играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Калиграфия, вдъхновена от хайку
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Александър Телалим   
Неделя, 19 Юни 2011г. 20:08ч.

Башо

 

Луна или утренний снег...
Любуясь прекрасным, я жил, как хотел.
Вот так и кончаю год.

*

Луна или утринен сняг...
Любувайки се на прекрасното, живях както исках.
Така годината завършвам.

 

Мацуо Башо (1644-1694)

Скъпи приятели! Каня Ви на една особена изложба, посветена на мостовете между различни култури - и на нашия приятeл Йони Лазаров, с който със сигурност щях да рeдактирам тeкста долу, и който много ми липсва.

"Калиграфия, вдъхновена от хайку"
от Александър Телалим,
която ще се открие на 21 юни, вторник, в Народна Библиотека св. Кирил и Методий (до СУ) от 17 до 19 часа.

Обикновено под думата „калиграфия“ се подразбира „красиво писмо“. Преди изобретяване на книгопечатането е било много важно текстът да е четлив, а красотата на изписаното е допълвала основната функция на писмото – запазване и предаване на информация.

Съвременната калиграфия има съвсем друга цел – не да възпроизведе текста отново, а да го преразкаже, като отключи вътрешното му емоционално и духовно съдържание. Това е в съзвучие и с източната традиция на калиграфията, която, за разлика от западната, фиксира състоянието на духа и в това си качество се явява едно от най-важните изкуства,  засенчвайки дори и живописта. Това особено значение на калиграфията се отразява даже и в самата дума за нея „шо-до“, което се превежда като „пътя на четката“. Важен е не само текстът, а синтезът между видимото в йероглифите и начина им на изписване, при което кристализираните им образи започват да се претопяват отново и раждат нови нюанси на възприемането. Запечатаната енергия, полетът на четката или пък спокойствието и тишината придават на добре познатите думи ново измерение и са способни да изтласкат ума ни в непознати досега светове. Това с особена сила важи за така наречения бързописен и спонтанен „стил на тревата“ или „цаошу“.

За мен беше голямо предизвикателство да се насоча към подобна цел и да се опитам да изразя с линия тази музика или тишина, която се ражда при докосването до японското хайку, с неговата лаконичност и дълбочина, като че ли създадено заедно с калиграфията.

Колкото и да харесвам Изтока, всякакви опити да се имитират или даже пряко да се изписват йероглифите, за човек извън тази традиция неминуемо водят до фалш, тъй като и езикът ни, и начинът на фиксацията му са съвсем различни, а за да се насладим на „пътя на четката“ изцяло е нужно да знаем йероглифичната писменост.

haiku

В тази гора аз нямам име
по моята кожа 
оранжеви тичат тревите

Ангелина Василева

Дали това може да е пречка за нас да усетим нещата, както ги усеща един китаец, разглеждайки калиграфия в стила „цаошу“? Дали можем да видим, да усетим как текстът изплува, потъва и пак проличава в устремния бяг на линията – като сребърни рибки в потока? Възможна ли е подобна калиграфия и на кирилица?

Според мен – да! Светът е един, и както е казал американският писател Роберт М. Пърсиг, „Буда се чувства толкова добре в мотоциклет, колкото и в цвете“. И ако това изказване  може да се припише на Дзен, то има и други примери за това, че говорим за общочовешки неща – думите на Новалис, стигнали до нас от XVIII век, ни вдъхновяват: „Кривата линия е резултат на победа на свободната Природа над правилото.“

 

Александър Телалим

 
 
* * *