играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

All kinds of chess remarks are put into the mouths or pens of everyone from Confucius to Kasparov...
Edward Winter

Всички видове изказвания за шахмата са били произнесени или записани от всички като се почне от Конфуций до Каспаров...
Едуард Уинтър
* * *
 
Марен Мерсен (1588-1648)
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 22 Август 2009г. 19:22ч.

 

През ХVІІ век науката в Европа бележи видим напредък. В държавите се основават една след друга Академии. Съществуват и невидими университети и академии, които също координират работата на учените. Един такъв координатор е отец Марен Мерсен (1588-1648) или както се нарича от неговия биограф Орео - „генерален секретар на учената Европа”.

В епоха, в която са липсвали периодични научни списания, изследователите са общували един с друг с писма. Мерсен е способствал повече от всеки за общуването на учените, както директно, така и опосредствано. Той е водил преписка, и споделял научните знания и проблеми с Декарт, Паскал, Ферма, Дезарг, Галилей, Торичели, Кавалиери, Хюйгенс (баща и син), Хобс, Гасенди, Робервал, Богран, Кампанела, Коменски и други (общо седемдесет и осем различни кореспондента). В писмата си към него учените и философите често „ си позволявали да открият своите замисли, гледни точки, идеи и разсъждения, отсъстващи в техните публикувани и известни на всички книги.” (Богуславский, 153).

Мерсен е дал някои малки приноси в областта на теория на числата („числа на Мерсен”), иначе ревностно я преподавал в манастира на миноритите в Невер. По-късно се преместил в Париж, където започнал да организира сбирки в „Пале Роял” на математиците и интелектуалците през 1635; кръжокът му се е състоял от повече от 100 човека и бил много популярен заради свободолюбивите възгледи на отеца. Той способствал отново връщането на Декарт към науката, след като на последния светския живот в Париж започнал да му доскучава. (Кирсанов 1987, с.211). От кръжока на Мерсен произлиза Френската Академия на Науките, създадена през 1666 от Колбер, министър на краля-слънце Людовик ХІV.

 

Вероятно, Мерсен е бил единственият контакт на Пиер дьо Ферма с външния свят, и влиянието му върху „царя на аматьорите” и било голямо; но дори Мерсен не успял да получи обявеното от Ферма, решение на последната му теорема: не съществуват n>2, за които да се изпълни равенството xn+yn=zn (Синг 1999, с.49).

Декарт и Мерсен са завършили заедно йезуитския колеж Ла Флеш. Двамата внимателно правят наука във време когато църквата е много силна. Въпреки присъдата над Галилей през 1633, Мерсен си остава негов защитник. Декарт пише на Мерсен при научаването си за Галилей: „...това толкова ме потресе, че едва ли не реших да изгоря всички свои съчинения, а също да ни ги показвам на никой човек...Аз не искам да издавам съчинения, в които дори една дума не се харесва на църквата.” (Богуславский 1990, с.159) По друг повод Мерсен пише на Декарт: „...има примери от Библията, свидетелстващи, че бог не един път е лъгал хората, също има примери, където известни теолози говорят, че въобще бог лъже хората.” (Богуславский 1990, с.161)

Мерсен е известен и като автор на книги: „Истинна наука против скептиците и пирониците” (1625) и „Универсална хармония” (1638). Седемнадесети век е време на оптимизъм и Мерсен обвинява  скептиците в подрив на науката, религията и нравствеността. Главните фигури в обемистата книга са Алхимика, Скептика и Християнския философ (изразяващ автора). Мерсен и Гасенди защитават мнението, че знанието ни разкрива отношенията между явленията, а това което става вътре в природата на индивидите, ние не можем да видим. Но това п отяхно мнение не дискредетира науката, Мерсен и Гасенди оценяват оптимистически възможностите на науката (Богуславский 1990, с.155).

Мерсен бил в постоянна преписка с Галилей и дори получил от него латинския превод на „За движението на Земята” издаден в Страсбург  (Дорфман 1980, с.199). Мерсен издава „Универсална хармония”, която е значително повлияна от Галилей. В трактата подробно се излагат опитите, установяващи зависимостите на тоновете от броя на трептене на струните, а последното от тяхното опъване и дължина. В своите експерименти Мерсен открил, че струната е способна да издава освен своя основен тон още обертонове. Мерсен измерил скоростта на звука посредством, метод предложен от Бейкън (414 m/s). Закономерностите в струните, открити от Мерсен по-късно получили ясна интерпретация от английския математик Брук Тейлър (1685-1731), (Дорфман 1980, с. 285).

Ролята на Мерсен в началния етап на създаване на научни съобщества в ХVІІ век била уникална, и без да е учен от най-висока класа, той бил прекрасен координатор, стимулиращ решаването на много научни проблеми и способстващ обмена на мненията между хората.



Библиография:
1.    Богуславский В.М. 1990, Скептицизм в философии. „Наука”, Москва.
2.    Дорфман Я.Г. 1980, История на физиката т.1, Наука и изкуство, София.
3.    Кирсанов В.С. 1987, Научная революция ХVІІ века. Изд. „Наука”, Москва.
4.    Синг Саймън 1999, Последната теорема на Ферма. „Атика”, София.

 

 
 
* * *