играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The Way of Heaven is to benefit others and not to injure.The Way of the sage is to act but not to compete.
Lao-tsu


Пътят на Небето е да подпомага другите и да не ги наранява. Пътят на мъдреца е да действа, но да не преиграва.
Лао Дзъ

* * *
 
Светът на Александър Телалим - свят на красота и съвършенство
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Ваня Колева   
Събота, 01 Ноември 2008г. 12:02ч.

Художникът Александър Телалим представя цикъл акварели – “Цветята”, от 24 октомври до 13 ноември 2008 г. във варненската Арт галерия “Папийон” (ул. “Драгоман” №12).


Разговаряме с художника за неговите картини – предишните и показаните сега. За развитието му като творец. За пътя, който той извървя във времето, и новите техники, които експериментира. За изложбите, които останаха зад гърба му – съвсем скоро Александър Телалим се завърна от Брюксел, негови картини сега са в Париж...


Застояваме се пред витрината на галерията – оттам ни “гледа” картина с макове – ярки, в преливащи нюанси на червеното. Почти безплътни, феерични, неуловими, живи и трептящи. Макове, които са незрим проход, магически път – и по него свободно може да се премине Отвъд: към далечни, неподозирани светове, по-точно – към онази необикновена страна на бляновете и мечтите, която е нашето истинско завръщане, нашата изначална родина. За такова пътуване – вълшебно, необикновено, съдбовно, се разказва в мистично-романтичната приказка “Ирис” на Херман Хесе. Александър Телалим обича тази приказка – тя е един от подтиците за разработка на вариациите “Ириси”, над които работи през годините. Другите подтици са в него – сънища, представи, наблюдения, мечти. Цветя и женски образи той рисува много. Особено обича ирисите и маковете – може би заради изтънчената им красота и крехкост, заради усещането, че живеят с диханието на този, който им се радва. Затова и макове е избрал за начало на изложбата си. Гледам ги и ми се струва, че те кимат в съгласие с думите ни, че смигат дружески-закачливо. Внезапно правя своето “откритие” – маковете имат очи! Ласкави и топли, мъдри очи! Художникът се усмихва – да, с очи са, за да могат да виждат.

 


А маковете прошепват на своя цветен език – “Здравей!”
Варна е градът, който посреща Александър Телалим при първото му идване в България. Защото той е роден през 1966 г. във Владичен, Украйна, в семейството на украинец и българка. Майка му е от бесарабските българи, за които България години наред е само блян – съкровен и някак далечен. Александър Телалим пристига в България на 26 юли 1989 г. – с други студенти, по програма на Измаилския педагогически институт и Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Групата им пътува по море – от Измаил до Варна. За него това е връщане в родината на дедите... Идването е за месец и макар за кратко и отчасти, той иска да види земята им. За повече не мечтае.


Няколко години по-късно, през 1995 г., Александър Телалим се премества със семейството си и заживяват в България. Установяват се в София, но Варна има свое място в сърцето му. Той и съпругата му – Валя Телалим, участват с инсталацията “Ветрила” при откриването на арт-пленера “Море от форми” на Златни пясъци през 2002 г. Същата година, през ноември, в тогавашния варненски “Център за съвременно изкуство” представя изложбата си “Нощен риболов” (акварели и масло). А в периода 2004-2007 г. разработва своя арт-линия за хотели, някои от които – във Варна. Изложбата “Цветята” е поредната среща на художника с града.


Александър Телалим завършва с отличие живопис (бакалавърска степен) в ОГХУ “М. Б. Греков” – Одеса, Украйна, през 1985 г. После следва в Измаил. Тук, в България, през 1997 г. учи в курс по калиграфия на Keido Ishige; през 1998 г. – уъркшоп по пантомима Budo на Yayoi Theatre Movement. През 2000 г. завършва стенопис (магистърска степен) в Националната художествена академия – София. Това определя интереса му към всичко, което се случва на Запад и на Изток, към играта Го – също. Прeзидeнтът на българската Го асоциация – Йони Лазаров, казва, че “да обхванеш в целостта им “четирите изкуства” – музика, поезия, рисуване с калиграфия и Го, е почти невъзможно”, понеже “за четирите изкуства са необходими: хармония, ритъм, вътрешна гъвкавост и въображение”. Тази невъзможност привлича Александър Телалим, а проницателността му дава възможност и на другите да погледнат към останалите изкуства със свеж поглед.
За времето от 1995 г. до 2008 г. художникът представя около 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Негови творби са притежание на частни колекции в България, САЩ, Франция, Германия, Австрия, Швeйцария, Швеция, Испания, Израел, Холандия, Португалия, Гърция, Полша, Русия, Украйна, Япония, както и на изложбените фондове на Измаилската картинна галерия, фондация “Gavrilova” (Сeн Луи), Кмeтството на Ваймар,  Украинското консулство – София, Българското консулство – Ню Йорк.


Александър Телалим заговаря за настоящата си изложба: 
“Цвeтята.
Прeкрасни, омайващи, изтънчeни, гъвкави, чувствeни и сeмпли.
Отворeни или нe, носeщи в сeбe си тайната на Живота, винаги дeвствeно нeвинни и eдноврeмeнно с това – страстни.
“ЦВEТЯТА” e eдно изчистeно посланиe, писано от години, с различeн почeрк, с различно чувство, но винаги искрeно.
Нeщо, коeто вълнува половината човeчeство, откакто свят свeтува.”
Словата на художника са откровение – както и самата му изложба. Те изразяват вярата му във вътрешната чистота и доброта на човека: в онова светло и възвисено начало, което всички носим в себе си, но което – съзнателно или не – трудно допускаме да се прояви, да се разтвори, за да направи по-добър не само нашия собствен ден, но и деня на другите около нас. Думите на Александър Телалим разкриват търсенията и опита му да улови индивидуалното, съкровено-личното, недосегаемото, чрез което да постигне нова гледна точка и нов подход към разбиране на света. А после да обобщи и синтезира, за да проясни и обясни – нужно е да се живее в мир с външния свят, в хармония с другите и себе си, в разума на човека да цари покой, душата да е устремена към просветлението...


Това е изкристализиралата философия на Изтока, от която художникът се интересува от години. И както той казва: проявлението на източната култура, когато си я опознал, когато си станал съпричастен с философията и световъзприемането на Изтока, е неизбежно в изкуството, в картините. Това проявление се отразява многоизмерно – в чистотата на тоновете, в общото излъчване, в превръщането на свободното пространство, дори на чистата хартия във въздействащ фактор. Не само в експресията на бялото е това влияние, но в усета, в умението чрез многоцветността да се постигне уравновесеност, спокойствие, да се примирят противоречията. Да се съхрани дискретността...


Думите на художника естествено се отливат в картините и от настоящата изложба – в “Източна приказка” и “Двама в нощта”, в “Луната спи” и “Утро”, в “Пролет” и “В лилаво”, в “Тат твам Аси – То си Ти” и други.
И ако “Здравей!” посреща гостите в галерията, “Тат твам Аси – То си Ти” ги изпраща. Движението от едната до другата картина е красиво пътуване в свят – чист и хармоничен. То е докосване до истинското Добро и Любовта, до мъдрия и уравновесяващ живот чрез и със Природата.


От значение за Александър Телалим са детайлите – възможно по-малко да са те, по-изчистен и стилизиран да е рисунъкът. За да може наблюдателят, като гледа картината, да я дорисува в съзнанието си. Защото детайлът сам по себе си не е самостоен, той е част от цялото, прелива се с по-мащабното, вплита се в общия поток и въздейства чрез взаимопроникването на образите и багрите. Целта е да има движение, завихряне, стихия, като в природата.


Творецът е убеден – картината трябва да показва и разказва много повече с реално непоказаното и недоразказаното. Естетическото удоволствие от възприятието, радостта от досега с финеса на изображението да се съпровождат с активен процес на домисляне, допълване, доуплътняване на художествено пресъздадения свят. За да има диалог, да е реален обменът на мисли и чувства, да има съпреживяване и съпричастие между художника – чрез картините му, и наблюдателя. За да стигнат интуитивните прозрения на автора до другите.


Александър Телалим възприема цветята и телесното, звездите и Луната, вещите и изобщо субстанциите като одухотвореност, като наситена духовна енергия. То е импулсивност, която се концентрира в любовта и вътрешното единение и същевременно в недосягащата близост между влюбените – те се носят с полъха на вятъра, устремени един към друг, но помежду им е далечността. Така е в “Гинко за влюбени” и “Ветрило”, дори в “Двама в нощта”.


Образите в тези картини са типични за Александър Телалим – те населяват вълшебния мир на художника и в тази, и в предишната изложба – “Нощен риболов” (2002), а и по-рано още. Това са стилизации на скални рисунки, заети от изкуството на първобитните хора. Съвършенството е в простотата – казва творецът, и подчертава: това въобще е един от принципите в изкуството. Но изкуството на първобитните е и митология, и Вяра, и Надежда. Заемайки елементи от скалните изображения, художникът прокарва мост от първовремето и архаиката, преминава през културата на Изтока и Запада, и се устремява към бъдещето – към световете на Духа.


Към тези светове принадлежи образът от “В тревите” – голите женски тела на Александър Телалим изразяват много повeчe от eротика, красота и съвършенство. Те са като цветята му – ефирни, едва доловими, а покоряващи – като мираж, като блян. Съзерцаващи нещо свое и далечно, непостижимо. Понякога – потънали в тиха и кротка тъга, друг път – по-ведри, но радостта им е винаги овладяна, притаена, притихнала. Женските тела на художника излъчват покой, душевен мир, тишина и мъдрост. И същевременно те носят в себе си необяснима вътрешна енергия и магнетична сила. Сила за живот и енергия за превъзмогване на всяка дисхармония. Може би затова “тревите” край тези женски тела са по-свежи и по-истински, както и водата е спокойна, огледално гладка (по мотива “Чиста вода” от цикъла “Нощен риболов”).


Основавайки се на древната представа за първичността на трите стихии – вода, въздух и огън, а по-късно, от Емпедокъл – за първоначалието на четири сили – вода, въздух, земя и огън, Александър Телалим разгръща поредица от картини – вариации със заглавие “Момиче”: от “Момиче I” до “Момиче IX”. Детайлите в тях са пределно минимализирани. Златни щрихи разсичат цвeтнитe пeтна. Перспективата е условна, но пространствено-обемна. Издължeният силует прeпраща към образа на кариатидите (женски фигури, чиито крака преминават в растения), украсяващи тракийската гробница от Свещари.


Покоряващата сила на картините идва от чистотата и призрачната лекота на акварела, от енергичния замах на четката, преминала като че ли веднъж и завинаги. Впечатляващо е усещането от златните нишки, прокарани през безплътните образи – чрез блясъка на метала, чрез твърдостта му, въздушното се вплътнява и приземява, ефирното неочаквано се превръща в стабилност, миражът – в реалност. Златните нишки пронизват акварелитe и като че ли незримо ги привързват и обвързват – така цикълът от “Момиче I” до “Момиче IX” се превръща в една мащабна необятност, в обща идея и размисъл – за освободеност на човешкия дух от догмите и ограниченията на всекидневно-битийното. За силата на човек да се самопревъзмогва, да се самопреодолява. И чрез тяло и дух да се стреми към съвършенството. Пътят е в опитването, в мечтанието по “вечните води, безбрежните води”, предвечни и всевечни, “призивно прохладни” и спящи – това е копнежът по необикновеното състояние на “Нирвана” от едноименното стихотворение на Пейо Яворов.


Акварелите от цикъла “Момиче” целенасочено не следват една до друга. Между тях са изложени други картини – привидно по-щедри откъм наличие на детайли. Такава е “Мария” – условно казано, портрет на жена, дарена със святото за християните име на Богородица. Картината излъчва вътрешната умиротвореност и съвършенството на Жената.
На вечната Жена, която е посветена и носи в себе си тайните на Живота. Като благослов и съдбовност. Като фантазия и реалност.
Вечната Жена – като другото име на Цветята.

 

 
 
* * *