играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

If you look into your own heart, and you find nothing wrong there, what is there to worry about? What is there to fear?
Confucius


Ако погледнеш в сърцето си, и не намериш нищо лошо там, то за какво трябва да се тревожиш? Има ли от какво да те е страх?
Конфуций

* * *
 
Дъжд от стрели
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Вторник, 02 Март 2010г. 19:54ч.

 

Бойната тактика „дъжд от стрели и копия” се е използвала от древните бойци на Изток и на Запад. Среща се в прочутия диалог приведен в „История” от Херодот (книга седма „Полихимния”, 226):

Rain Arrow

„От всички тези доблестни лакедемоняни и теспийци, най-доблестният, както казват, бил спартанеца Диенек. По разказите, още преди началото на битката с мидяните, той чул от един човек от Трахина: ако варварите пуснат своите стрели, от облака от стрели, ще се получи слънчево затъмнение. Толкова много стрели имали персите! Диенек, както казват съвсем не се уплашил от числеността на варварите и безгрижно отговорил: „Нашият приятел от Трахина ни донесе прекрасна вест: ако мидяните затъмнят слънцето, то може да се сражаваме на сянка.”

Ето случай от средновековната българска практика. През 811 г. византийският император Никифор нападнал България. Стигайки в Плиска, той ограбил и опажарил Крумовия дворец, иззел хазната на владетеля и поставял печати върху иззетото за да не го ограби войската му. Крум пратил свой пратеник с  думите: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с мир." Никифор отново не послушал кхана. Докато императорът бил зает с опожарението  и опустошението на Плиска, българският владетел мобилизирал войската си и се подготвил за ответен удар. Императорът потеглил към Константинопол като победител. Крум преградил входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и валове,  а  на тесните места устроил засади. "Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта" са думите на императора през онова утро. През нощта  на петък срещу събота, 26.07.811 г. крумовите войски нападнали уплашените византийци с дъжд от стрели и копия. На развиделяване нападнали императорската палатка, Никифор бил убит...

„Дъжд от стрели” било предтечата на артилерийския огън преди започването на атаката, а също на „артилерийския вал”, който осигурявал конфорт на напредващата пехота. Не е трудно да си представим, че преди дъжда от стрели е имало „дъжд от камъни”, предшестващо битката или ловът на мамути.

Вероятно оттук произлиза разстоянието 1 стадий (1 стадион), приблизително 180-195 метра. Това е разстоянието, което може да измине стрелата, и да се нападне противника от дистанция, а именно чрез „дъжд от стрели”. Във всеки случай, разстоянието, което може да прелети една стрела, дава възможността за първия контакт с противника. Оттук и стремежа да се усъвършенстват лъковете, защото чийто лъкове стрелят по-надалеч – ще спрат на такова разстояние, и същевременно ще бъдат недостъпни за стрелите на противника.

Arrow2

Може да се предполага, че след упражнението със стрелите, нападащата страна ще измине бегом разстоянието, за да влезе в директно съприкосновение с противниковата армия. А оттук може би се ражда и бягането на стадиона. Трудно може да се определи, кое предхожда – бягането на стадиона или бягането на бойното поле. В контекстта на гореизложеното, може да се предположи, че бягането по стадионите било следствие от законите на развитието на една битка, тоест военно-приложен спорт.

Дъжд от стрели се среща в многобройни примери от европейската и източната средновековна практика. Нека видим как е при самураите в Япония. Даже когато бойните действия прераснали от малки драки между клановете в пълномащабни сражения между цели армии, пехотата, както и преди се е използвала, да засипва силите на противника с дъжд от стрели. Освен това, предвид високата степен на умения, стрелците заемали привелигеровано място сред представителите на различните родове войски, положение, което те удържали дълго време след петнадесети век, когато методите на война се изменили с въвеждането на огнестрелното оръжие (Ратти, Уэстбрук 2007, 310). Даже в осемнадесетото столетие, „етикетът изисквал стрелците да се разполагат на левия фланг, мускетарите на десния, и сражението формално се открива с дъжд от стрели.” (Scidmore 1904, 360)

По мнението на Гилбертсон, това изкуство, както и много други, било привнесено в Япония от Китай: „Ние често намираме стрелците в китайски костюми на метални изображения, където са изобразени сюжети от китайската история. Един от най-разпространените сюжети бил свързан с китайския стрелец Йоюки, който (японците) наричали божествения стрелец. Разказват, че веднъж той улучил гъска, която летяла над облака.” (Gilbertson 1895, 112)

Литература

1.Eliza Scidmore. JINRIKISHA DAYS IN JAPAN. Harper and Brothers, 1904
2.Gilbertson B. Japanese archery and archers. //TJSL. 4. 1895
3.Оскар Ратти, Адель Уэстбрук. Самураи. „Эксмо”, М., 2007.
4.Херодот. История. Историки античности. Изд. „Правда”, М., 1989.

 

 
 
* * *