Царските процесии имат своя символика. Несъмнено те трябвало да покажат силата и мощта на владетеля – в тях има показност. Но също може да се каже, че в тях има идеология – как владетеля, респективно империята, си представя картината на света. Но разбира се, най-близката функция е да се смае врагът преди битката, да се спечели предварително психологическо предимство. Освен с внушителност, в картината трябва да има и идеология, и култура, за да се покаже на въображаемия или конкретен противник, че е по-слаб в културно отношение и няма морално право да разчита на победа в предстоящата битка.

Тъй като този въпрос е слабо проучен не могат да се направят окончателни изводи, не могат също да се сложат под един знаменател източните и западните практики в това отношение. Но може да се предполага, че владетелите прилагат сходен подход към тези процесии.  

Тези древни процесии преминават в по-ново време във военните паради. Но като че ли, те са по-бедни на съдържание и символика от древните практики. Може би  с течение на времето смисълът на процесиите се е загубил. Военните паради днес са обичайна гледка. Може да се  отличи парада на победата след Втората световна война на 24 юни 1945 г. в Москва, поръчан от генерасисимус Сталин и направен от маршал Георги Жуков на бял кон; кулминация на парада станало изгарянето на 200 пленени немски знамена.

Може да се отличи и военния парад на площад Тянънмън на 1 октомври 2009, по случай 60-годишнината на Китайската Народна Република. Там предварително бяха изпратени 18 самолета да разпръснат потенциален дъжд. Кулминация на парада било преминаването на женското опълчение на Пекин „Железните рози”. Също трябва да се напомни, че 60 години е един пълен цикъл от 5-те елемента и 12-членния зодиак. България е втората страна в света признала КНР, така че част от фойерверките от парада паднаха и тук.

Най значителният случай за описание на царска процесия в световната история е записан от Квинт Курций Руф и произведението му „Александър Македонски”, в началото на 3-а книга. Става въпрос за процесията на Дарий, непосредствено преди поредната битка с Александър Македонски. Може да се счита, че Руф съвсем точно предава картината, може да се почувстват и известни характерни коментарии. Картината е толкова живописна, затова се привежда целия откъс:

„Казват, че според персийския обичай може да се почне настъпление една след изгрев слънце. Когато напълно се разсъмна, от царската шатра прозвуча тръба. Над шатрата, която се виждаше отвсякъде, се издигна блестящият образ на слънце в кристален диск. Походният срой беше следният: най-отпред носеха на сребърен олтар огъня, който персите наричаха свещен и вечен. След него вървяха жреците, които пееха химни. Следваха ги триста шестдесет и пет млади момци в пурпурни наметала. Техният брой беше равен на дните на годината – тъй като и персите тя има толова дни. След тях бели коне теглеха колесница, посветена на Юпитер, а зад нея вървеше огромен кон на слънцето. Кочиашите бяха в бели наметала, укресени в златни клончета. Съвсем близо до тях се движеха десет колесници, украсени с много злато и сребро.

Следваше ги колесница от дванадесет племена с различно оръжие и нрави. Непосредствено след тях вървяха около десет хиляди, наричани от персите безсмъртни. Никой друг не притежаваше толкова по варварски пищно облекло: носеха златни огърлици, дрехи обшити със злато и сребро, туники, украсени със скъпоценни камъни и прикачени със златни игли. На късо разстояние пред тях вървяха петнадесет хиляди души, които се наричаха роднини на царя. Тази тълпа с почти женския си разкош биеше на очи повече с изящното си облекло, отколкото с оръжието си. Най-близкият до тях отряд се наричаше отряд на копиеносците. Те обикновено пазеха царския гардероб и вървяха пред царската колесница, в която царят се извисяваше прав над всички. От двете страни колесницата беше украсена със златни и сребърни статуи на боговете. Блестящи скъпоценни камъни украсяваха ярема, а над него се издигаха лакът високи две златни статуи на дедите – едната на Нин, другата на Бел. Между тях имаше златен орел с разперени криле.

Царските одежди надминаваха с разкоша си дрехите на всички останали: той носеше пурпурна туника, украсена по средата с втъкана бяла ивица. Два златни ястреба, готови сякаш да се клъвнат, украсяваха плаща, изпъстрен със златни нишки. От златния пояс се спускаше къс меч, ножницата на който беше обсипана със скъпоценни камъни. На главата си носеше виолетовосиня диадема, избродирана с бяла (характерна за царете) украса, наричана от персите тиара. Десет хиляди конници следваха колесницата. Техните копия и стрели бяха позлатени върхове и украсени със сребро. Отдясно и отляво царят беше придружен с около двеста най-знатни велможи. Тази свита пък се охраняваше от тридесет хиляди пехотинци, следвани от четиристотин царски коня. След тях на разстояние един стадий на друга колесница се возеше майката на Дарий – Сизигамбида, а в трета беше жена му. Свита от жени на коне придружаваше цариците. След тях пътуваха петнадесет товарни коли, в които бяха децата на царя и техните възпитатели, както и тълпа евнуси, които не будеха презрение у тези народи. По-нататък следваха 365 царски наложници, облечени също разкошно, по царски. Шестотин мулета и триста камили с охрана от стрелци караха царското съкровище. Следваха ги жените на приятелите и близките на царя, продавачите и служителите в обоза. Последни вървяха леко въоръжените отряди със своите пълководци.”

Забелязва се значението, което Квинт Курций Руф придава на числата, може би тези числа, са имали значение и за персите. Някои от тези числа имат действително символично значение, за другите може само да се гадае какъв смисъл им се предава от Руф, респективно от персите. Ето списъка с дадените числа, по реда на тяхното появяване в текста: 365 млади момци; 10 колесници; 12 племена; 10000 безсмъртни; 15000 роднини на царя; 2 златни статуи на дедите; 1 златен орел; 2 златни ястреба; 10000 конници; 200 знатни велможи; 30000 пехотинци; 400 царски коня; 3 колесници; 15 товарни коли; 365 царски наложници; 600 мулета и 300 камили. Връзките с календарната година и слънцето се изявяват в: „блестящият образ на слънце в кристален диск”, 365 момци, 365 царски наложници; може определено да се каже, че многократните споменавания на златото и среброто в текста символизират Слънцето и Луната. Вероятно 12-те племена също има отношение към зодиака, респективно към календара.

Прави впечатление, че при персите числото 10000 е символично, в текста има споменавания на числото и кратните на него: 10000 безсмъртни, 10000 конници, 15000 роднини на царя, 30000 пехотинци. 10000-те хиляди безсмъртни били и във свитата на царя Ксеркс, част от гръко-персийските войски (преди похода на Александър Велики и битките му с Дарий).

Процесиите на Първият император Цин Шъхуанди се състояли от 36 коне; с тях обикалял страната, която била разделена на 36 региона. По този начин тези 36 коня символизирали Поднебесната. Преди Цин Шъхуанди с обиколките си на Поднебесната били известни Му Ван (Западно Джоу) и Великият Ю (династия Ся). Великият Ю разделил страната на 9 региона, по този начин символичната му обиколка на страната се състояла чрез магическия квадрат Лошу, който има девет клетки.

Идеологията на Лошу вероятно има продължение при корейският цар Чонджо Велики, основател на древния град Сувон. Гръдът бил построен по начин, в който са използвани идеи от фън-шуей, математика и разбира се Лошу. Ежегодно основаването на града се празнува, чрез парад, в който участват 5661 човека. Числото 5661, прочетено по обратен начин е 1665. Това число е част от характеристиката на магически квадрат 3х3 Лошу. Долната схема изяснява как се получава това число:

4 9 2 ~~ 492+357+816=294+753+618=1665
3 5 7
8 1 6 ~~ 438+951+276=834+159+672=1665

„Теорията на процесиите и парадите” си остава недостатъчно проучена тема. В тази статия са скицирани няколко неща, която са въведение към темата. Вероятно, за да се свържат процесиите и парадите с Го и логическите игри може да е полезно изследването на К.Байрактаров „Игра с живи фигури по гигантски дъски” (2009 г.) и научното есе на Итало Калвино „Какво ни разказва Траяновата колона” (1981 г.)

Литература:
1.Байрактаров. „Игра с живи фигури по гигантски дъски”.

http://www.weiqiland.net/i/211-2009-08-27-19-13-51.html
2. Итало Калвино. „Какво ни разказва Траяновата колона”. Невидимите градове. „Народна култура”, С., 1990
3. Йони Лазаров. „Впечатления от 2nd Korea Prime Minister Cup”.

http://www.weiqiland.net/essay/66-ion.html
4. Квинт Курций Руф. Александър Македонски. Военно издателство, С., 1985.
5. Дж. А. Г. Ричардс. История на Китай. РИВА, С., 2009.