко, а победения нищо. За японците е свойствено да мислят не затова, кой ще вземе тортата, а как правилно и справедливо да се разпредели тя. Желанието да се избягват открито стълкновението на противоположните гледища се проявява в японците и в практиката на вземане на решения. Решенията се вземат обикновено, чрез съгласуване на мнението на всички – на основата на общ знаменател, намерен на основата на взаимните отстъпки. При това по нормите на японската делова етика добродетелтта се явява в готовността за остъпки. (Овчинников 1987, с.89).

Ясуюки Миура, мениджър и дипломат, също дава сходни примери във великолепната си книга за Го.

 

Литература

1.Всеволод Овчинников. Сакура и дуб. Изд. „Народная асвета”, Минск, 1987.
2.Miura, Yasuyuki. Go: An Asian Paradigm for Business Strategy. Kiseido Publishing, 1998.

 
 
* * *