играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Ето ги новите японски ентусиасти
Публикации - Стъклени перли
Автор: André BERCOFF   
Неделя, 04 Октомври 2009г. 15:18ч.

Една от първите статии във френския печат

Това е една от първите статии за Го във френския печат, от 1969, когато започва вълната за популяризиране на Го във Франция. Вестникарска статия е намерена в библиотеката Sainte-Geneviève. L'Express 25-30 Août 1969 Page 39

В августовското утро, в градината „Мулен д’Анде”, Нормандия, хонинбо Пе-ре-шу (Перек) и мейджин Ру-бо (Рубо) се занимаваха със своята любима медитация, наблюдавани от джудан Ру-дзо (Лусон). Слагайки бели и черни фигури на табло 19х19, с 361 пресечни точки. Чуваха се странни японски думи: „атари”, „ко”, „шимари”, „го”. Двамата съперници, лице към лице, след два часа игра изчисляват случилото се – Го е разпространено на територията на Франция. Идвайки от големия свят на литературата, Жорж Перек (Пе-ре-шу) е автор на романа „Животът. Начин на употреба”. Математикът Ру-бо е еквивалент на поета-математик Жак Рубо, талантлив автор на сонетите „Епсилон”. Ру-зо е Пиер Лусон, преподавател във факултета по естествени науки в Париж. Всичките трима са автори на „Малък трактат, поканващ към откриването на тънкото изкуство Го” ("Petit traité invitant à la découverte de l'art subtil du go"), публикуван през 1969.

Ето откъси от този трактат: Какво е Го? Изобретено няколко хиляди години назад, кодифицирано в Япония. Тази игра странно напомня на „кръстове и нули”. За този танц „танго” са нужни двама – 180 бели камъчета и 181 черни камъчета. Принципът тук е „позиционна война” – камъчетата са силни, когато са свързани едно с друго; когато те са далеч от „крепостите” са уязвими като стъкло. Лусон добавя: „Както в Пърл-Харбър, не трябва да се свръхсъсредоточават силите на едно място.”

Го е твърдо установено в Европа, от Лондон до Загреб, с изключение на Франция, казват тримата майстори. Пиер Лусон продължава: „От света на Го първият пионер във Франция е първокласният математик Клод Шевалие, един от основателите на математическото общество „Бурбаки”. Играят Го още психоаналитикът Жак Лакан; последният твърди, че самият Фройд е играл Го.”

Го по думите са своите привърженици е пълно с нюанси, но те не се наемат да го разграничават съвсем от шахмата, игра според тях също пълна с достойнства. Все пак Го е уникална стратегическа игра, добавя Лусон; с двама добри го-играчи, шансовете за победа се менят на всеки ход.

Библиотеката на улица Медичи е щаб-квартирата на чудния нов свят – клубът по Го на парижани. Тук Лусон, Перек и Руби, провеждат курсовете по Го.

 

Автор: Андре Беркоф ~ André BERCOFF
Превод: Васил Симеонов, Пламен Монев, Йони Лазаров

 
 
* * *