През 1575 г. Августинския монах Мартин да Рада пребивавал няколко месеца във Фусяо (Fu-xiao), Китай, оглавявайки дипломатическата мисия по поръчение на Испанския генерал-губернатор на Филипините. По време на тази мисия той събрал много китайски книги, сред които и такива за Сянци и Вейци (Jaap K. Bloom 1982). С някои уговорки може да се допусне, че това е една от първите възможности за запознаване на европейците с тези две класически китайски настолни игри. През следващите десетилетия и столетия играта Вейци бива споменавана и описвана от европейски писатели. Достатъчно е да се посочат живелите в периода XVII-XIX в.: Матео Ричи, Никлас Тригаулт, Густав Селений, Томас Хайд, Готфрид Лайбниц, Андреас Еверхард, Хърбърд Джайлс и се стигне до първия европейски играч Ото Коршелт, който се е обучавал на играта Го в Япония и написал през 1880 г. първото детайлно ръководство за тази игра на немски език. Относно китайския шахмат Сянци не се наблюдава подобен интерес в старата европейска литературата.

Изкуството да се спори по естествен начин е свързано с изкуството на войната, умението да се воюва. И това са двете страни на политиката. Едната намира израз в дипломацията, основаваща се на риторично майсторство, което от своя страна е способността да се убеждава с думи и да се постига разбирателство, посредством дар словото в хода на преговорните процеси. Другата страна на политиката се състои във войната, убеждаване със сила; не случайно Карл фон Клаузевиц (1780-1831) казва, че “войната е само продължение на политиката, но с други средства” . Също така в реториката са заимствани естествено базови военни термини като тактика и стратегия.

Семейство Бан от Хански Китай е първото известно, което има съпричастност към Го (вейци). Всеки от семейството си е забележителен по своему, а цялото семейство в течение на няколко поколения писало бляскавата история на империята.

Видимо делата на семейството започнали с поетесата Бан Джеу (Ban Jieyu, 48 ВС – 6 АD), наложница на император Чън. Неин племеник е историкът Бан Бяо (3-54), баща на Бан Гу; той бил упълномощен от император У-ди, да продължи историографията, започната от Съма Циен; започва „Хан шу”. Бан Гу (32-92) продължава делото на баща си и на Съмъ Циен и пише „Хан шу” (История на Западен Хан); пише първият достигнал до нас трактат за Го – „Есенция за Го”. Неговата сестра Бан Джао (35-105) била първата жена учен в китайската история, тя завършила някои започнати произведения на Бан Гу; написала прочутото „Наставление към жените”. Брат-близнак на Бан Гу бил прочутият пълководец по Пътя на коприната Бан Чао (32-102). Делото и завоеванията на Бан Чао по Великия копринен път продължили неговите синове генерали Бан Юн (?-127) и Бан Сиун (?-130), стигнали до Персия, Индия,  Рим и накрая оставили мемоари.

Настъпи моментът да зарадваме почитателите на Вейци (Го), с появата на първата ни вейцилогична книга. По време на зимното слънцестоене на 21.12.2009 г. “Вейкиландските манускрипти” излязоха от печат и още от самото си начало книгата се превърна в библиографска рядкост поради скромния си тираж от 100 бройки. Предвидливо обаче е отбелязано, че това е първо издание. Книгата е в обем от 72 страници, колкото са учениците на Конфуций или, колкото са пресечните точки по краищата на дъската. Съдържа Предисловие, 11 статии и Послесловие. Материалите, които сме подбрали са на китайска тематика.