играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Как се работи с компютър? Много просто: цъкате с език, цъкате с мишката - това е!

* * *
 
Калиграфия, вдъхновена от хайку
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Александър Телалим   
Неделя, 19 Юни 2011г. 20:08ч.

Башо

 

Луна или утренний снег...
Любуясь прекрасным, я жил, как хотел.
Вот так и кончаю год.

*

Луна или утринен сняг...
Любувайки се на прекрасното, живях както исках.
Така годината завършвам.

 

Мацуо Башо (1644-1694)

Скъпи приятели! Каня Ви на една особена изложба, посветена на мостовете между различни култури - и на нашия приятeл Йони Лазаров, с който със сигурност щях да рeдактирам тeкста долу, и който много ми липсва.

"Калиграфия, вдъхновена от хайку"
от Александър Телалим,
която ще се открие на 21 юни, вторник, в Народна Библиотека св. Кирил и Методий (до СУ) от 17 до 19 часа.

Обикновено под думата „калиграфия“ се подразбира „красиво писмо“. Преди изобретяване на книгопечатането е било много важно текстът да е четлив, а красотата на изписаното е допълвала основната функция на писмото – запазване и предаване на информация.

Съвременната калиграфия има съвсем друга цел – не да възпроизведе текста отново, а да го преразкаже, като отключи вътрешното му емоционално и духовно съдържание. Това е в съзвучие и с източната традиция на калиграфията, която, за разлика от западната, фиксира състоянието на духа и в това си качество се явява едно от най-важните изкуства,  засенчвайки дори и живописта. Това особено значение на калиграфията се отразява даже и в самата дума за нея „шо-до“, което се превежда като „пътя на четката“. Важен е не само текстът, а синтезът между видимото в йероглифите и начина им на изписване, при което кристализираните им образи започват да се претопяват отново и раждат нови нюанси на възприемането. Запечатаната енергия, полетът на четката или пък спокойствието и тишината придават на добре познатите думи ново измерение и са способни да изтласкат ума ни в непознати досега светове. Това с особена сила важи за така наречения бързописен и спонтанен „стил на тревата“ или „цаошу“.

За мен беше голямо предизвикателство да се насоча към подобна цел и да се опитам да изразя с линия тази музика или тишина, която се ражда при докосването до японското хайку, с неговата лаконичност и дълбочина, като че ли създадено заедно с калиграфията.

Колкото и да харесвам Изтока, всякакви опити да се имитират или даже пряко да се изписват йероглифите, за човек извън тази традиция неминуемо водят до фалш, тъй като и езикът ни, и начинът на фиксацията му са съвсем различни, а за да се насладим на „пътя на четката“ изцяло е нужно да знаем йероглифичната писменост.

haiku

В тази гора аз нямам име
по моята кожа 
оранжеви тичат тревите

Ангелина Василева

Дали това може да е пречка за нас да усетим нещата, както ги усеща един китаец, разглеждайки калиграфия в стила „цаошу“? Дали можем да видим, да усетим как текстът изплува, потъва и пак проличава в устремния бяг на линията – като сребърни рибки в потока? Възможна ли е подобна калиграфия и на кирилица?

Според мен – да! Светът е един, и както е казал американският писател Роберт М. Пърсиг, „Буда се чувства толкова добре в мотоциклет, колкото и в цвете“. И ако това изказване  може да се припише на Дзен, то има и други примери за това, че говорим за общочовешки неща – думите на Новалис, стигнали до нас от XVIII век, ни вдъхновяват: „Кривата линия е резултат на победа на свободната Природа над правилото.“

 

Александър Телалим

 
 
* * *