Игротека
Вход
Кой е тук?
| Логически игри и писменост |
| Написано от Йони Лазаров | |||
| Сряда, 05 Ноември 2008 17:54 | |||
|
Древните четири изкуства са: музика, поезия, рисуване с калиграфия и Го. Има ли по-конкретни връзки между писмеността и логическите игри? Настоящата статия не претендира за изчерпателност, тя нахвърля някои наблюдения по темата. Японският етикет при логическите игри шоги и Го е видим – прието е да се започва от горния десен ъгъл. Оказва се, че този етикет има и своите дълбоки основания в писмеността, а следователно и в мисленето. Понеже японската писменост има своите връзки с китайската и корейската писменост, то някои от казаните тук неща важат и за гледната точка от Китай и Корея. Следващите въпроси, които ще останат за бъдещи изследвания, е как този етикет и писмеността предопределят и моделират някои стилови особености при логическите игри. При японския етикет е възприето да се играе първия ход в горния десен ъгъл. Тривиалното обяснение: така ходът е по-близо до сърцето на опонента и той може да го разгледа по-добре . А всъщност, нещата са по-дълбоки. Оказва се, че при Го, шоги и японската писменост някак си нещата започват от горния десен ъгъл. Писането също става вертикално и от ляво на дясно. Хоризонталното писмо от ляво на дясно е официално прието в Япония едва през 1959. Вертикалните линии, както в Го, така и в писмеността символизират връзките между Небето и Земята. Знае се също от китайските митове, че “вертикални стълбове поддържат баланса между Небето и Земята”. Ако приемем, че Небето е мозъка (мисленето), то изобразяването на мисълта в писменост и йероглифи е Земята, нещата си идват на мястото. Имаме действителност и нейното писмено изобразяване и претворяване. Същото е и при Го: имаме стратегии и замисли (Небето) и поставянето на камъните на таблото (Земята). Когато ние играем в горния десен ъгъл – това за опонента е долния ляв ъгъл – налице е огледална симетрия. Симетрията и асиметрията играят важна роля в логическите игри. Симетрични и асиметрични са ходовете, които правим в Го и шоги, а също репликите в ежедневния диалог и комуникация. Някои факти от японската граматика, които показват една или друга тенденция в мисленето и по този начин могат да моделират стила в логическите игри: Сказуемото е последно в изречението, след всички обстоятелствени пояснения и може да бъде положително или отрицателно. Например, изречението: „Аз неотдавна прочетох новелата на японският писател Кавабата за мача между Мейджин и Отаке”. На японски звучи така: „Аз неотдавна за мача между Мейджин и Отаке от японският писател Кавабата новелата прочетох”. Това може би показва, че когато се сключва сделка или се играе партия шоги и Го – всичко е важно и се разиграва до самият край. В играта гомоку (пет в линия) имаме прилика с петте основни японски гласни букви: а, и, у, е, о. Впрочем, това е приликата с петте елемента (вода – дърво – земя – желязо – огън). Съгласните и гласните букви са Ин и Ян, черните и белите камъни, с които претворяваме и изобразяваме действителността. По нататъшните изследвания могат да бъдат свързани с детайлизирането на разликите между японската, корейската и китайската писмености и начин на мислене – и как това се отразява на играчите на логически игри. Разбира се, не трябва да се забравя, че има играчи с универсален стил – тези, които са вече над всички различия и дуалности. Част от добиването на универсалният стил е “връщането към корените” (детството) и виждане какви обусловености са взети от там и повтарянето на нещата този път напълно осъзнато. Интересно е да се види как се допълват изучаването на езика, писмеността и усвояването на контекстовите логическите игри (шоги и Го). Защото те често на Изток започват от една ранна възраст при децата. Осъзнаването на тези процеси, може би ще помогне още по-бързо израстването на езиковите и игровите способности – защото всички те се основават на интуицията и логиката.
|
Логически игри и писменост