Значението и важността на тренировката, и в частност тренировката по Го е извън всякакво съмнение. Тук е уместно да си припомним сентенциите на генерал Суворов и Сун дзъ: “Колкото повече пот в тренировката, толкова по-малко кръв в боя”; “Битката е завършила, преди да е започнала” – и двете акцентуват на значението на подготовката и тренировката. И двамата стратези имат отношение към логическите игри. Суворов и бил шахматист, докато Сун Дзъ е бил го-играч.

От момента, в който става ясно важността на тренировката по Го, следва акцента върху това как да се провежда тя – или за Изкуството на тренировката. Изкуството на тренировката още от древността е свързано със стратегическата мисъл по време на война и мир . Понеже за войната е очевидно, да видим как стоят нещата за мирното време. В мирно време китайските, корейските и японските образовани класи е трябвало да поддържат своята форма чрез “четирите изкуства”: рисуване, поезия, музика и Го. От тях Го се е признавало за най-трудно постижимото. При внимателен анализ на тези изкуства, се вижда, че единствено Го е служело за “обяснителна парадигма” и при война и при мир. Тоест, то е било един мост, който свързва страданието и радостта.

Почти не съществуват инструкции – как се провежда една пълноценна го-тренировка. Това е потвърдено за състоянието в Европа и в книгата на Franco Pratesi “Eurogo”, vol.2, p.322. “We have found – mentioning the review of the book “Brettspiele der Volker” by Dr. Emanuel Lasker – that he realized that teaching systems for Europeans were different from those currently used in Japan. Probably a lot of other players and Go writers had the same opinions, and wrote accordingly, but a new, really original approach to teaching the game hardly existed in Europe, even in subsequent years.” Между другото д-р Ласкер, е един от първите крупни шахматисти, които обръщат внимание на методологията в шахмата и един от първите, който въвежда психологическите методи в шахматната борба.

През 1960 адмирал Чън И, тогава министър на външните работи на Китай и превъзходен познавач на Го, дава прочутата директива: „Да се минат по умения в Го японците в рамките на десет години”. „Родината на Го е Китай, и е недопустимо толкова да изоставаме в този най-престижен спорт - обяснява на водещите инструктури Чън И. Го е било едно от четирите древни изкуства: музика, живопис, поезия, Го.”


Адмиралът е съгласувал го-доктрината с председателя Мао Дзедун и с премиера Джоу Ънлай. Това е и в съответствие с древната китайска го-поговорка: „Ако една страна процъфтява, нейното Го също процъфтява”. Младата република се нуждае от видими успехи, потвърждаващи пътя на нейното развитие. Развитието на Го е верен ход, „Големият скок” и „Културната революция” са грешки на растежа. Премиерът Джоу Ънлай, който винаги се е застъпвал за неоценимото културно наследство, и вече е успял да спаси от разруха Забранения град и Небесния храм, подкрепя безрезервно адмирал И.

Aigo Chess е нова креативна форма на шах. Обединява елементите на шахмат и сянци (китайски шах). Изобретен е от президента на компания Aigo ~ Айго, г-н Фън Джун (Mr. Feng Jun) през 2004.

Правилата на Aigo Chess са лесно обясними. Всички познати фигури се движат като в международния шах, в добавка е поставена на шахматните полета b2, g2, b7 и g7 фигурата „оръдие” (cannon), която се движи аналогично със същата фигура от сянци. Оръдието се движи като познатия топ, но взема противникова фигура само ако има още една фигура между тях, независимо своя или противникова. Всички останали правила на международния шах като рокада и произвеждане на пешка важат.

През 2005 се организат с успех шах-мачове между екс-световните шампионки по шахмат, Мая Чибурданизде и Кси Джун, и между европейската шампионка Алмира Скрипченко и Кси Джун в Пекинския клуб на AIGO Chess.

Заинтересувах се случайно от тази тема. Оказа се, че има много варианти на Го. Следващите изброявания на Вариантите са по материали от Интернет. А за отправна точка, първо давам правилата на "Стандартното Го", така както ми ги посочи Константин Байрактаров. Както ми обясни той, вариантите са ценни, защото може да се експериментира с тях и да се разнообрази учебния процес. И така, засега непълен списък от вариантите на Го.

Вариантите могат да се променят по линия на правилата на играта, размер и образа на гобана, броя на играчите и тяхната последователност, по формата на камъчетата, в плоскост или в триизмерното пространство се играе. Например образа на гобана може да бъде хексагон и в зависимост от това къде се слагат пуловете, в шестоъгълничетата или на пресечните линии - може да има 6 или 3 съседни точки; на стандартната дъска са 4 - съответно четири свободи. Триизмерните варианти (3D) са много интересни, и тук таме се чува за някои състезание по тях. Но въобще няма никаква идея на какво може да приличат 4D вариантите, които обединяват времето и пространството, навярно който ги измисли - това ще е равнозначно на нов космологичен модел.

Стандартно Го
Го се играе на дъска разчертана с по 19 вертикални и 19 хоризонтални линии, които образуват 361 пресечни точки. Играе се за заграждане на територия. В началото пространството на празната дъска представлява цялата територия. Целта е да се загради възможно по-голяма част от нея. Това става като се поставят пулове (камъни). Черни и бели. Ходът се заключава в поставянето на пул, който, веднъж поставен, не се мести. Играчите се редуват. Издигат заграждения с пуловете си, укрепват ги и осигуряват защитата на пространствата, към които имат териториални претенции. В хода на игра могат да се вземат противникови пулови, ако бъдат заградени. Резултатът в края се определя с точки - броят се празните заградени пространства от незаети пресечни точки, обсадените в тях пулове (ако има такива) и взетите пулове по време на игра. Всичко се сумира накрая и се вижда кой има повече, кой по-малко. Тези правила са едни и също за дъска 9х9, 13х13, 19х19.