играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

(A shicho works or doesn't work, but sometimes you don't see it, you don't play it). The possible and the impossible are visible and invisible. What happens is always what you see, what is played.

- There are possible things, impossible things, and things that happen. Sometimes things happen that were impossible.

* * *
 
Играта Го и преброяване на камъчетата
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 11 Март 2010г. 12:47ч.

 

В края на партията Го се пристъпва към отчитане на резултата: преброяват камъчетата и територията, и който има повече печели. Обикновено, всяко камъче е един аргумент повече в „дискусията”, която водят играчите.

Стратегът Сундзъ казва, че който не пресмята, няма шансове за спечелване на битката. Разбира се, Сундзъ гледа на пресмятането като необходимо, но не и като достатъчно условие. В играта Го като „аналогов модел” на реалните битки също на пресмятането има голямо значение. Но все пак, Го не е „дигитален модел”, където пресмятането би било преобладаващо. Да вземем под внимание, че философът Менций (Мъндзъ) казал преди 2400 години, че „сега играчите правят малки сметки”. В „сметки” се използва йероглифът „шу”, който се разбира като математика.

soroban

Двойно-конвексните камъчета на соробан наподобяват по форма камъчетата в японските комплекти за Го

Всеки може да изчисли резултата в края на партия Го. Изкуството е да се брои преди още партията да бъде завършена. Играчите казват, че това изкуство е постижимо от 3 дан нататък. Броенете по време на партия е важно, за да знае играчът води или изостава – това ще му позволи да си изработи адекватна стратегия до края. Броенето не е само привилегия на професионалния играч, но и аматьорът трябва да брои. Всъщност, казват, че  някъде към 4-5 дан се получава истинското удоволствие от играта. преди това е „Сизифов труд”, където сметките никога не излизат; в 3-ти дан е счетоводство; след това удоволствие.

Дъската за Го се нарича гобан, и се предполага, че в дълбока древност била използвана за сметачна дъска или вид абак. Древните устройствата за пресмятане на Китай и Япония – суан-пан и соро-бан – имат същия йероглиф като го-бан. Малката учебна дъска за Го 9х9 в Китай, Корея и Япония се нарича „таблица за умножение”. Всъщност, в България това е също основната таблица за умножение. Любопитно е, че таблицата за умножене в Индия е 19х19, а това са размерите на гобана.

Броенето с камъчета е започнало от незапомнени времена. Дали броенето на „белите и черните овце” се свързвало с образуването на купчинки от „бели и черни камъчета” не е ясно. Представата за „естествено число” е възникнала от прехвърлянето и добавянето на камъчета към основната група (купчинка). В началото на партията играчите също разполагат с купчина камъни, които са сложени в купички. Франклин Мерел-Волф привежда следните разсъждение за връзката на камъчетата с изчисляването: „Да си представим пастир, който преброява овцете си – да речем по пръстите. Той установява взаимно-еднозначно съответствие; ако пръстите на ръцете и на краката не стигат, той може да използва камъчета. Той брои овцете отмятайки камъчета настрана (например в торбичка) и връщайки се у дома си, обявява: „Аз имам толкова овце”. Така е било до този момент, докато не възникнаха абстрактните числа. Такова е било първоначалното броене. Камъчетата се наричали „calculus”, и по-късно тази дума е станала основа за понятието “калкулация”, тоест „преброяване, изчисляване”.

Впрочем, Кроникер, казва, че Бог е създал естествените числа, всички останали числа са дело на човека – отрицателни, рационални, ирационални, комплексни, трансцедентни числа. Вероятно последните числа, ще са важни в алгоритмите на компютърното Го, когато дойде момента да се победи човека, който пресмята „само с естествени числа”. Тоест, ще има борба между „елементарна аритметика” и „висша математика” – аналоговите модели на човешкия мозък, ще бъдат победени от дигиталните модели на изкуствения интелект. И тогава ще важи законът на Сундзъ – който изчислява по-добре ще победи.

 

suanpan

Пътят от суанпан до компютър минава през камъчетата – calculus

Ще завърша статията с минимално и непълно преброяване на някои случки, където са използвани камъчета. Аристотел в „Атинската полития” дава многобройни примери за гласуване с камъчета с последващо изброяване. Ето един пример, в който са свързани темите: камъчета, дъска, избор, символи (LXVIII - 2, 3; LXIX - 1): „2. Изборните „камъчета” представлявали кръгли медни пластинки с тръбичка по средата, едната половина от тях били продупчени, а другата цели. Избраните чрез жребий съдии, които отговарят за гласуването, след приключване на съдебното дело дават на всеки от съдиите по две пластинки: една – продупчена, и една – цяла, в присъствието на двете спорещи страни, за да не може никоя от тях да получи две цели или две продупчени пластинки. После натоварения с това съдия, взема обратно „симболите”, като в замяна всеки съдия, който е гласувал, получава бронзов „симбол” с буквата „Г-ама”, за да получи възнаграждението си от три обола...3. В съда са поставени две амфори: едната бронзова, а другата – дървена, разделени така, че никой да не пуска скришом изборните камъчета. В тях съдиите пускат „камъчетата”, като бронзовата има решаващо значение, а дървената не се взема под внимание. Бронзовата е покрита и е оставен такъв процеп, който да пропуска само едно изборно „камъче”, за да не може един и същи съдия да пусне две.”  (LXIX - 1): „ Щом всички съдии гласуват, съдебните служители взимат амфората с решаващо значение и я изсипват върху дъската с толкова дупки, колкото са и изборните камъчета, така че да въдат видни и продупчените, и целите „камъчета” от двете страни на делото, както и да бъдат лесно преброени...Която от страните събере повече камъчета, печели делото, а ако броят им е равен, печели подсъдимият.”

Посланикът на България в Япония до 2009 г., акад. Благовест Сендов, свидетелства, че понастоящем в японския парламент се гласува с бели и черни камъчета, които след това се преброяват. Вероятно процедурата е сходна, с тази който е описана от Аристотел в „”Атинската полития”.

Фрейлината Сей Шонагон (период Хейан), в дневника си „Записки под възглавницата” пише, че японския император също използва камъчета от Го за броене: „Императорът повикал две-три придворни дами, особено сведущи в поезията, и им заповядал с помощта на камъчета за Го да преброяват колко песни знае госпожа Сеньоджи. А на нея строго заповядал да отговаря на въпросите.”


Литература
1. Аристотел. Атинската полития. Изд. „Христо Ботев”, превод от старогръцки Цветана Панициду, Харалампи Паницидис; С., 1993.
2. Интервю с акад. Благовест Сендов на Мариела Балева, в. „Труд”: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=390858
3. Сэй Сенагон. Записки у изголовья. Класическая японская проза ХІ-ХІV веков. „Худоственая литература”, М., 1988
4. Франклин Мерелл-Вольф. Математика, философия и йога. „София”, Киев, 1999.

 
 
* * *